Решение № 3959 от 07.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3959 гр. Варна, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110114371 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и девета от ГПК – „СЪДЕБНА ДЕЛБА“.

Производството е образувано по предявен от В. П. В., ЕГН **********, действаща чрез адв. П. Н. – *АК, срещу П. Й. К., ЕГН **********, конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за прекратяване на съсобствеността чрез делба, учредена върху недвижима вещ, представляваща апартамент – самостоятелен обект в сграда с идентификатор * (*) с адм. адрес в *, разположен в сграда с идентификатор *, изградена в поземлен имот с идентификатор * съгласно КККР, одобрени със Заповед РД – 18 – 64/ 16.05.2008 г. на изп. дир. на АГКК с площ 87,07 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № * с площ 2,60 кв. м., както и 4,2294 % ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 15,05 кв. м. ид. ч., между съделителите при равни квоти от по ½ /една втора/ ид. ч. за всеки един.

Твърди се в исковата молба, че страните са бивши съпрузи, като сключеният между тях брак е прекратен с Решение № 1013/12.03.2019 г., постановено по гр. д. № 5757/2018 г. на РС-Варна.

Сочи се, че по време на брака съделителите са придобили в режим на СИО недвижим имот, представляващ делбеният апартамент, чрез покупка на публична продан от продавача „*“ ЕООД с ЕИК *, като за последното е съставено Постановление за възлагане от 05.12.2013 г. по описа на ЧСИ Д. Я. с район на действие ВОС по изп. дело № 563/2013 г.

По същество се моли съдът да постанови решение, с което да допусне и извърши делба на процесната съсобствена недвижима вещ, при квоти по ½ ид. ч. за всеки един от съделителите и на основание чл. 349, ал. 1 ГПК да я възложи в изключителна собственост на ищцата, като същата уравни дела на ответника с пари съобразно експертната оценка на вещо лице.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който не отрича допустимостта на иска.

1

Не се оспорва твърдението, че съделителите са съпрузи, считано от 22.06.2013 г.; че бракът им е прекратен с развод през 2019 г.; че по време на брака на 05.12.2013 г. на публична продан са закупили процесната недвижима вещ.

На първо място се оспорва твърдението, че между страните е учредена съсобственост върху вещта с доводи, че процесната делбена вещ е закупена изцяло с личните средства на ответника, дарени от родителите му, като ищцата само формално била купувач по сделката по придобиване на имота.

Евентуално се оспорват квотите, посочени в исковата молба, като се релевира възражение за трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 2 от СК в размер на най-малко 35 350.00 лева при покупката на апартамента срещу цена от 77 886.00 лева. Т.е. единствено върху разликата от 42 536/77 886 ид. ч. била учредена СИО, а останалите 35 350/77 886 ид. ч. били лична собственост на съделителя К..

В подкрепа на горните твърдения се сочи, че в изпълнение на уговорка между страните, съделителят К. на 27.11.2013 г. лично е направил вноска на каса по сметка на ищцата на парична сума в размер на 8 350.00 лева, като преди придобиване на имота неколкократно е правил и други вноски по нейната сметка. Сочи, че не разполага с необходимите документи, доказващи направените по сметка на ищцата вноски, поради което моли съда за допускане на разкриване на банкова тайна за установяване на тези твърдения.

Отделно, на 02.12.2013 г. майката на ответника е превела по сметка на ищцата сума в размер на 7 000.00 лева, а баща му сума в размер на 20 000.00 лева. Посочва, че дарението е направено само в негова полза, въпреки че дарената сума е преведена по сметка на ищцата.

Ответникът не е разполагал с банкова сметка по време на провеждане на търга за придобиване на съсобствения имот, поради което сумите за внасяне на депозит за участие в търга и за последващото плащане са извършени от нейна банкова сметка.

В отговора се твърди, че ищцата само формално е купувач по сделката по придобиване на процесния имот. Посочва се, че няколко месеца преди придобиването му е закупила съседния апартамент № *, който има вътрешна връзка с процесния апартамент № * със средства от банков кредит, като след закупуването му не е разполагала с никакви свободни парични средства, които да използва за закупуване на процесния недвижим имот.

Тъй като личните средства на ответника и тези, предоставените от неговите родители, не били достатъчни ищцата сключила нов договор за потребителски кредит и отпуснатата по кредита сума е добавена към общата сума за закупуване на апартамента. Оспорва искането за възлагане на жилището в изключителна собственост на ищцата като неоснователно, като сочи, че не процесният имот е семейното жилище, а съседният имот № *, предоставено на ищцата с развода.

В хода на откритото съдебно заседание съделителите се явяват лично и се представляват от техните процесуални представители, чрез които поддържат доводите си.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от представеното удостоверение за сключен граждански брак /л. 7/, че на 22.06.2013 г. съделителите са сключили граждански брак по силата на акт за сключен граждански брак № 528/22.06.2013 г.

От брака им са родени и двете им деца – Й. К., роден на * г. и П. К., родена на * г., видно от представените удостоверения за раждане /л. 8 и л. 9/.

От представеното постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в законна сила на 21.12.2013 г., по описа на ЧСИ Д. П. – Я., вписана в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-Варна, е видно, че съделителите по време на брака им са придобили правото на собственост върху делбената невдижима вещ, по силата на проведена по изп. дело № 563 по описа за 2013 г. на посочения ЧСИ публична продан.

Видно е от представеното решение № 1013 от 12.03.2019 г., постановено по гр. д. № 5757 по описа за 2018 г. на РС-Варна, че бракът на съделителите е прекратен с развод по вина на съпруга П. К..

2

От представеното удостоверение за раждане /л. 61/ е видно, че родители на съделителя П. К. са Д. П. К.а и Й. В. К..

Не се спори по делото, че на 02.12.2013 г. майката на ответника е превела по сметка на ищцата сумата в размер на 7 000.00 лева, а на 04.12.2013 г. баща му сумата в размер на 20 000.00 лева, които факти са в унисон и с представените на л. 64 и л. 63 преводни нареждания, както и със справката на л. 99 и л. 100, изискана от „*“ АД. От писмените документи е видно, че преводът, който майката на съделителя К. е направила в полза на съделителката В. е с основание „покупка на недвижим имот“, а този, който баща му е направил е с основание „превод“.

От справката, изискана от „*“ АД, е видно още, че спорната сума от 8 350.00 лева е внесена от съделителката В. на каса по собствената й сметка.

Представен е и договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2013 г., сключен между „*“ ЕАД и съделителката В. В. с предмет заета сума в размер на 8 000.00 евро.

Представен е и трудовия договор на съделителката В. от 29.01.2009 г., сключен с „*“ ЕООД, от който е видно, че същата е заемала длъжнотта „юрисконсулт“ при договорено възнаграждение в размер на 1 892.99 лева.

Представена е и служебна бележка с изх. № 1856 от 26.06.2018 г., издадена от работодателя на В., от която е видно, че последната е реализирала доходи от трудова дейност много над средните за страната в периода от м.02.2009 г. до м.05.2018 г., което е в унисон и с представеното извлечение от банковата й сметка, открива в „*“ ЕАД.

Представено е по делото и удостоверение от 11.06.2018 г., издадено от ТП на НОИ – гр. В., от което е видно, че в периода 01.01.2013 г. до 08.06.2018 г., съделителката В. е получавала обезщетения по държавното обществено осигуряване за временна неработоспособност, както и за бременност и раждане на дете.

От изисканата справка от * е видно, че съделителят К. има открити банкови сметки в „*“ АД, „*“ АД, „*“ АД, „*“ АД, като към 03.12.2013 г. и 04.12.2013 г. същият е бил титуляр на една разплащателна и една депозаитна сметка, открити в „*“ АД.

Видно е от приобщената справка от ТП на НАП – гр. В., че съделителят К. също реализира доходи от трудова дейност.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от съделителя К. свидетели, а именно неговите майка и баща. В показанията си свид. Д. К.а и свид. Й. К. сочат, че и двамата през месец декември 2013 г. са предоставили финансови средства на сина им - съделителят К. с цел закупуване на процесното делбено жилище, като Й. К. е дарил на сина си 20 000.00 лева, а Д. К.а е дарила на сина си 7 000.00 лева. И двете суми били преведени по сметка на бившата им снаха - съделителката В., тъй като имотът бил купен на публична продан и така щяло да стане по-бързо и по-лесно, доколкото със сметката на снаха им са участвали на търга. И двамата са категорични, че сумата в общ размер от 27 000.00 лева е била дарена на сина им с цел да го подпомогнат да закупи първото си жилище.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

За да се яви основателен предявеният иск за делба по чл. 34 от ЗС, следва да се установи по делото в условията на пълно и главно доказване по несъмнен начин, че е налице съсобственост между страните по делото, учредена върху процесната недвижима вещ, възникнала на посочените основания, при посочените от всяка от страните дялове.

През време на брака при законов режим на общност по СК, съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи като лични - чл. 22 СК и в съпружеска имуществена общност - чл. 21 СК. Семейният кодекс е нов и специален закон по отношение на ЗС и ЗЗД.

Искът по чл. 23 от СК е коректив на съпружеската общност, като режим на имуществени отношения по СК и на съвместният принос, като нейно основание и обяснение. Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити - чл. 21, ал. 1 СК. И пак независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество.

3

Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, каквато е публичната продан на недвижим имот по чл. 496, ал. 1 от ГПК - чл. 21, ал. 3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество или по предявен петиторен иск да се защитава, като релевира възражение, с което да упражни своите материални права, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите. Затова, ако намерението им е било да придобият общо, воля на съпруга е да не релевира личния си принос в придобиването.

Размяната на документални изявления /пълномощно, обратно писмо и други документи, които доказват воля да се придобие на лично основание/ трудно може да се предположи и реализира през време на брака. Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобиването, както и че трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата. Облигационни отношения между съпрузите възникват при плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на семейството чл. 32, ал. 2 СК. Само в този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право.