Решение № 4122 от 27.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4122 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100500186 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 14294/23.08.2023г., постановено по гр. д. № 49469/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 69 състав, са частично уважени предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. И. М., като е признато за установено, че ответницата дължи сумата от 1048,25 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 02.2019г.- м. 04.2021г. до имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, Ж.К. „*********. № ********* , ведно със законната лихва от 08.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 208,11 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 17.02.2022 г., сумата от 47,23 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 02.2019 г. до 30.4.2021 г., ведно със законната лихва от 08.03.2022 г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени: иска за главница за топлинна енергия за разликата над присъдения размер от 1048.25лв. до пълния претендиран такъв от 1873,47лв., ведно със законната лихва от 08.03.2022 г. до изплащане на вземането; иска за мораторна лихва за разликата над присъдения размер от 208,11 лв. до общия предявен размер от 329,08 лв., както и изцяло е отхвърлен – искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в общия предявен размер на 8,14 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 17.02.2022 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на В. И. М. срещу решението в 1 частите, в които са уважени предявените искове, уточнено с молба вх.№ 10108/29.01.2024г., а именно: само за ½ от уважената от съда част на исковата претенция, а именно за сумата над 524.13лв. до пълния постановен размер от 1048.25лв., за сумата над размера от 104.06лв. мораторна лихва до пълния размер на 208.11лв., както и за сумата над 23.62лв. главница за дялово разпределение до пълния размер от 47.23лв.

Твърди се, че оспорваното решение в атакуваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради съществени процесуални нарушения.

Изложени са доводи, че ответницата в лично качество не била потребител, а такова качество притежавала майка Е.А. (починала в хода на производството и на мястото на която е конституирана ответницата), но доколкото сумите били претендирани разделно – то ответницата дължала заплащане на сумите, претендирани от наследодателката , но до размера на предявения срещу наследодателката иск, а не в пълния претендиран такъв. Позовава се на недължимост на сумите като начислени по нищожен административен акт /Наредба 16-334/2007г., определяща начина на изготвяне на изравнителните сметки/. Поддържа възраженията срещу недължимостта на сумите за дялово разпределение и лихвите. Така и клаузите по чл.33, ал.1, и ал.2 от ОУ били нищожни. Така и вземанията не били изискуеми, доколкото не била установена датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, по реда на чл. 422 ГПК, с която е поискало от съда на основание чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД да се признае за установено, че ответницата дължи суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12227/2022г. по описа на СРС, 69 състав. С цитираната заповед е разпоредено ответницата и Е.К.А. да платят разделно (при равни квоти от ½) на въззиваемият – ищец „Топлофикация София” ЕАД суми за главници за топлинна енергия и дялово разпределение и мораторни лихви върху тях, за топлоснабден имот в гр.София, ж.к.

********* аб.№ *********, за който имот била доставена топлинна енергия в периода от м.05.2018г. до м.04.2021г. Навел е твърдения, че ответниците са клиенти на ТЕ по см. на чл.153 ЗЕ, съответно на осн чл.150 ЗЕ дължали заплащане на задължения за 2 доставена ТЕ и извършена услуга ДР през процесния период, съответно поради забава в плащания били начислени и мораторни лихви. Е.К.А. е починала на 14.07.2022г.

(след подаване на заявлението по чл.410 ГПК), поради което на нейно място е конституирана по чл.227 ГПК В. И. М..

В отговора на исковата молба ответницата не оспорва фактурите по аб.№ *********, но оспорва същата да е в облигационни отношения с ищеца, така и оспорва наследодателката да е била собственик на имота, твърди нищожност на клаузите по чл.33, ал.1 и ал.2 от общите условия, вкл. е релевирано възражение за погасяване на сумите по давност.

С приетия за окончателен доклад по делото, след изслушване становището на страните, които не са възразили по доклада, съдът е отделил всички факти, включени във фактическия състав на вземанията за цена и количество на топлинна енергия и такса за дялово разпределение, като безспорни и ненуждаещи се от доказване. От приетите и неоспорени документи за отчет на уредите се установява, че за процесния период в процесния имот се доставя ТЕ единствено за БГВ, на база реален отчет.

За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е приел, че доколкото не се оспорва количеството и качеството на начисляваната за имота топлинна енергия, както и нейната цена, спорът е по качеството потребител на ТЕ на ответницата, както и по възражението за давност. С приетите като писмени доказателства по делото /Договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост от 02.03.2000г./ приел за установено, че считано от 02.03.2000г. Е.А. и В.

И. са съсобственици при равни квоти върху процесния топлоснабден имот, като след смъртта на Е.А. в хода но процеса, като единствен ответник и наследник на Е.А. е конституирана ответницата В. М., като съдът е приел, че ответницата е потребител като собственик на имота. Прието е за частично основателно възражението за давност на претендираните вземания, и по тази причина предявените искове са уважени само до размерите от 1048,25 лв. за периода м. 02.19г. – 04.21г. , и до размер от 208,11лева – мораторна лихва за забава върху непогасената по давност главница за топлинна енергия, и отхвърлени за горницата над тези суми и извън посочените периоди.

Доколкото вземането, касаещо главница за такса дялово разпределение, не е обхванато от давността, искът е уважен изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По същество съдът приема следното:

В исковата молба ищецът въвежда фактите, на които основава иска си, с изрични твърдения, че са настъпили, но и когато се позовава на правните последици, 3 които осъществяването им е породило. Ответникът може да ги оспори в писмения отговор на исковата молба с изрични твърдения, които ги опровергават или с възражение, което изключва тяхното осъществяване. Безспорният правопораждащ юридически факт е в предмета на делото, но е изключен от обсега на доказване. С доклада на делото съдът е длъжен да уведоми страните, че не се нуждае от доказване.

В решението си по спора първостепенният съд е длъжен да приеме, че безспорният факт се е осъществил, освен ако събраните по делото доказателства за другите релевантни факти го изключват. Пред въззивната инстанция ответникът може да се оплаче, че докладът на първостепенния съд е непълен или че първостепенният съд необосновано е приел безспорният правопораждащ факт осъществен, въпреки че събраните доказателства го изключват. Въззивният съд е длъжен да реши спора съобразно основателността на такова оплакване в жалбата. В случая в доклада по делото пред СРС след изслушване становището на страните са отделени за безспорни фактическия състав на вземанията за цена и количество на топлинна енергия и такса за дялово разпределение, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, като във въззивната жалба липсват оплаквания, че съдът необосновано е приел безспорният правопораждащ факт за осъществен, поради което възраженията срещу недължимостта на изчислените суми и възраженията срещу недължимостта на сумите за дялово разпределение не подлежат на обсъждане.

Неоснователни са и оплакванията в частта относно присъдените мораторни лихви, доколкото с оглед приложимите ОУ /в сила от м. 08.2016г./ моментът на забавата в случая се определя съобразно чл. 33, ал. 2 от ОУ, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо за разглеждания период не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на Топлофикация София ЕАД, за да се поставят клиентите в забава. Оплакванията на въззивницата са неоснователни, доколкото се позовават на правилата приложими при действието на чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.

Основателни са оплаквания касателно оспорванията, че ответницата в лично качество не била потребител, а такова качество притежавала майка Е.А. (починала в хода на производството и на мястото на която е конституирана ответницата), но доколкото сумите били претендирани разделно – то ответницата дължала заплащане на сумите, претендирани от наследодателката , но до размера на предявения срещу наследодателката иск, а не в пълния претендиран такъв. От приетата по делото молбадекларация (л.38), се установява, че между въззиваемия (ищец) и Е.А. (починала в хода на производството) е сключен договор за целия процесен период, поради което единствено последната отговаря за задълженията за неплатена топлинна енергия, но 4 съответно с оглед ангажиране отговорността за ½ от сумите (при претенция за дължимост на цялото задължение в режим на разделност между ответниците при равни квоти), то наследницата (въззивник) отговаря до размера на предявения срещу наследодателката иск, доколкото се установява, че за процесния период в лично качество не е била потребител на топлинна енергия. Това е така, защото договорът като източник на облигационно отношение е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия. В настоящия случай обаче е представена заявление – декларация за откриване на партида на името на Е.А.. От този момент облигационните отношения по доставка на топлинна енергия са възникнали между нея и топлофикационното дружество и съответно тя отговаря за задълженията по топлоснабдяване на имота независимо от обстоятелството, че имотът е съсобствен между две или повече лица. След като топлопреносното предприятие е удовлетворило молбата за откриване индивидуална партида само на единия съсобственик доказва възникването на облигационни отношения по договора за доставка на топлинна енергия само между нея и ищеца. Постигнато е изрично съгласие с ищцовото 5 дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот. Следователно с този изричен договор за доставка на топлинна енергия с един от съсобствениците – другият няма качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.