Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 109 от 18.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3272/2021
Вид
Определение № 109
Подписан
18.01.2022
В сила
24.02.2022
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. Пловдив, 18.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20215300503272 по описа за 2021 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Адвокатско дружество „Гърбев“, чрез адв.Д.Б., в качеството му на пълномощник на ищцата по гр.д.№ 2407/2021г. на ПдРС Т.А., против определение № 9508/15.11.2021г., с което е отказано да бъде изменено постановеното по делото решение № 1707/08.10.2021г. в частта относно разноските, присъдени по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. В частната жалба се сочи, че по първоинстанционното дело са предявени два осъдителни иска, за всеки от които се дължало отделно адв.възнаграждение.

От въззиваемата Н. С. Д. е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Обжалваното определение е постановено по молба от 13.10.2021г. от Адвокатско дружество „Гърбев“, с искане за изменение на постановеното по делото решение № 1707/08.10.2021г. в частта относно разноските, като, освен присъденото със същото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер от 360 лева с вкл. ДДС, бъде присъдено още едно възнаграждение в същия размер. Молбата е оставена без уважение по аргумент на това, че с предмет на двата иска са суми в размер от 50 лева и в размер от 602,80 и тъй като била реализирана защита във връзка с едно правоотношение и спорът не се отличавал с особена фактическа и правна сложност не било налице основание за присъждане на възнаграждение в по- висок размер от този на сбора от двете процесни суми.

В мотивите Определение № 533 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1649/2017г. , I т.о., ТК е записано следното: „Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определя съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно, а не от аритметичния сбор на всички претенции. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 95/03.04.2017 1 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове“. Също така трайно в съдебната практика се приема, че правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно да се определя адв.възнаграждение за всеки предявени иск поотделно, е приложима, когато са предявени различни по вид и основание искове, но не и, както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от едно и също правоотношение и са с едно и също основание- недължимост на извършени плащания поради нищожност на клаузи по договора за заем по причина на противоречие с добрите нрави. Сборът от цената на исковете е в размер от 652,80 лева и съобразно с правилото по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото минимално възнаграждение е в размер от 300 лева. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Адвокатско дружество „Гърбев“, чрез адв.Д.Б., в качеството му на пълномощник на ищцата по гр.д.№ 2407/2021г. на ПдРС Т.А., частна жалба против определение № 9508/15.11.2021г., с което е отказано да бъде изменено постановеното по делото решение № 1707/08.10.2021г. в частта относно разноските, присъдени по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

Определението подлежи на обжалване през ВКС с частна жалба в едноседмичен срок.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2