Решение № 3550 от 13.10.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3550 гр. Варна, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110106741 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Л. Г. Д. срещу „А.С.В.“ ЕАД отрицателен установителен иск за признаване за установено, в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 689,75 лв. главница по Договор за потребителски заем SPEL-10009741 от 06.02.2013 г., 221,25 лв. - възнаградителна лихва за периода от 14.12.2013 г. до 15.05.2014 г., 43,94 лв. - мораторна лихва за периода 15.01.2014 г. до 26.09.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 21.10.2014 г. до окончателно изплащане на задължението, за които по гр. д. № 359/2015 г. по описа на ВРС е издаден изпълнителен лист, послужил за образуване на изпълнително дело № 2017***0400219 по описа на ЧСИ З.Д., с рег. № *** на КЧСИ, поради изтекла погасителна давност по отношение на вземанията след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че в полза на „П.П.П.Ф.“ ЕАД е издаден изпълнителен лист № 12834 от 15.03.2017 г. по гр.д. № 359/2015 г. по описа на Районен съд - Варна. Сочи, че с изпълнителния лист Л. Г. Д. е осъдена да заплати на дружеството сумата от 689,75 лв. главница по Договор за потребителски заем SPEL10009741/06.02.2013 г., 221,25 лв. - възнаградителна лихва за периода от 14.12.2013 г. до 15.05.2014 г., мораторна лихва от 43,94 лв. за периода 15.01.2014 г. до 26.09.2014 г. и законната лихва за сумата от 21.10.2014 г. до окончателно изплащане на задължението. Излага доводи, че във връзка с изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 2017***0400219 по описа на ЧСИ З.Д., peг. № *** с район на действие 1

Окръжен съд – Варна, както и че през 2018 г. вземанията по кредита са прехвърлени на “А.С.В.” ЕАД, който се конституира като взискател по изпълнителното дело. Твърди, че последното изпълнително действие е от 18.12.2019 г., когато е насрочен опис на движими вещи на длъжника. С уточнителна молба посочва, че в хода на изпълнителното производство не са извършвани плащания от страна на длъжника. Счита, че към датата на подаване на исковата молба, вземанията по изпълнителния лист по процесния договор за кредит са погасени по давност, на основание чл. 110 от ЗЗД, която текла в периода 18.12.2019 г. - 18.12.2024 г. Моли за уважаване на иска.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника – “А.С.В.” ЕАД, в който се излагат доводи за допустимостта, респ. основателността на предявения иск. Признава, че вземането по процесния изпълнителен лист е погасено по давност, доколкото последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело е предприето на 06.11.2019 г. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК счита, че съдебно-деловодните разноски за настоящото производство следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, доколкото длъжникът не се е позовал на давността преди депозиране на иска. Счита, че отговорността на кредитора би възникнала единствено ако предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла давност. Моли за постановяване на решение при признание на иска.

Претендира разноски.

Във връзка с предоставена възможност, с молба с вх. № 78355 от 16.09.2025 г. ищцата чрез процесуален представител е заявила, че не желае постановяване на решение при признание на иска по чл. 237 от ГПК.

С оглед на направеното изявление, съдът намира, че не е налице кумулативната предпоставка за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК, а именно: направено искане от страна на ищеца за постановяване на решение съобразно признанието на иска, сторено от страна на ответника.

Затова и производството по делото е продължено по общия ред.

В проведеното о. с. з. страните, редовно призовани, не се явяват, не се представляват.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е обявено безспорно с определение № 12655 от 18.09.2025 г., с което е изготвен проект за доклад по делото, обявен за окончателен в о. с. з. от 09.10.2025 г., че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист № 12834 от 15.03.2017г. по описа на Районен съд - Варна, с предмет посочените суми, че е образувано изп. дело № 219/2017г. по описа на ЧСИ – З.Д., че вземането по процесните суми е цедирано на ответника в хода на изпълнителното производство и ответникът е встъпил като взискател в изпълнителното дело, че последното действие по принудително изпълнение е предприето на 06.11.2019 г., както и че от последното е изтекъл 5-ният 2 давностен срок до депозиране на исковата молба.

От изисканото изпълнително дело № 219/2017 г. по описа на ЧСИ-З.Д., рег. № *** с район на действие – ВОС, се установява, че същото е образувано на 12.04.2017 г. по молба на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, към която е представен изпълнителен лист, издаден въз основа на Решение № 4492/12.11.2015 г. по гр. д. № 359/2015г. по описа на Районен съд – Варна. От съдържанието на изпълнителния лист се установява, че ответникът е осъден да заплати на взискатетеля сумата от 689,75 лв. главница по Договор за потебителски заем SPEL-10009741 от 06.02.2013 г., 221,25 лв. - възнаградителна лихва за периода от 14.12.2013 г. до 15.05.2014 г., 43,94 лв. - мораторна лихва за периода 15.01.2014 г. до 26.09.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 21.10.2014 г. до окончателно изплащане на задължението, както и съдебноделоводни разноски.

От съдържанието на представената молба с вх. № 8220/12.04.2017 г. се установява, че всискателят е посикал от ЧСИ да образува на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, както и да извърши всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

Видно е, че по изпълнителното дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Б.“ ЕООД на 18.07.2017 г., както и възбрана от 19.02.2018 г. върху апартамент с идентификатор № ***, както и че на 12.09.2018 г. са наложени запори върху сметките на длъжника в „А.Б.Б.“ АД, „Т.И.“ АД.

От представената молба от 27.07.2018 г. се установява, че взискателят е поискал насрочването на опис на движимите вещи на длъжника, като такъв е насрочен за 25.10.2018 г.

Видно от молба с вх. № 2104 от 05.02.2019 г., „А.С.В.“ ЕАД е поискала да бъде конституирана като взискател в изп. дело поради прехвърляне на вземането по процесния изпълнителен лист. Като с разпореждане от 06.11.2018 г. молбата на цесионера е уважена.

С молба от 20.03.2019 г. „А.С.В.“ ЕАД е поискала изпращането до длъжника на съобщение за насрочен опис на движими вещи. Видно от разпореждането на ЧСИ от 06.11.2019 г. /л.92 от изп. дело/ опис на движимите вещи на длъжника е насрочен за 18.12.2019 г. Същият впоследствие е отменен поради незаплащането на дължимите такси от страна на взискателя.

Видно от изпратеното запорно съобщение от 06.11.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Б.“ ООД.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният отрицателен отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК, се основава на изтекла погасителна давност, има за предмет признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към ищеца, поради погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съгласно 3 разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В настоящия случай, с оглед данните по делото и в съответствие със събраните по делото доказателства, съдът приема, че изпълнителният лист срещу длъжника е бил издаден на 15.03.2017 г., въз основа на решение гр. д.

№ 359/2015 г. по описа на Районен съд – Варна. От представените в производството данни се установява, че съдебното решение е влязло в сила на 15.12.2015 г., откогато е започнал да тече и петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

От приложените доказателства се установява, че към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело – 12.04.2017 г. приложимата петгодишна давност за вземанията не е изтекла.

В дадените указания с т. 10 ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ/ насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116 б. "б" от ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.

116 б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116 б. "в" от ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" от ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че 4 искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, давността е винаги петгодишна, ако вземането е установено със съдебно решение.

В процесния от страна взискателя е поискано извършването на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ като са наложени запори на трудовото възнаграждение на 18.07.2017 г., на банкови сметки на 12.09.2018 г., възбрана на 19.02.2018 г., запор на трудово възнаграждение на 06.11.2019 г. и е насрочен опис на движими вещи – 18.12.2019 г., който е отменен поради неплащане на сумите във връзка със същия. От всяко действие по принудително изпълнение е започвала да тече нова петгодишна давност. Затова и следва да се приеме, че считано от 06.11.2019 г. не са предприемани други изпълнителни действия, каквито са и твърденията на страните в настоящото производство, поради което петгодишната погасителната давност е изтекла на 06.11.2024 г., респ. преди предявяване на отрицателния установителен иск, въз основа на който е образувано настоящото исково производство – на 27.05.2025 г.. Дори да се съобрази и датата на неосъществения опис на движимито имущество18.12.2019 г., то също е изтекла петгодишната погасителна давност до датата на депозирана на исковата молба, предмет на производството по делото.