Решение № 2115 от 30.11.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6504/2021
- Вид
- Решение № 2115
- Подписан
- 30.11.2021
- В сила
- 11.05.2022
- Състав
- Божидар Иванов Кърпачев
Цитирани разпоредби
- чл. 104, ал.7 · Закон за автомобилните превози
- чл. 91а, ал.11 · Закон за автомобилните превози
- чл. 91б · Закон за автомобилните превози
- чл. 91в · Закон за автомобилните превози
- чл. 91в, т.2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 11 и 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- ЧЛ. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104, ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 159а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 172б · Наказателен кодекс
- чл. 183 · Наказателен кодекс
- чл. 195 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 234 · Наказателен кодекс
- чл. 301 · Наказателен кодекс
- чл. 339 · Наказателен кодекс
- чл. 354а · Наказателен кодекс
- чл. 184 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2115 гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330206504 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000605, издадено от и.д. Директор на РДАА-Пловдив, с което на ТРАНС ИВ 66 ЕООД е наложена имуществена санкция в размер 2000 лв. за нарушение на чл.91в, т.2 от ЗАвтП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че:
-връченият препис от АУАН бил абсолютно нечетлив;
-чл. 91в, т.2 ЗАвтП поставял изискване тахографските листове да се съхраняват 365 дни, което според жалбоподателя налагало в АУАН и НП да са описани конкретни извършени превози и конкретни попълнени тахографски листове, които не са представени;
-в АУАН и НП не била посочена датата на извършване на нарушението, а само датата на установяване на същото и на съставяне на АУАН;
-с АУАН и НП било допуснато нарушение на чл. 18 ЗАНН, доколкото непредставянето на тахографските листове за всяко отделно МПС представлявало отделно и самостоятелно нарушение
-съдържанието на АУАН и НП не отговаряло на изискванията на чл. 42 1 и 57 ЗАНН за надлежно очертаване на всички съставомерни фактически признаци на допуснатото нарушение.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че НП е връчено на 21.09.2021г. Чисто формално жалбата е входирана в РС Пловдив на дата 29.09.2021г. и от външна страна изглежда, че срокът за обжалване е пропуснат. Върху жалбата, обаче е налице отбелязване от служителя в съдебна регистратура, че е получена по пощата с клеймо за дата на изпращане- 28.09.2021г. Съгласно чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в пощата или друг куриерски оператор. От изложеното следва, че 7-дневния срок по смисъла на чл. 59 ЗАНН не е пропуснат.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 09.07.2021 г. около 12:00 ч. в *******, офис за кореспонденция на лицензирания превозвач "Транс Ив 66" ЕООД, притежаващ лиценз на Общността № 11778, валиден до 11.03.2029 г., за международен автомобилен превоз на товари, превозвачът извършва следното нарушение: При извършване на комплексна проверка със Заповед № РД-12-1437/06.07.2021 г., превозвачът не представя информацията, извлечена от паметта на дигиталните тахографи, с които са оборудвани моторните превозни 2 средства, вписани в лиценз на Общността № 11778, видно от направена справка в отдел "Лицензи" и от картите на водачите, назначени на трудов договор за периода на проверката от 01.08.2020 г. до 31.05.2021 г . Съставен е констативен протокол от извършената комплексна проверка от 06.07.2021 г., в който в т.13.2 и т. 13.3 е описано допуснатото нарушение.
Посочената фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН.
На следващо място фактическата обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства, сред които:
-представени от наказващия орган по преписката: констативен протокол за извършена проверка от 06.07.2021;
-изискани по служебна инициатива на съда, сред които Заповед № РД12-1437/06.07.2021г. за назначаване на комплексна проверка на фирма Транс Ив 66 ЕООД и писмо рег. № 50-00-410/29.06.2201г. за изискване на документи от Транс Ив 66 ЕООД.
Не на последно място изложената по-горе фактическа обстановка не е и оспорена от жалбоподателя, който:
-нито е изложил твърдения пред настоящия състав да са представени пред контролните органи изисканите данни;
-нито е представил доказателства за подобно обстоятелство.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че действително на пръв поглед звучи „странно“ отразеното в АУАН и НП, че нарушение извършено на 09.07.2021г. се доказва с констативен протокол от 06.07.2021г. Несъответствието обаче е само привидно и бе изцяло преодоляно от подробните показания на актосъставителя, който разясни, че проверката в обекта на дружеството е траела няколко дни, а именно от 06.07.2021г. до 09.07.2021г. , като нарушението е както извършено, така и установено на 09.07.2021г. Актосъставителят също така поясни, че по време на цялата проверка е попълван приложения по делото констативен протокол, като същият е започнат на 06.07.2021г., като затова е посочена именно тази дата в заглавната му част. Попълването на протокола обаче е продължило и през следващите дни, като внасянето на данни в него ставало 3 поетапно-след завършването на проверката по даден модул, констатациите по него били нанасяни в протокола. Тъй като проверката била комплексна и проверяваният материал бил голям, това нямало как да стане за един ден. Завършването на протокола било финализирано на дата 09.07.2021г. Именно на тази дата-09.07.2021г. били положени подписите на съставилите го служители- П. и К. и на упълномощения представител на жалбоподателят-адв. Д..
Съгласно трайната съдебна практика даден документ (включително и АУАН) се счита за издаден не на датата, посочена в неговата шапка, а на датата на полагане на подписите на издалите го лица. В този смисъл съдът намира, че извършеното и установено на 09.07.2021г. нарушение се явява надлежно доказано от издадения на същия този ден констативен протокол.
Действително практиката на наказващия орган да посочва като дата на констативните протоколи- датата на започване на проверката, а не датата на подписването им не е най-прецизната, но при положение, че с оглед събраните по делото доказателства не възникват абсолютно никакви съмнения:
-нито за автентичността на протокола,
-нито за верността на неговото съдържание, то допуснатата непрецизност в никакъв случай не е съществена. Още повече, че коментираният протокол представлява само едно от доказателствата, които установяват нарушението, като същото се явява доказано (от показанията на актосъставителя), дори протоколът да не бе взет под внимание.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Компетентността на наказващия орган и на актосъставителя не са реално оспорени, а и се установяват от приложените по делото доказателства: Заповед № РД-08-30/24.01.2020г., длъжностна характеристика и писмо от РДАА, удостоверяваща, че актосъставителят заема длъжността инспектор в отдел контрол в РДАА Пловдив. В същия смисъл са и изричните показания на актосъставителя при снемане на самоличността му.
4
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на деня на извършване и установяване на нарушението- 09.07.2021г., а НП - на 28.07.2021г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на нарушителя.
Противно на възраженията в жалбата, при съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.
Действително в АУАН и НП не са изброени конкретните МПС и водачи, за които не са представени изисканите данни. Това обаче не е било необходимо, доколкото от текста, както на АУАН, така и на НП е кристално ясно, че нарушителят е наказан за това:
-че не е представил нито едно извлечение от дигиталните тахографи на МПС, вписани в лиценза на общността № 11778;
-че не е представил нито едно извлечение от дигиталните карти на водачите на трудов договор за периода на проверката от 01.08.2020г. до 31.05.2021г.
Тези данни от АУАН и НП изцяло кореспондират и на доказателствата по делото, от които се установява, че няма представени извлечени данни за нито един тахограф и за нито един водач.
При положение, че нарушителят пълно и цялостно не е изпълнил задължението си за съдействие към контролните органи к а т о не е представил нито едно изискано извлечение по смисъла на чл. 91в, т.2 ЗАвтП, начинът на индивидуализация на нарушението в АУАН и НП и по конкретно:
-конкретизиране на МПС, чрез отбелязване че изискването за документи касае лимитативно само МПС, посочени в лиценза на общността № 11778;
-конкретизиране на водачите , чрез уточнението че се изискват данни от дигиталните карти само на водачите назначени на трудов договор за периода на проверката от 01.08. 2020г до 31.05.2021г.
5 е напълно достатъчен с оглед гарантиране правото на защита на наказания субект.
Още повече, че конкретните МПС и конкретните водачи, с пълни индивидуализирани белези, са на надлежно очертани в изготвения констативен протокол, който ведно с АУАН е надлежно предявен на упълномощения адвокат на наказания субект.
Напълно се споделя становището на жалбоподателя, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по д е л о т о . АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
Това разбиране е трайно застъпвано от настоящия състав в практиката му, а и съответства на задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС и ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020.
Изцяло се споделя и изложеното в жалбата с позоваване на трайна и последователна практика на Административен съд Пловдив, че съставомерните признаци на деянието следва да са очертани по ясен и недвусмислен начин в АУАН и НП и е недопустимо да се извеждат от доказателствата по делото.
Посоченото обаче по никакъв начин не означава, че АУАН и НП следва да се приравняват на изготвените по делото констативни протоколи и да се поставя изискване да възпроизвеждат в детайли констатациите от тях. За да отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат синтезирано изложение на всички съставомерни факти, достатъчни за ангажиране отговорността на дееца (без да е необходимо да се установяват допълнителни съставомерни факти), като за детайлите е напълно допустимо да се извличат от изготвените по делото констативни протоколи, още повече, ако те са изрично упоменати 6 в съдържанието на АУАН и НП и са надлежно предявени заедно с АУАН на нарушителя, както е в процесния случай.
Кои са тези факти, които задължително следва да намерят отражение в АУАН и НП, а не да се извличат от доказателствата по делото, следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се държи сметка за правото на защита на наказаното лице, като в процесния случай, предвид:
-коментирания вече начин на индивидуализация на водачите и на МПС в АУАН и НП;
-надлежното изброяване на МПС, включително и с регистрационен номер и на водачите, включително и с ЕГН в констативния протокол, на който АУАН и НП изрично се позовават и който е надлежно предявен на упълномощения адвокат, ведно с АУАН;