Определение № 260286 от 18.12.2020, Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София, 18.12.2020 г.

СОФИЙСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО

ГЕОРГИЕВ

ВАНЯ

ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. № 724/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р.Д.Д. срещу определение № 24 от

18.09.2020 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд – гр. Самоков, с което е отказано вписване на декларация-съгласие за подновяване на висване на залог на търговско предприятие на „Д. П.” ООД с нотариална заверка рег. № 4862 от 14.08.2020 г. на нотариус с рег. № 101 на Нотариалната камара.

В жалбата се сочи, че обжалваното определение е необосновано, неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се възражения срещу извода на съдията по вписвания за неспазване на изискванията относно съдържанието на молбата, установени в чл. 18 от ПВ. Сочи се в тази връзка, че няма нормативни изисквания относно съдържанието на молбата, с която се представя подлежащия на вписване акт, като съдията по вписвания може да постанови отказ за вписване само при нередовности на подлежащия на вписване акт, а не на молбата. Сочи се, че подадената молба съдържа информация, от която може да се определи искания за вписване акт – удостоверението от ТРРЮЛНЦ, ведно със заверен препис от договора за залог на търговско предприятие. Навежда се довод, че при подновяване на вписването на залог на търговски предприятие правилата на чл. 18 на ПВ се прилагат съответно, а не директно. Жалбоподателят счита за неправилен изводът на съдията по вписвания, че липсата на изрична молба за подновяване на особения залог от страна на кредитора представлява нарушение на правилата за подновяване на вписването. Поддържа, че волеизявлението на кредитора а подновяване на действието на особения залог се представя в производството по вписване пред търговския регистър и Централния регистър на особените залози, а съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗОЗ заявител за вписване в ЦРОЗ може да е и длъжника в случаите на учредяване на залог по ЗОЗ. Отправено е искане обжалваният отказ на съдията по вписвания да бъде отменен и да се разпореди вписването на удостоверението за последващо вписване в търговския регистър относно подновяването на залога на търговско предприятие на „Д. П.” ООД.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Службата по вписвания при РС- Самоков е сезирана със заявление вх. № 1860/18.09.2020 г., подадено от Р.Д.Д., с което е поискано вписване на декларация – съгласие на «П.И.Б.» АД за подновяване вписването на залог на търговско предприятие на «Д. П.» ООД.

Към заявлението са приложени: два броя нотариално заверении преписи на декларация – съгласие на «П.И.Б.» АД за подновяване вписването на залог на търговско предприятие на «Д. П.» ООД, вписан в търговския регистър съгласно вписване №

20150916091856 като залог № 1, с нотариална заверка на подписа на представляващите заложния кредитор от 14.08.2020 г.; удостоверение изх.№ 202000911134608/11.09.2020 г. на Агенция по вписванията относно вписани по партидата на «Д. П.» ООД обстоятелства и обявени актове към 11.09.2020 г.; потвърждение за вписване в ЦРОЗ, издадено на «П.И.Б.» АД, за извършено на 04.09.2020 г. вписване на заявление за подновяване на първоначално вписване № 2015091602580; заявление от 03.09.2020 г. на банката за подновяване на вписването № 2015091602580; договор за залог на търговско предприятие, сключен на 09.09.2015 г. между «ПИБ»АД и «Д. П.» ООД и анекс към него от 25.06.2018 г.; нот. акт покупко-продажба на недвижим имот № 188, т. 1А, рег. № 2815, дело №

173/2012 г. на нотариус С. Хаджиангелов; скица № 15-838155-/14.09.2020 г., изд. от СГКК – Софийска област, декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК на »Д. П.» ООД; квитанция за платена такса за вписване.

С частната жалба е представена молба на «П.И.Б.» АД до СВ- Самоков за подновяване вписването на залог на търговско предприятие на «Д. П.» ООД, в която са посочени дани за първоначалното вписване в СВ- Самоков, а именно: вх. рег. № 1890/18.09.2015 г., акт № 7, т. 7, номер на описна книга 1175/18.09.2015 г.

С определението си № 24/18.09.2020 г. съдията по вписвания при РС –Самоков е постановил обжалвания отказ по подаденото заявление, като е изложил следните мотиви: Заявеният за вписване акт не подлежи на вписване съгласно изискванията на ПВ и ЗОЗ, тъй като на вписване подлежи удостоверението за последващо вписване съгласно разпоредбата на чл. 22а, ал. 1 от ПВ, а не декларация-съгласие за подновяване на вписан залог на търговско предпирятие.

Приел е също, че с оглед предвиденото в чл. 22а, ал.

4 от ПВ препращане към чл.

18 при подновяването на вписването на особения залог, молбата за вписване не отговаря на изискванията на посочената разпоредба – същата изхожда от Р.Д.Д., а не от кредитора; в нея не се съдържат данни за първоначалното вписване в Службата по вписвания –Самоков и не била изключена възможността залогът да е вписан в търговския регистър, но същият да не е вписан в СВ. Във връзка с последното е посочил, че е недопустимо по тълкувателен път или чрез служебно достъпни на съдията по вписвания документи да се извежда част от задължително предвиденото в ПВ съдържание на подлежащия на вписване акт.

Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Обжалваният отказ на съдията по вписвания е незаконосъобразен.

Видно е от съдържанието на заявлението, с което е сезиран съдията по вписвания, и приложените към него документи, че предмет на това заявление е подновяване на вписването на договор за залог на търговско предприятие. Предмет на искането е не първоначално вписване на акт /договор за залог на търговско предприятие/, а извършване на подновяване на вписването на вече вписан акт, доколкото действието на вписването на определени актове /какъвто е и договорът за залог на търговско предприятие съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ/ е обвързано със срок и предвидената в закона възможност то да бъде продължено преди изтичане на този срок. Подновяването на вписването на такъв акт се извършва чрез подреждане в съответната книга на един екземпляр от молбата за подновяване и отбелязване на подновяването върху вписания акт – арг. от чл. 18, ал. 3, вр. чл.

22а, ал. 4 от ПВ. Очертаният в чл. 32а, ал. 1 от ПВ /както и в ТР № 7/ 25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6/ предметен обхват на проверката, която съдията по вписвания може да извършва при заявено искане за вписване на определен акт, е съответно приложим и при отправено искане за подновяване на вписването на такъв акт /т.е. на отбелязване към вече вписан акт/, съгласно чл. 32б от ПВ. Прилагайки „съответно” установените в чл. 32а, ал. 1 от ПВ правила към молбата за подновяване на вписване, съдията по вписвания в тази хипотеза следва да извърши проверка дали вписването на съответния акт подлежи на подновяване в имотния регистър, която е обусловена от проверка дали е налице първоначално вписване на акта, чието подновяване на вписването се иска, както и дали са спазени изискванията относно съдържанието на молбата за подновяване на съответния акт и необходимите приложения към нея, ако такива са установени за подновяването на такъв акт.

В случая, както бе посочено и по-горе, от съдържанието на депозираното заявление не създава неяснота на волята на заявителя относно предмета на исканото вписване. Независимо от неточното посочване в бланката на заявлението, че заявеният за вписване акт е „декларация- съгласие за подновяване на вписването на залог на търговско предприятие на „Д. П.” ООД /чийто законен представител е подалият заявлението Р. Д. Д./, вън от съмнение е, че е заявено искане за подновяване на вписването на залог на търговско предприятие на „Д. П.” ООД. В приложената към заявлението декларация-съгласие на кредитора „П.И.Б.” АД ясно е обективирана волята на банката-кредитор по сключения със залогодателя „Д.

П.” ООД договор за залог на търговско предприятие за подновяване на вписването на залога, като е посочено вписване на същия в търговския регистър. Видно е от представените удостоверение от търговския регистър по партидата на залогодателя и от потвърждението за вписване в ЦРОЗ, че към датата на заявлението до Службата по вписвания, подновяването на особения залог е вписано в тези регистри. С оглед на това, неправилен е изводът на съдията по вписвания, че доколкото на вписване подлежи удостоверението за последващо вписване, а не декларация-съгласие за подновяване на вписване на залог на търговско предприятие, то заявеният за вписване акт не подлежи на вписване. При подновяване на вписването на залог на търговско предприятие на вписване в книгите по вписвания подлежи не конкретен акт, тъй като не се касае за първоначално вписване, а за продължаване на действието на вписването на вече вписан акт. Аргумент за това е и посоченият в разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от ПВ, към която препраща чл. 22а, ал. 4, начин на извършване на самото подновяване на вписването в имотния регистър – чрез подреждане в съответната книга /в случая в книгата по чл. 33, б. „д” от ПВ/ на екземпляр от молбата за подновяване, след което вече извършеното подновяване се отбелязва върху вписания акт /в случая върху удостоверението за първоначалното вписване на обособения залог в търговския регистър/. От систематичното и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 22а, ал. 1 от ПВ, регламентираща вписването на актове относно залог на търговско предприятие, с разпоредбата на чл. 22а, ал. 4 във връзката й с чл. 18, ал. 3 т ПВ, не може да се направи извод, че при подновяване на вписване на такъв залог на вписване в книгите по вписвания подлежи удостоверението за вписване на подновяването в търговския регистър. Вписва се молбата за подновяване, като за извършеното подновяване се прави отбелязване на вписаното удостоверение за вписване на залога. Дори и да се приеме обратното – че при искане за подновяване предмет на вписването е удостоверението за вписаното подновяване в ТР /съставляващо „удостоверение за последващо вписване” по смисъла на чл. 22а, ал. 1 от ПВ/, то в конкретния случай от съдържанието на молбата и представените към нея декларация-съгласие на кредитора и удостоверение за актуално състояние по партидата на залогодателя, няма съмнение относно волята на заявителя относно предмета на заявлението до СВ. Поради това, липсата на изрично посочване в заявлението, че се иска вписване на удостоверение за подновяване на вписването на залога в ТР, не може да бъде основание за отказ за подновяването на вписването в книгите по вписвания.

Относно изложения в обжалвания отказ от съдията по вписвания мотив за неспазване на установените в чл. 18 от ПВ изисквания относно съдържанието на молбата за подновяване на особения залог и легитимираното да я подаде лице, следва да се посочи следното:

Принципно, действащата нормативна уредба не предвижда реквизити на молбата, с която се представя подлежащия на вписване акт. По аргумент от чл. 571 от ГПК молбата трябва да е в писмена форма, но други изисквания към нея законът не поставя. Молбата слага началото на охранителното производство, без да има самостоятелно значение – на вписване в книгите по вписвания подлежи не молбата, а приложеният към нея акт. Съгласно общото правило на чл. 8, ал. 2 от ПВ, вписването на всички актове по чл. 4 от ПВ, извън тези по б. „а”, се извършва по писмена молба на страните, на нотариус и на всеки, който има интерес от вписването, като това правило важи и по отношение на последващите искания за отбелязване на обстоятелства относно вписани вече актове, каквото е подновяването на вписването. Установените в разпоредбата на чл. 18 от ПВ специални изисквания относно легитимираното лице и съдържанието на молбата за подновяване вписването на договорна и законна ипотека, както и небходимите приложения към нея, следва да се прилагат при подновяване на вписването на особен залог на търговско предприятие при съобразяване на особеностите на този договор от гледна точка неговото учредяване и настъпване на правните му последици.

Разпечатката съдържа 32 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e2b79ed5-0213-4ee7-b622-ad0911301396