Определение № 219 от 17.03.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 219 гр. Габрово, 17.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500085 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против разпореждане № 215/14.01.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 1110/2025 г. по описа на РС Дряново.

В жалбата се твърди, че разпореждането било неправилно. Кредитният лимит е увеличен по телефона, както било посочено и в уточняващата молба, поради което доказателства за това увеличение не могат да посочат. Цитира се съдебна практика на окръжни съдилища относно формалния характер на заповедното производство.

Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и за бъде издадена заповед за изпълнение за всички посочени в заявлението суми.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, срещу А. Ц. А., ЕГН **********, с което се претендират следните суми: 898.90 лв. - главница за периода от 01.04.2023 г. до 23.07.2025 г.; 38.86 лв. - договорна лихва за периода от 01.04.2023 г. до 23.07.2025 г. и 114.52 лв. - мораторна лихва за периода от 02.04.2023 г. до 12.12.2025 г., дължими по договор за кредит „Бяла карта" № 11047130/ 01.04.2023 г., сключен с "Аксес Файнанс" АД.

С Разпореждане № 2200/12.12.2025 г. районният съд е оставил заявлението без движение с указания да се внесе държавна такса в размер на 1

21,25 лв., да с е посочи пълен адрес на длъжника, да с е посочи на какво основание се претендира главница от 898.90 лв. и как е формиран размерът й, тъй като съгласно договора, на длъжника е предоставен револвиращ потребителски кредит в максимален размер на 600 лв., както и върху кои суми са начислявани претендираните договорна и мораторна лихва. Указано е, че ако към договора е сключен анекс, с който кредитният лимит е променен, същият да бъде представен.

В изпълнение на указанията са представени доказателства за внесена държавна такса и е посочен пълен адрес на длъжника. В допълнителна молба е посочено, че първоначалният кредитен лимит е увеличен съобразно разпоредбите на раздел IV от процесния договор: чрез използван на посочения от кредитополучателя телефон, чрез посочен от кредитополучателя e-mail или чрез личния акаунт. В процесният случай кредитният лимит бил увеличен чрез личният му акаунт.

Първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства з а увеличаване на кредитния лимит, нито е посочено в какъв размер е увеличен кредитния лимит, поради което указанията не са изпълнени в цялост и е отхвърлил заявлението.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, основание да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължения е налице, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

От направеното уточнение става ясно, че кредитният лимит е бил завишен по реда на раздел IV от договора - чрез сключване на анекс по мобилния телефон на кредитополучателя, чрез и- мейл адреса му, в случая чрез личния му акаунт, поради което жалбоподателят не е в състояние да представи писмени доказателства. В заявлението е посочено, че кредитния лимит е в размер на 900 лв. т.е. увеличен с 300 лв., спрямо уговореното в писмения договор – 600 лв. Посочените в заявлението размери на договорна и възнаградителна лихва, въпреки, че не е изрично посочено, са изчислени върху по претендираната главница, тъй като няма твърдения длъжникът да е 2 извършвал някакви погасявания на кредита. От изложеното, съдът приема, че указанията на съда са изпълнени, доколкото заявителят декларира, че не разполага с писмен анекс за увеличаване на кредитния лимит от 600 лв. на 900 лв., поради което е следвало съдът да се произнесе по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т. е. съдържащите се в него факти и обстоятелства да водят до извод за наличие на редовна искова молба.

Същевременно, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а доколкото длъжникът е потребител, и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗПК. Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК.

В разглежданият случай се констатира противоречие между искането на заявителя за присъждането на главницата от 898.90 лева, и посоченият в договора за потребителски кредит максимален размер от 600 лева.

Жалбоподателят е заявил, че увеличението на кредитния лимит на 900 лв. е станало по реда на глава I V от договора чрез личния акаунт, за което не разполага с писмени доказателства.

Поради това на обсъждане подлежи представеният със заявлението договор за потребителски кредит „бяла карта“ от 1.04.2023 г., с който на длъжника е отпусната сумата 600 лв., като кредитен лимит. За останалата част от претендираната главница, със заявлението не са представени доказателства за възникнали облигационни отношения с длъжника.

След самостоятелна преценка на договора за потребителски кредит, въззивният съд констатира, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на договора и противоречието му с императивните разпоредби на ЗПК, водещо до неговата недействителност на осн. чл. 22 ЗПК.

Според договора за кредит от 1.04.2023 г., кредитодателят е предоставил на кредитополучателя револвиращ кредит с максимален размер от 600 лева, при фиксиран лихвен процент по заема - 43, 2 % и годишен процент на 3 разходите /ГПР/-46,18 %. В чл. 20 от договора е предвидена неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница при неизпълнение на задължение от кредитополучателя да осигури обезпечение в срок от 5 дни от датата на активиране на платежния инструмент – банкова гаранция от 914.58 лева или поръчител с месечен доход от 1500 лева, който да работи по безсрочен трудов договор и да не е заемател или поръчител по друг договор при кредитодателя, да има чиста кредитна история, която неустойка се включва в текущото задължение за настоящия месец по договора. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора кредитополучателят заплаща текущото си задължение до 5-то число всеки месец, което задължение включва усвоена и непогасена главница, договорна лихва, неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В случая процесният договор за заем формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на ГПР. Има обаче обоснована вероятност размерът на същия, посочен в договора, да не съответства на действителния прилаган ГПР по договора, съобразно поетите от потребителя задължения с невключването в него на разходите за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение не е била включена в ГПР по кредита, въпреки че разходите за заплащането й са пряко свързани с договора за кредит и същите са в тежест на 4 потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение на потребителя- да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други задължения, поради което в конкретния случай не намира приложение.

От изложеното следва, че е налице обоснована вероятност отразеният размер на ГПР по договора да не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Изложеното налага извод за въвеждане в заблуждение на потребителя относно действителната финансова тежест по договора, което се счита за нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. Това обосновава евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. В заповедното производство е достатъчно да е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на договора, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, която в случая е в размер на 600 лв., тъй като няма твърдения в заявлението по кредитния лимит да са внасяни парични средства за неговото погасяване.

Поради изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено с указания за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до размер на сумата от 600 лв. главница.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 215/14.01.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 1110/2025 г. на Районен съд Дряново В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Ц. А., ЕГН **********, от гр. ***, ж.к. ***, за задължения по договор за кредит „Бяла 5 карта" № 11047130/ 01.04.2023 г., сключен с "Аксес Файнанс" АД в размер на сумата от 600 лв.

Връща делото на РС Дряново за издаване на исканата заповед за изпълнение за сумата от 600 лв., дължима главница по договор за кредит „Бяла карта" № 11047130/ 01.04.2023 г., сключен между "Аксес Файнанс" АД и А. Ц.

А..

В останалата част потвърждава разпореждането.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6