Решение № 621 от 30.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Русе, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А. П. Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20264520100667 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 61, ал.2 ЗЗД от „Диалети“ ЕООД срещу ЕТ „В. П.“.

Ищецът твърди, че на 21.08.2015 г. между него и ответника било подписано споразумение, по силата на което ЕТ „В. П.“, представляван от В.

Ц. П., като собственик на трафопост, находящ се в гр.Русе, местност “Под Ормана“ /Хиподрума/, се задължил да захранва за срок от четири години обект на ищеца. На 20.08.2019 г. бил подписан Анекс №1, с който страните се съгласили правоотношението между тях да стане безсрочно. Твърди се, че ответникът имал сключени договори с още няколко търговски дружества да ги захранва с ел.енергия от собствения си трафопост. Титуляр на партидата в „Енерго-Про Варна“ ЕАД за доставената и консумираната чрез въпросния трафопост електроенергия бил ЕТ „В. П.“, който и като задължено лице получавал издадените фактури от доставчика и заплащал стойността на потребената електроенергия. Ищецът, както и останалите потребители ежемесечно предоставяли от своя страна на ЕТ „В. П.“ суми за поддръжка на трафопоста и съоръженията и припадащата им се част от дължимата цена за използваната електроенергия, която се определяла съобразно отчета на „вътрешни“ електромери, поставени след главния, който се отчитал от служители на „Енерго-Про Варна“ АД. Вътрешните електромери отчитат потреблението на всеки консуматор. „Диалети“ ЕООД и още две дружества вземат ел.енергия от едно разпределително табло.

1

Ищецът твърди, че през месец февруари 2022 г. ответникът бил натрупал задължения към „Енерго-Про Варна“ ЕАД по няколко фактури.Това довело до прекъсване на електроподаването и спиране на работата в захранваните търговски обекти, включително тези на „Диалети“ ЕООД. За да бъде възстановена работата, ищецът решил да погаси натрупаните задължения към доставчика, а след това да предяви претенция към едноличния търговец да му възстанови платеното. Твърди се, че през месец февруари 2022 г. “Диалети“ ЕООД погасило паричните задължения на ЕТ „В.

П.“ към „Енерго-Про Варна“ ЕАД в общ размер на 3 859,82 лв., по издадени данъчни фактури за начислена електроенергия за въпросния трафопост и конкретно:

-на 16.02.2022 г. платена сума в размер на 865,11 лв. по фактура №***/14.01.2022 г.;

-на 16.02.2022 г. платена сума от 50 лв. по фактура №***/16.02.2022 г.;

-на 24.02.2022 г. платена сума в размер на 2 800 лв. по фактура №***/14.02.2022 г., и

-на 28.02.2022 г. платена сума от 144,71 лв. по фактура №***/14.02.2022 г., всички издадени от „Енерго-Про Варна“ ЕАД.

Ищецът твърди, че плащанията по тези фактури не е във връзка с изпълнение на свои задължения към ответника за заплащане на консумирана от него електроенергия, които свои задължения своевременно изпълнявало.

Счита, че с плащането на начислените задължения по партидата на ЕТ „В. П.“, ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил с посочените суми под формата на спестени разходи.

С оглед липсата на доброволно възстановяване на заплатените по горепосочените фактури суми, ищецът подал заявление и се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело № ***/2022 г. по описа на РС - Русе за сумата от 3859,82 лв., по пера и размери, както е посочено по-горе, платена от дружеството за погасяване задълженията на ЕТ „В. П.“ към „Енерго - Про Варна“ ЕАД, с която ответникът неоснователно се е обогатил, както и за 78 лв. разноски в заповедното производство. В срока по чл.414 ГПК било подадено възражение.

По изложените съображения се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3859,82 лв., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № ***/2022 г. по описа на РС – Русе.

Претендира се присъждане и на направените по делото разноски, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът оспорва исковата претенция. Твърди, че трето за спора лице е реалния платец на процесните суми, а не ищецът. Това трето лице било „Д.ел сервиз“ ЕООД, с което ответникът имал договорни отношения и което в 2 изпълнение на същите е заплатило процесните фактури, действайки за своя сметка и за сметка на още две други дружества, черпещи електроенергия от трафопоста на ответника. Сочи се още, че за процесния период между страните не е съществувало твърдяното в исковата молба договорно отношение. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че ЕТ „В. П.“ към периода за който са издадени процесните фактури (през 2022г.) и описани в исковата молба, е собственик на трафопост и титуляр на партидата за ел. енергия, за която са начислени сумите по процесните фактури от „Енерго-Про Варна“ ЕАД и заплащането на които е удостоверено с представените от ищеца четири фискални бона – за кл. №***.

Няма спор и относно това, че по постигнати уговорки между ищеца и други лица, търговски дружества (трети за делото лица), същите са били присъединени и са ползвали електроенергия от въпросния трафопост, като последствие за заплащали същата на ЕТ „В. П.“. Според представеното по делото споразумение от 21.08.2015г., такива отношения са възникнали и между страните в настоящото производство.

Плащането на посочените от ищеца четири фактури е извършено в каса на „Енерго-Про Варна“ ЕАД“ в гр. Русе, ул. „Мостова“ №6, като държател на удостоверяващите плащането фискални бонове е ищецът.

Фактурата от 16.02.2022 г. на стойност 50 лв. е издадена във връзка с възстановяване на прекъснато електрозахранване към клиентския номер на ответника за процесния трафопост.

За периода месец декември 2021г. и месец януари 2022г., ответникът е префактурирал електроенергия на „Д.ел сервиз“ ЕООД, ЕТ „Уранос 99 – Искрен Тодоров“ и „Морано“ ООД, която според представените извлечения от банковата сметка на ответника са му и плащани.

Свидетелят И. К. Г. установява, че работи като обслужващ бензиностанция „Хиподрума“, собственост на „Диалети“ ЕООД.

Електрическото захранване на обекта се осъществявало от трафопоста на ЕТ „В. П.“, като кабелът минавал през „Морано“ ООД и ЕТ „Уранос“ и стигал до бензиностанцията. Всеки месец съпругата на ответника отчитала електромера, който бил поставен в бензиностанцията и последствие се заплащала отчетената електроенергия на ответника. През месец февруари 2022г. било спряно електрозахранването на обекта и се наложило няколко дни да бъде използван агрегат. Служителите на бензиностанцията получили обаждане от шефа си Д.А., че той ще плати задълженията на трафопоста на П., за да се възстанови захранването и да може работата да продължи нормално. Била 3 заделена определена сума и предадена на дъщерята на шефа на фирма „Морано“, за да ги внесе в „Енергото“. Дадените от служителите на бензиностанцията суми били описани в дневните отчети.

Свидетелят И.Д. И., също служител на „Диалети“ ЕООД установява аналогична фактическа обстановка относно ел. захранване на бензиностанцията на дружеството, както и причината за спирането на същото през месец февруари 2022г., а именно неплатени сметки към „Енергото“ и прекъсване на захранването от трафопоста на ответника. По нареждане на управителя на дружеството, свидетелят веднъж предоставил средства на представител на „Морано“ за заплащане на електроенергията след спирането ѝ. Това било правено и от други негови колеги. Свидетелят твърди, че поначало винаги са предоставяли пари за електроенергията на представител на г-н П., а след спирането на захранването за първи път го направили на представител на „Морано“. Никога не бил получаван документ за извършените плащания. Парите които се давали били от оборота и се отразявали в тетрадка за отчета им.

Свидетелят А. И. П. установява, че към процесния период е бил счетоводител на ЕТ „В. П.“. Знае, че от трафопоста на клиента му имало още трима потребители – „Морано“ ООД, Уранос-99 – Искрен Тодоров“ и „Д.ел сервиз“ ЕООД. Тези ползватели събирали пари за консумираната електроенергия, след което ги предавали на В. П., който нареждал парите към „Енергото“. Каквато сума събере, такава и превеждал. Причината за спирането на захранването била, че фирма „Д.ел сервиз“ отказала плащането на една сметка. След спирането от трите дружества събрали пари и заплатили дължимите суми. Две от фирмите – „Морано“ и „Уранос“ обаче били превели на ЕТ „В. П.“ за същия период суми и поради това им били върнати, тъй като „един път са заплатили тока на „Енергото“ и втори път на ЕТ „В. П.“.

Свидетелят П. познавал дъщерята на управителя на фирма „Морано“ и знаел от баща ѝ, че тя лично е ходила да заплати дължимите суми в „Енергото“, след като са събрали парите от трите фирми. Свидетелят бил виждал процесните фискални бонове при управителя на „Д.ел“ г-н Т.. Последният имал свое обяснение за причините да не плати една от дължимите сметки за електроенергия, което станало и причина за спирането на ел. захранването на трафопоста.

Според заключението на изготвената по делото икономическа експертиза, в счетоводството на ЕТ „В. П.“ не е осчетоводено плащане на процесните фактури. В счетоводството на ищцовото дружество „Диалети“ ЕООД е осчетоводено плащането на представените четири фискални бона, като е посочено, че са платени с налични парични средства на дружеството към момента на плащането.

Според заключението на назначените по делото две технически 4 експертизи, не се установява софтуерно манипулиране на счетоводните записвания относно осчетоводяването на процесните фискални бонове в счетоводството на „Диалети“ ЕООД.

В хода на производството, на 11.08.2023г. ответникът по делото е починал. Оставил е за свои законни наследници съпруга И. Й. П., дъщеря Р. В.

Д. и двама внуци по право на заместване, като деца на починала друга негова дъщеря – П. А. П. и В. А. П..

Според направените уточнения от ищцовата страна с молба от 26.03.2026г., от всеки от четиримата наследници се претендира по ¼ от първоначално заявената претенция срещу ЕТ „В. П.“, а именно по 964,95 лева или 493,37 евро.

По депозирано от ищцовото дружество заявление е било образувано ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе и срещу първоначалния ответник ЕТ „В. П.“ е издадена Заповед №***/03.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 3859,82 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от 28.04.2022г. до изплащане на вземането, 78 лв. държавна такса и 50 лв. адвокатско възнаграждение.

Претенцията е основана на съществуващо вземане на заявителя за погасяване на задължения на длъжника по процесните четири фактури. В срока и по реда на чл. 414 ГПК, длъжникът е възразил срещу дължимостта на претендираните от него суми.

Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото други доказателства не са относими към предмета на спора и не биха могли да бъдат съобразени при разрешаването му, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Ищецът е основал исковата си претенция на възникналото за ответника неоснователно обогатяване след заплащане на задълженията му за електрическа енергия към доставчика на такава. Съдът съобразявайки обаче изложените твърдения и направените в хода на производството допълнителни уточнения и изясняване на фактическата обстановка, намира, че предявеният по делото иск следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 61, ал.2 ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощия, която е предприета и в собствен интерес. Доколкото правната квалификация на предявения иск не е обсъждана от въззивната инстанция по в.гр.д.№***/2025г. на ОС – Русе, която е обезсилила постановено по делото решение и е върнала делото за ново 5 разглеждане на първоинстанционния съд, то възприемането й от настоящия съдебен състав не е в противоречие на дадени задължителни указания, които следва да бъдат съобразени при повторното разглеждане на делото и неговото решаване по същество.