Решение № 430 от 01.08.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. К., 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510100922 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано от М. С. З. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. К., ул. ************, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № *******, представлявано от Д. М. М. – управител срещу „************" ЕООД, с ЕИК:

********, със седалище и адрес на управление: гр. ***************, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н.

Цена на осъдителен иск: 5,00 лв., частичен от 162,00 лв.

Правно основание: чл. 26 ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата чрез процесуалния си представител сочи, че на ******* г. между нея и ответника бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № *******, съгласно който договор е приложим 3ПФУР. Страните се договорили отпуснатият заем да е в размер на 600 лева.

В чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „*********" в полза на Дружеството ответник.

Сочи, че при сключването на договора за потребителски кредит не било посочено в съдържанието му какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоила сумата от 500 лв., М. З. установила, че освен заемната сума от 500 лв., й била начислила такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „************" ЕООД, в размер на 162,00 лв.

Към датата на подаване на иска М. З. погасила задълженията си по договора за потребителски кредит.

Счита процесния договор за недействителен поради следните причини:

1 дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит, нито било посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ - посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването.

Твърди, че договорът не бил подписан нито с квалифициран, пито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало съгласие. Твърди, че ищцата не е подписвала договор за поръчителство, както и че такъв не й бил представян.

Смята, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено било само ГПР в %, но не бил посочен начинът на изчисляването му.

Твърди, че бил посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не била включена като разход по договора. Ответникът не предоставил възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събирал допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покривали разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следвало да бъдат включели в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговаряли на действителните такива.

Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представлявали невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 3311. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 3ПK и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Посочва съдебна практика.

Счита, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, следвало да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК.

Счита клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

Моли съда да се произнесе с решение, с което:

1.

Въз основа на гореизложеното, моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № *******, сключен между ищцата и „************" ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. ***************, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, г. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена.

2

2.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, моли да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне па потребителски кредит № *******, сключен между ищцата М. С. З. с ЕГН: ********** и „************" ЕООД, с ЕИК:

********, със седалище и адрес на управление: гр. ***************, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "*********" в полза на ответника.

3.

Да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „************" ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. ***************, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на М. С. З. с ЕГН: **********, сумата в размер 5,00 лв., частичен от 162,00 лв., представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № *******, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Претендира за разноски по делото.

На основание чл. 127, ал. 4 от ТПК указва банкова сметка на ищеца:

IBAN *************, BIC: ******

Съдът е издал 3 броя съдебни удостоверения на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество чрез процесуалния му представител.

Моли съда да приеме иска за неоснователен.

Не било основателно твърдението, че предоставяне на поръчителство от ******** Банк (*****) било условие за сключване на договор за кредит. При кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, можел да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него.

Сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не било задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличавало възможностите на Кредитополучател я за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия.

Избраната възможност залягала в процесния чл. 5 на Договора за кредит, който се генерирал автоматично въз основа на избора, който потребителят е направил при подаването на заявка за кредит - т.е. същата уговорка се явявала индивидуално договорена по избор на потребителя.

Счита, че предявените искове за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция, са недопустими поради непредявяването им срещу надлежната за този спор страна - ******** Банк.

Договорът за гаранция бил сключен между Ищеца и ******** Банк (както сам ищецът посочва), докато исковете били предявени срещу ************.

Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което ************ не било страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно 3 производство нямало да произведе сила на присъдено нещо по отношение на ******** Банк и така нямало да настъпи промяна в патримониума на Ищеца.

Счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следвало да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.

Видно от извлечение от интернет страницата на „************“ ЕООД в случай, че потребителят избере ******** Банк (*****) като поръчител, системата автоматично показвала и таксите, които потребителят ще трябва да заплати на ******** Банк (*****) за избраната услуга, преди да бъде сключен Договорът за кредит. Ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство от ******** Банк (*****) и след като се е запознал с дължимите от него такси по Договора за гаранция, подал заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. След това, ищецът получил по e-mail преддоговорна информация, в която било посочено изрично, че за сключването на Договора за кредит „************“ ЕООД изисквало от ищеца да обезпечи задълженията си чрез поръчителство, заедно с проекти на Договора за кредит. Отделно потребителят получавал по електронна поща и цялата документация от ******** Банк (*****), а именно Договора за гаранция и прилежащите му документи. Ищецът, след като първо сам посочил ******** Банк (*****) като поръчител и получил информацията, съответно проектите на договорите, потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия.

С оглед изложеното, не било налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП.

Моли съда да приеме, че претенциите на ищеца не били подкрепени от убедителни писмени доказателства, а представените такива не били годни да породят релевираните и желани от Ищеца правни последици. Исковата молба съдържала бланкетни и голословни твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, като същата била лишена и от конкретика по отношение на извършени плащания, възникнали облигационни правоотношения, суми и проценти. Неоснователни били и твърденията, че е налице нарушение на чл.

143 от ЗЗП. Клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочвала избраната от самия ищец опция за поръчител, като дори на този етап същият не бил задължен да сключи договора. Видно от представения с настоящия отговор Стандартен европейски формат на преддоговорна информация (СЕФ), в него отново ясно и недвусмислено били посочени възможностите за обезпечаване на кредита

Договорът за гаранция бил възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитодателя, кредитополучателят получавал незабавна информация за размера на разхода.

Този разход не се включвал в ГПР по кредита, тъй като не влизал в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото касаел услуга, предоставяна от трето лице ******** Банк (*****), която била с незадължителен характер по смисъла на закона.

Твърдението на ищеца, че сключването на Договор за гаранция с 4

******** Банк (*****) имало за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита, било напълно неоснователно. Необходимостта от обезпечение за кредитора се явявало следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя .

Дружеството е предоставило цялата законово необходима информация във връзка с размера на ГПР, както и начина на неговото формиране.

Кредитополучателят бил уведомен за това свое задължение преди да е взел решение за сключването на договора и можел да направи свободна и самостоятелна преценка дали е в състояния да изпълни това изискване на кредитополучателя.

Посоченият ГПР от 49.85 % в Договора за кредит бил в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Възнаграждението за предоставената от ******** Банк (*****) услуга за гаранция, от своя страна, не се включва в размера на ГПР, тъй като не била задължителна за сключването на Договора за кредит. Твърденията на ищеца, че бил принуден да сключи Договор за гаранция с ******** Банк не отговаряло на обективната действителност.