Определение № 2809 от 14.12.2025, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2809 гр. гр. Хасково, 14.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640101868 по описа за 2024 година

Подадени са молби с правно основание чл. 248 ГПК от страните по делото срещу постановеното Решение № 754/03.10.2025 г. в частта за разноските.

С молба с вх. рег. №18342/15.10.2025г. ответникът, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт, е поискал да бъде намалено присъденото на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение. Сочи, че адв. Д.М. като процесуален представител на ищеца е инициирал срещу ответника десет дела. Навежда доводи за злоупотреба с процесуални права.

Развива съображения, че върху определеното от съда възнаграждение не се начислява ДДС. Иска изменение на решението в частта за разноските като бъде определен разумен, справедлив и пропорционален на положените минимални юридически и практически усилия хонорар, който не допуска злоупотреба с процесуални права и без начислен към него ДДС.

В отговор ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат, оспорва основателността на молба с вх. рег. №18342/15.10.2025г.

С молба с вх. рег. №19478/30.10.2025г. ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат, иска изменение на решението в частта за разноските както му се присъди платената след постановяване на Решението държавна такса в размер на 50 лв. и 300 лв. – възнаграждение за вещо лице.

В отговор ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат, оспорва допустимостта и основателността на молба с вх. рег.

№18342/15.10.2025г.

Съдът, като съобрази исканията, доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира следното:

1

Двете молби по чл. 248, ал. 1 ГПК са подадени от лица с правен интерес в законоустановения преклузивен срок. Следователно, молбите са допустими и следва да бъде разгледани по същество.

Разгледани по същество, молбите са неоснователни по следните съображения:

С Решение № 754/03.10.2025 г. съдът е уважил предявения от ищеца иск като е прогласил недействителността на Договор за кредит № 9769607007/11.03.2022г., сключен между страните, уважил е осъдителния иск за сумата от 172,80 лв., представляваща платена без основание сума по Договор за кредит № 9769607007/11.03.2022г., ведно със законната лихва. С Решението съдът е осъдил ответника да плати на ищеца сумата от 50 лв. – разноски за държавна такса в производството по уважения установителен иск, осъдил е ответника да плати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, Булстат 177492004, представлявано от адв. Д.М.М., сумата от 480 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита по делото на ищеца, осъдил е ищеца да плати сумата от 50 лв. - държавна такса за осъдителния иск.

Съдът е развил подробни съображения при определяне на разноските, към които препраща.

По молбата на ответника:

Видно е, че при определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, съдът е преценил правната и фактическа сложност на делото и е приел, че делото не се отличава с фактическа сложност, решено е на база писмени доказателства и обявени за безспорни обстоятелства. Делото се е развило в няколко съдебни заседания не заради усложнения в процеса на доказване, а поради факта, че никоя страна не се е явила лично или с процесуален представител и се е налагало размяна на съдебни книжа по уточнения в твърденията и възраженията на страните, искания за изменение на иска и становище по искането по чл. 214 ГПК. По въпросите за неравноправни клаузи в потребителските договори, включително със заемодател ответника „Вивус.БГ“ ЕООД има постановени влезли в сила съдебни решения, които са непротиворечиви. Това прави делото без затруднения при доказването, с ясен отговор, който съдът ще даде по правни въпроси. Следователно, делото не се отличава и с правна сложност. Като е съобразил изложеното, съдът е приел, че в конкретния случай, на процесуалния представител на ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение за представителство по уважените искове в размер на по 200 лв. без ДДС за всеки от разгледаните и уважени искове, т.е 400 лв. за двата иска без ДДС. Съобразил е, че процесуалният представител на ищеца е регистриран по ДДС и следва да му се определи и присъди възнаграждение с ДДС и е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС за всеки от уважените искове, т.е. общо 480 лв. с ДДС.

Съгласно трайно установената практика при определяне на 2 адвокатско възнаграждение в случаите на предоставена правна помощ следва да се отчита разумната връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати-за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа, без за съда да са обвързващи посочените размери от Висшия адвокатски съвет е Наредба № 1/2004 г. /в този смисъл – определение № 1640/04.04.2024 г. по ч. гр. д. № 3549/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 409/26.06.2024 г. по гр. д. № 1857/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение от 15.02.2024 г. по т. д. 1990/2023 г. на ВКС, определение от 16.02.2024 г. по т. д.

1908/2022 г. на ВКС и др./ Тези критерии са спазени при определяне на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца и следователно, няма основание за изменение на решението в тази част.

По отношение на дължимостта на ДДС – определянето на възнаграждение при съобразяване регистрирането на адвоката по ДДС е предвидено в § 2а Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.). По въпроса има установена практика, която настоящият състав споделя, в смисъл, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС (в т.см.

Определение № 45 от 28.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2526/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията П.Х., Определение № 98 от 8.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б.Й.). По делото са представени доказателства за регистрирането на адв. М. по ДДС. В тази връзка, доводът на ответника, че определеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да е без ДДС е неоснователен и следователно, няма основание за изменение на решението в тази част.

По молбата на ищеца:

Ищецът по указания на съда е внесъл разноски за депозит за вещо лице по допуснато от съда изслушване на заключение на вещо лице. Вещо лице не е било уведомявано за назначението, не е изготвено заключение, съответно – не е изслушвано и приемано такова, не е определяно възнаграждение на вещо лице. Освен това, с Определение, инкорпорирано в Протокол № 1279/17.09.2025 г. съдът е отменил определението си за изслушване на заключение на вещо лице. Предвид това, внесеният от ищеца депозит за вещо лице подлежи на връщане на ищеца, а не на възмездяване от ответника. Следователно, молбата на ищеца в частта за присъждане на внесения депозит за вещо лице е неоснователна.

Към датата на постановяване на решението е внесена само държавна такса от 50 лв. за единия иск. Държавна такса от 50 лв. за другия главен иск не е внесена. Макар, че плащането на държавна такса за производството е 3 изискване за редовност, неплащането на таксата към датата на постановяване на решението не опорочава извършените процесуални действия. В трайната практика на съдилищата се приема, че когато страна остане задължена за разноски, каквато е и държавната такса, съдът, на основание чл.77 ГПК, не само има право, но е длъжен да ги събере принудително от задължената по тях страна, което във времево отношение може да стане, както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок (в т.см. Определение № 104/09.02.2015г. по ч.т.д.

№112/2015г. на ВКС, ТК, I TO). Държавната такса остава дължима от ищеца и, на осн. чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 ТДТССГПК съдът е осъдил ищеца да плати държавна такса от 50 лв. по сметка на РС-Хасково за осъдителния иск.

Разноските за държавна такса, внесени след приключване на устните състезания не подлежат на възмездяване от ответника, защото на възмездяване подлежат направените до приключване на устните състезания разноски, за които са приложени доказателства (арг. чл. 78, ал. 1 ГПК). В случая, такива разноски са само първоначално внесените разноски за държавна такса от 50 лв., които ответникът е осъден с Решението плати на ищеца. Разноските за държавна такса от 50 лв., които ищецът е осъден да плати с Решението и които са платени след постановяване на решението (видно от платежното нареждане към молбата на ищеца за изменение на Решението) не подлежат на възмездяване от ответника. В този смисъл е Определение № 104/09.02.2015г. по ч.т.д. №112/2015г. на ВКС, ТК, I TO, в което се приема, че в хипотеза на невнесена дължима от ищеца държавна такса, която е следвало да бъде събрана съгласно чл.73, ал.3 ГПК предварително /при предявяването на иска/, принудителното й събиране по чл.77 ГПК с постановеното по делото решение не е обусловено от изхода на спора, като в тази хипотеза ответникът, при неблагоприятен за него изход на делото, не дължи на ищеца разноски по чл.78, ал.1 ГПК за невнесената от него, но присъдена в полза на бюджета държавна такса. Следователно, молбата на ищеца в частта за присъждане на довнесената след приключване на устните състезания държавна такса е неоснователна.

От изложеното следва, че молбата на ищеца и тази на ответника с правно основание чл. 248 ГПК следва да се оставят без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата „ВИВУС БГ“ ЕООД, с ЕИК

202393458, с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на Решение № 754/03.10.2025 г. по гр.д. № 20245640101868 по описа за 2024г. на Районен съд-гр. Хасково В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата „Е. С. М., с ЕГН **********, с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на Решение № 754/03.10.2025 г.

4 по гр.д. № 20245640101868 по описа за 2024г. на Районен съд-гр. Хасково В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен Съд-Хасково в едноседмичен срок от връчването му на страните. Препис да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.

5