Решение № 863 от 10.03.2026, Софийски районен съд

Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „*****” ООД, чрез управителя му В.В.Р. срещу наказателно постановление (НП) № 22-2500580 от 28.11.2025 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда”(Д „ИТ”) - гр. София, с което на дружеството е наложена на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда (КТ), във вр. чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди лева) лв. за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.

С жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като към датата на проверката между лицето В. П. П.а преди това е имало сключен граждански договор с дружеството, а след проверката е бил сключен трудов договор с това лице, а именно на 17.07.2025 г., който впоследствие на 01.09.2025 г. е прекратен.Твърди се, че липсват доказателства за престиране на работна сила и изпълнение на трудови задължения при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение, което да е изисквало сключването на трудов договор, което водело до извод за липса на осъществено административно нарушение. Претендира се неправилна правна квалификация, която следвало да е по чл.1, ал.2 от КТ, а не по чл.61, ал.1 от КТ. Претендира се несъразмерност на наложеното наказание.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения. Поддържа се, че с въпросното лице е сключен трудов договор, след прекратяване на предходно трудово правоотношение, а по-малко от два месеца след сключване на трудовия договор лицето е поискало да го прекрати, като към датата на проверката не е имало необходимост от сключване на трудов договор. Претендират се разноски, за които не се представя списък.

За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаване на наказателното постановление, тъй като са събрани доказателства в подкрепа на извод за извършено нарушение по чл.61, ал.1 от КТ. Излага се, че жалбоподателят не е сключил трудов договор с П.а на 15.07.2025 г., когато е заварена да полага труд в обекта на контрола. Твърди се, че наложеното наказание надвишава малко минималния размер, а нарушението по чл.61, ал.1 от КТ е изключено от обхвата за маловажност, а и чл.28 от ЗАНН е неприложима. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Пледира се да не бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

В периода 15.07.2025 г. – 18.07.2025 г. и на 29.09.2025 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от инспектори при Д „ИТ“ – София на „*****“ ООД. При проверка на място в обект на контрол: ***** „***“, находяща се на адрес: ************, стопанисвано от проверяваното дружество, на 15.07.2025 г. в 12:10 ч., проверяващите са установили лицето В.

1

П. П.а да полага труд в проверявания обект като „преподавател“. Конкретно една от проверяващите, свидетеля А. П. установила, че в обекта лицето без трудов договор е преподавала на деца в час по ***. Заварената на място да преподава П.а е попълнила дадената й от проверяващите декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ на 15.07.2025 г. в 12:10 ч. В нея било посочено, че работи в дружеството като преподавател по *** в ***** „***“, с работно време от 08:00 до 16:00 ч., без сключен трудов договор по граждански договор, с договорено възнаграждение за срока от 01.06.2025 г. до 31.08.2025 г. в размер на 1700 лв. с вид на услугата „преподавателска дейност“, с почивни дни: събота и неделя и почивки в работния ден: 60 минути.

При проверка по документи на 18.07.2025 г. в Д „ИТ“София е представено писмено обяснение от В. П. П.а, както и трудов договор сключен между „*****“ ООД и В. П. П.а на 18.07.2025 г. за извършване на работа с временен характер до 31.08.2025 г.

Съставен е протокол изх. №ПР 2528750/29.09.2025 г. за извършената проверка, в който са вписани констатациите по време на извършване на проверката, който е връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице З. Н. на 29.09.2025 г.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на 29.09.2025 г. от А. М. П. – гл. инспектор при ГД „ИТ” за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ. Актът е връчен срещу подпис на упълномощено от управителя на дружеството лице З. Н. на 29.09.2025 г., т. е. в деня на съставянето му. Не е възразено срещу АУАН.

Въз основа на АУАН на 28.11.2025 г. е издадено обжалваното наказателно постановление № 22-2500580 от директор на Д „Инспекция по труда”, София, който е оправомощен въз основа на Заповед №З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”.

Приложени са заповеди за назначаване на актосъставителя в Д „ИТ“ София и административнонаказващия орган на длъжност директор в Д „ИТ“, София, както и длъжностни характеристики.

Приложено е съобщение от НАП с данни за електронни трудови записи, от който е видно прекратено трудово правоотношение с В. П. П.а, считано от 01.09.2025 г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателства, които се кредитират в цялост, като обстоятелствени, пълни, логични и непротиворечиви поотделно и в съвкупност. Не са налице основания да се посочва кои от тях се кредитират и защо, предвид логическата им взаимовръзка и липса на противоречия между тях.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, 2 имащо правен интерес от обжалване, в предвидения четиринадесетдневен срок (наказателното постановление е връчено на 04.12.2025 г., а жалбата е депозирана на 19.12.2025 г.), като по своята същност е частично основателна, поради следното:

Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП № № 22-2500580/28.11.2025 г. на директор на Д „ИТ”, София, с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от пороци и са законосъобразно издадени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им.

Описанието на нарушението и обстоятелствата, свързани със същото са идентични както в АУАН, така и в НП. Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на нарушението, в процесния казус са установени от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства. Съдът служебно не констатира пороци в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, както и липсващи задължителни реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тях са описани точно и конкретно датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Строгото съблюдаване на законните реквизити досежно наказателното постановление, посочени в чл. 57 от ЗАНН, има за последица обосновано и законосъобразно постановление. Обосноваността на последното обаче зависи не само от данните в него, а и от съдържанието на цялата преписка и събраните по време на съдебното следствие пред първоинстанционният съд гласни доказателства. В случая доказателствата по делото са категорични, че жалбоподателят е осъществил визираното в наказателното постановление нарушение по чл.61, ал.1 от КТ.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателя е този, който самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, като в случая той отговаря на посочените в КТ изисквания за работодател (по см. на § 1, т.1 от ДР на КТ).

Съгласно чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ изрично регламентира, че трудовият договор се сключва в писмена форма.

Установи се в процесния случай, че лицето В. П. П.а на 15.07.2025 г., е полагала труд в обекта на дружеството: ***** „***“ като „преподавател“ по ***, но без да има сключен трудов договор. Като в достатъчна степен от събраните по делото доказателства: писмени: собственоръчно попълнената декларация, както и изходящите писмени от дружеството-жалбоподател: граждански договор, сведение и от показанията на проверяващата на място в обекта се установи именно този факт наличие на трудово правоотношение между дружеството и П.а. От показанията на свидетеля П. се установява, че е 3 възприела пряко и непосредствено извършваната от лицето П.а дейност.

Наличието на трудови правоотношения без сключен трудов договор безспорно се установи, тъй като са налице всички елементи на трудовите правоотношения: работно време, почивки в рамките на работния ден, почивни дни и уговорено възнаграждение, но с лицето не е бил сключен писмен трудов договор преди постъпването му на работа, поради което безспорно работодателят не е спазил правилото на чл.61, ал.1 от КТ.

Още повече че вмененото на санкционираното лице нарушение е такова за неспазване на изискването по чл. 61, ал.1 от КТ /за сключване на трудовия договор преди постъпването на работа на работника/ и съответно предмета на доказване за това нарушение включва установяването, че работодателят фактически е допуснал и приел на работа, респ. работникът/ служителят е постъпил на работа, преди да бъде сключен трудов договор за изпълняваната трудова дейност. В случая съвкупната преценка на доказателствата по делото и фактите и обстоятелствата, които се установяват въз основа на тях, сочат, че допуснатото от дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, е доказано по несъмнен начин. Фактът, че се касае за временно трудово правоотношение, каквото се установи и въз основа на сключения в хода на проверката, но след проверката на работното място на 15.07.2025 г., трудов договор от 18.07.2025 г. до края на м. август 2025 г., който е и прекратен, считано от 01.09.2025 г., не води до различен извод, а именно за осъществен състав на административно нарушение по чл.61, ал.1 от КТ.

Субектът на нарушението е лицето - работодател, в случая лицето, което формира и реализира волята на юридическото лице.

Касае се за обективна безвиновна отговорност на юридическото лице „*****“ООД.

Следва за пълнота да се посочи, че правилно е посочена санкционната разпоредба в НП, а именно чл.414, ал.3 от КТ, доколкото се касае за нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, в чиято редакция от ДВ, бр.7 от 2012 г./т.е. била е в сила към датата на осъществяване на нарушението и издаването на НП/, е въведен самостоятелен състав за ангажиране административнонаказателната отговорност при нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.

Съдът приема, че неправилно е наложено административно наказание над минималния предвиден в закона размер от 1500 лв., доколкото не са изследвани относимите факти за това от административно-наказващия орган, а и по делото липсват доказателства за други нарушения на трудовото законодателство от дружеството-жалбоподател от този вид, за което е наложена процесната санкция, които наказания да са влезли в законна сила към датата на административното нарушение, както и не се установи, че процесното нарушение е с по-висока степен на обществена опасност от други от този вид. Предвид това неправилно е приложена разпоредбата на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и съдът следва да намали наложената административна санкция към минимума предвиден в закона, като измени наказателното 4 постановление в тази му част и имуществената санкция от 2000 лв. да бъде 1500 лв., която изразено в евра е в размер на 766, 94 €. Като по този начин съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

За разлика от маловажните нарушения по чл.28 ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ не допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. В случая не може да се приложи нормата на чл.415В от КТ, доколкото в ал.2 на същата се предвижда забрана за нарушения по чл.61, ал.1 от КТ, каквото е процесното да се третират като маловажни, а за да се приложи нормата на чл.415В, ал.1 от КТ, следва нарушението да е маловажно.