Решение № 492 от 08.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Пловдив, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20215300501566 по описа за 2021 година

Обжалвано е Решение №261204/15.04.2021г., постановено по гр. д. № 8833/2020г. по описа на Пловдивския районен съд ХХII-ри граждански състав, с което се признава за установено, че З. А. С., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата в размер на 1255.06 лева, представляващи платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 210414943 за причинени имуществени вреди на трето лице, изразяващи се в щети по лек автомобил л.а. „Опел“, модел „Мерива“, с рег. № *** , виновно причинени от ответника на 27.10.2018 г. в село Калековец с лек автомобил „Москвич“, модел „412“, с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца, като ответникът отговаря за вредите, поради напускане на местопроизшествието преди да са дошли органи на МВР, доколкото идването им е било задължително по закон, както и сумата в размер на 47.76 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 24.08.2019 г. до 07.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3151/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Жалбоподателят З. А. С. ЕГН: ********** моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което отхвърли предявенвите искове.

Въззиваемата страна „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049 счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение и потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

1

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от представните преписи от Застрахователна полица за задължителна застраховка на автомобилистите сключена на 10.01.2018г. и авизо от 30.01.2019г. се установява, че между „Дженерали застраховане“ АД и З. А. С. е сключен договор „гражданска отговорност“ за периода 20.01.2018г. до 19.01.2019г. Не се спори, а и от представения препис от Акт за установяване на административно нарушение Бл. № 775834 съставен на 18.11.2018г. се установява, че на 27.10.2018г. в с.

Калековец, Пловдивска област е възникнало пътно транспортно произшествие, при което управляваният от З.А.С. автомобил марка „Москвич“ модел 412 с рег. № *** удря в задната част спрелия пред него за извършване на ляв завой автомобил марка „Опел“ модел „Мерива“ с рег. № ***, управляван от М.Р.Л..

Безспорно е и обстоятелството, че с разходите за ремонт на увредения автомобил „Опел“ възлизат на 1 255.06лв., които застрахователят на виновния водач - „Дженерали застраховане“ АД е изплатил на увредения собственик посочената сума с Авизо местен превод на 30.01.2019г., с което застрахователят твърди, че е налице основание за регресната отговорност на застрахованото лице по реда на чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ. Не се спори и относно размера и периода на мораторната лихва.

Спорният въпрос по делото е: Имало ли е разногласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него.

При преценката на това обстоятелство съдът съобрази неоспореното съдържание на Акта за установяване на административното нарушение, в което изявлението на нарушителя е следното: „Колата, която ударих, нямаше светлини и не беше, където чакаха другите завиващи. Аз карам плътно вдясно и не знам защо се ударихме.“ Това обяснение на З.С. противоречи на установената от актосъставителя обстановка, където е посочено, че нарушителя е управлявал автомобила си с несъобразена скорост и за да избегне изчакващия за ляв завой л. а. „Опел“ допуска ПТП. Следователно жалбоподателят оспорва, както местоположението на двата автомобила, така и скоростта, с която се е движил преди сблъсъка помежду им, а това означава, че за него е възникнало задължението, уредено в нормата на чл. 125, т. 7 от ЗДП да не напуска мястото на настъпване на произшествието до идването на органите за контрол на МВР, понеже между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.

Изложеното налага извода, че е налице хипотезата по чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ и затова следва да се ангажира отговорността на З.С. спрямо застрахователя „Дженерали застраховане“ АД за платеното застрахователно обезщетение на увреденото лице.

Ето защо предявения иск е основателен и следва да се уважи, като З. С. следва да заплати на „Дженерали застраховане“ АД сумата от 1 1255.06лв. – застрахователно обезщетение по щета № 210414943, ведно със законната лихва от датата на подаване на 2 исковата молба в съда, както и мораторна лихва за периода от 24.08.19г. до 07.01.2020г. в размер на 47.76лв.

Като е достигнал да същия правен извод и е уважил исковете, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемото дружество сумата от 385.44лв. разноски.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №261204/15.04.2021г., постановено по гр. д.

№ 8833/2020г. по описа на Пловдивския районен съд ХХII-ри граждански състав.

ОСЪЖДА З. А. С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата 385.44лв. (триста осемдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки) разноски, направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3