Решение № 88 от 13.09.2016, Окръжен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. 13.09.2016 година град Търговище

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Търговищки окръжен съд наказателно отделение

На тринадесети септември две хиляди и шестнадесета година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ПАВЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ

ЙОРДАН ИВАНОВ

Секретар: Ж.

Прокурор:Казаков

Като разгледа докладваното от съдия Павлов ЧНД № 172 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 32 ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).

Образувано е по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение по дело № 500018375837, постановено на

13.01.2016г и влязло в сила на 12.02.2016г , от несъдебен орган – Полицейски президиум Рейнпфалц, Германия, с което по отношение на българския гражданин Д. Г.Ю. с ЕГН **********,***, са били наложени финансови санкции в размер на общо 98.50 евро, от които

28.50 евро разноски и глоба в размер на 70 евро за допуснато нарушение изразено в следното „ Като водач на товарен автомобил с регистрационен номер 1-HYJ-660, движейки се в землище Гундерсхайм по федерална автомагистрала А 61 при 331.0-ния километър в южна посока засегнатото лице е превишило на 22.09.2015г. в 19.02ч. максимално допустимата скорост извън населени места с 18км.ч. Допустима скорост 60км.ч., установена скорост-/след приспадане границата на толерантност/-78км.ч.“ – нарушение по чл. 41 ал.1във вр. с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата и чл.24 от Закона за движение по пътищата и федерални каталог за финансови санкции.

В съдебното заседание прокурорът взема становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на решението за наложената финансова санкция .

Засегнатото лице – Д. Г.Ю. не е бил намерен за да бъде призован, като от извършеното с оглед кратките процесуални срокове призоваване по реда на чл.178 ал.8 от НПК, субсидиарно приложим на основание чл.32 ал.4 от Закона е било установено, че същия е извън страната .Съобразно изискването на чл. 16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС е била допусната правна помощ на засегнатото лице, като му е бил назначен служебен защитник, а именно- адв.А. от ТАК, който взема становище за основателност на постъпилото искане за признаване на издаденото Решение .

Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:

Изпратеното за признаване по реда на чл.30 и сл от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ) Удостоверение по чл.4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение на несъдебен орган – Полицейски президиум Рейнпфалц , Германия постановено на 13.01.2016г и влязло в сила на 12.02.2016г е било издадено по повод констатирано административно нарушение, което съгласно фактическото му описание съставлява административно нарушение и по българското законодателство. С оглед естеството на допуснатото административно нарушение,съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно ал.2 от чл.30 от ЗПИИРКОРНФС, в конкретния случай, макар и налична, двойната наказуемост не е и изискуема като условие за признаване.

Удостоверението е законосъобразно от формална страна, като видно е, че същото е подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава, съгласно чл.3 ал.1 т.1 от Закона– Полицейски президиум,Рейнпфалц., Придружено е с изискуемия превод на български език и същото е издадено по образец, съгласно чл.4 ал.1 от Закона . Удостоверението е постъпило по пощата, съставляващ един от начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл.9 ал.3 от Закона.

Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението

.

1.Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото/л.25/, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размера на наложената финансова санкция, номерът на делото , по което е издадено Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.

2.Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава , различна от решаващата или изпълняващата държава / б.”з” т 1 б.”б” от Удостоверението/, не е налице условието за отказ по чл. 35 т

2 от Закона.

3.

Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението : Видно от установените пълни данни за самоличността на Ю., същият е пълнолетен

- роден е през 1973г и съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия , правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и изпълнение , предвидени в чл. 35 т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС

4.Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за административно нарушение . Видно от констатираното време на извършване на нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението

– изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която съгласно чл.285 ал.1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и НЕ СЕ ОТНАСЯ за деяние, подсъдно на български съд, както и не се ОТНАСЯ за деяние, което според българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, нито се ОТНАСЯ за деяние, което да е било извършено и з в ъ н територията на издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение , предвидени и в чл. 35 т. 3 и т 5 от Закона.

5.

Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената финансова санкция – общо в размер на 98.50 евро, съставляващи 70 евро глоба и разноски от 28.50 евро , е над предвиденият в чл.35 т. 6 от закона минимален размер от 70 евро, поради което не е налице отрицателната предпоставка по чл. 35 т 6 от Закона.

6.Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице, обобщени в условията по чл. 35 т.9, т.10 и т.11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б.”з” т. 2 б.”б” от представеното Удостоверение,е видно,че производството е било писмено и в съответствие със законодателството на издаващата държава – Федерална Република Германия , засегнатото лице е било уведомено лично /или чрез упълномощен според националния закон представител, относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване Съгласно б.”ж” т.1 буква ІІІ от Удостоверението, издаващата държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице, което надлежно уведомено, е имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни дела. В този смисъл, гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35 т.10 и т.11 са били спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.

Към 27.04.2015г, съставляващ меродавния момент , съгласно чл. 16 ал.8 от Закона, официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева.Следователно равностойността на 98.50 евро по официалния фиксиран курс на БНБ е 192.07лв.

По изложените съображения, съдът намира, че са налице законовите изисквания за признаване и допускане изпълнение на

Решението за налагане на финансови санкции, предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган , който в РБ, съгл.чл.6 ал.2 от Закона, е Националната агенция за приходите .

Ето защо и на основание чл.6 ал.1 и чл. 31 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС , съдът :

Р Е

Ш И:

ПРИЗНАВА Решение издадено по дело № 500018375837, постановено на 13.01.2016г и влязло в сила на 12.02.2016г , от несъдебен орган – Полицейски президиум Рейнпфалц,

Германия, с което по отношение на българския гражданин Д. Г.Ю. с ЕГН **********,*** род.на ***г., с постоянен и настоящ адрес ***, с което на същия е била наложена финансова санкция в размер на общо 98.50 евро, с равностойност 192.07лв, за наказуемо деяние по националния закон на решаващата държава - нарушение на чл.

41 ал.1във вр. с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата и чл.24 от Закона за движение по пътищата и федерални каталог за финансови санкции.

ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд , както за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, така и за резултата от същите - т.е. за приключване на изпълнението , с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38 ал.1 т 4 от Закона , за уведомяване компетентния орган на издаващата държава .

Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава,посочен в б.“в“ от

Удостоверението - Bundasamt fur Justiz, Bonn за признаване на решението за налагане на финансови санкции и че същото е своевременно изпратено за изпълнение на компетентния орган - НАП.

Уведомлението да бъде преведено на немски език, като разноските съгласно чл.13 от Закона са за сметка на изпълняващата държава - Република

България .

Копие от Уведомлението да се изпрати незабавно на Министерството на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.