Решение № 525 от 26.08.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Видин, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20241320100581 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Л. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, *************, против П. К. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.**************.

Предявен е от ищцата иск с правно основание чл.127а, ал.2 от Семейния Кодекс /СК/.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищцата права са: че ищцата и ответникът са родители на децата Н. П. Я., ЕГН **********, и А.

П. Я., ЕГН **********, родени от съвместното им съжителство; че страните са разделени от 2019г., като децата останали да живеят при майката в гр.Видин и тя поела грижите по отглеждането и възпитанието им. Твърди се, че от момента на раздялата ответникът изплаща доброволно на децата издръжка в размер на по 140 лева месечно, но през изминалите 5 години нуждите им от издръжка за храна, пособия, учебни материали, допълнителни средства, такси за езикови и спортни школи, са се увеличили. Поддържа се още, че майката работи, има приятелски кръг и децата биха могли да пътуват в чужбина с нея на състезания, лагери и организирани екскурзии, но ответникът отказва да даде съгласието си за снабдяване на децата със задграничен паспорт и за пътуване в чужбина.

1

Иска се от ищцата, съдът да постанови решение, с което да предостави родителските права върху децата на нея и определи местоживеенето им да бъде при нея; да определи режим на лични контакти на бащата с децата близък до традиционния; да пресъди издръжка за децата, платима от бащата в размер на 300 лева месечно за детето Н. Я. и 250 лева месечно за детето А.

Я., както и да даде разрешение, което да замести писменото съгласие на ответника като баща на децата, да бъдат снабдени със задгранични паспорти и да замести липсващото му съгласие децата да пътуват в страните членки на ЕС, Великобритания, Р.Сърбия, Р.Македония и Р.Турция до навършване на пълнолетие. Ищцата представя писмени доказателства. Иска допускането на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба. Претендира разноските по производството.

В едномесечния срок за отговор на исковата молба, по делото е постъпил отговор от ответника, с който заявява, че страните действително са разделени от 2019г. Признава исковете за предоставяне на родителски права на родените от съжителството на страните деца на майката, както и местоживеенето на децата да е при нея, както и иска за издаване на международен паспорт на децата и пътуването им в чужбина с майката, като оспорва само исковете за пресъждане на издръжка на децата по размер, като поддържа от своя страна, че през 2023г. му се родило друго дете, към което също има задължения, както и че се наложило да тегли банков кредит в размер на 10 000 лева, както и че когато взема децата при себе си, задоволява всички техни нужди и потребности от храна, дрехи и играчки, води ги на почивка – море и планина, поддържа контакти с тях по телефон, който им е закупил, както и че не е отказвал децата да пътуват в чужбина. Предлага режимът на лични контакти с децата да остане така, както е договорен между страните с писмено споразумение от 2019г., което представя. Ангажира писмени доказателства за размера на трудовото си възнаграждение и доходи на настоящата си съжителка, както и банково извлечение за превеждани на децата на страните издръжки в размер на по 140 лева, съгласно споразумението от 2019г. Иска задължаване на ищцата също да представи удостоверение за доходите си.

Налице са обстоятелства, които се признават от ответника и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване, а именно – че страните са разделени от 2019г., при което децата са останали да живеят при майката в гр.Видин, както 2 и че през 2019г. страните са договорили бащата да заплаща месечна издръжка на делата по 140 лева за всяко от тях, което задължение е изпълнявал.

Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищцата е да докаже, че страните са родители на децата Н. П. Я., ЕГН **********, и А.

П. Я., ЕГН **********; че майката е осъществявала и има възможност да осъществява сама родителските права върху децата; нуждите на децата съгласно претендирания размер на издръжките, както и че издаването на задграничен паспорт на детето и пътуването му в чужбина ще е в техен интерес.

По делото са събрани писмени доказателства, назначен е, изслушан и приет социален доклад.

Съдът, преценявайки изложеното в исковата молба, становището на ответницата и събраните по делото писмени доказателства, в съвкупност и по отделно, приема следното от фактическа и правна страна:

Видно от представените по делото 2 бр. удостоверения за раждане /лист 7 и 8 от делото/, страните по делото са родители на децата Н. П. Я., ЕГН ********** и А. П. Я., ЕГН **********.

Не се спори между страните, признава се от ответника и съдът е приел за безспорно от фактическа страна, че страните са разделени от 2019г., при което децата са останали да живеят при майката в гр.Видин. Искът за предоставяне на родителски права върху децата на майката не се оспорва от ответника, който се позовава на извънсъдебно писмено споразумение между родителите от 03.07.2019г. / лист 18 от делото/, с което те са договорили, че родителските права върху децата се предоставят на майката, както и местоживеенето им ще е при майката; договорен е режим на лични отношения с бащата, както и издръжка в размер на 140 лева месечно за всяко едно от децата, която ще им заплаща. Тоест, искът за предоставяне на родителски права, предявен от ищцата, се признава от ответника. От изготвения, изслушан и приет по делото социален доклад се установява, че първоначално децата са отглеждани в семейна среда от двамата родители, а след раздялата им – от майката с помощта на бабата и дядото по майчина линия; че са задоволени базовите и индивидуалните потребности на децата от подслон и храна, подходящи дрехи според пола и сезона, достъп до образование и здравни грижи; децата са с нормално физическо и психическо развитие за възрастта си, редовно са 3 имунизирани и профилактирани. А също – че връзката на децата с бащата не е прекъсвана.

Предвид изложеното, искът за предоставяне на родителските права върху децата на майката и местоживеенето им е основателен и доказан. Режимът на лични контакти на децата с бащата следва да бъде близък до традиционният за страната, съгласно искането на ищцата, тъй като договореният в споразумението не е достатъчно конкретизиран относно дните/датите на контактите, а именно: бащата да има право да вижда децата и да ги взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10 часа в събота, до 17.00 часа в неделя по местоживеенето на децата, както и два пъти по 10 дена през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след което да ги връща по местоживеенето им. Предвид уважаването на главния иск за предоставяне на родителските права на майката, следва да се определи издръжка платима от другия родител. По отношение на дължимата се на децата издръжка, не се спори от страните и се признава от ответника, че принципно такава следва да се дължи. Не се спори също и съдът е приел за безспорно, че определената издръжка съгласно извънсъдебното споразумение между страните в размер на по 140 лева месечно за всяко едно от децата, е изплащана от бащата. По делото се установява, че детето Н. учи в четвърти клас на СУ „***********, а детето А.

– четвърта ПГ група на ДГ „Русалка“ – гр.Видин; от разпита на свидетеля В. – че разходите по отглеждане на децата се покриват от майката, а от разпита на детето Н. – че учи английски език в школа „Адвенчър“ и не е могла да отиде на летен лагер в Р.Гърция, организиран от школата поради липса на съгласие от баща й. Установява се още, че и двамата родители работят и получават доходи от трудово правоотношение; че ответникът има задължение за издръжка към трето лице – детето Димана П. Я., род. през 2023г., както и че е сключил договор за паричен кредит с ОББ в размер на 10 000 лева. Няма данни по делото децата на страните да имат нужда от издръжка по – голяма от обичайната. Предвид изложеното съдът намира, че издръжката на децата, едното от които е навършило 11 годишна възраст, а другото – 7 годишна възраст, следва да се определят в претендираните размери 300 лева месечно за детето Н. и 250 лева месечно за детето А., които размери са малко над минимално определените за страната. Задължението на ответника за заплащане на издръжка на децата е преимуществено за него и се обуславя от 4 обстоятелството, че ищцата полага основни грижи по отглеждането и възпитанието на децата, от които ответникът фактически е напълно освободен. При определяне размера на издръжката на децата съдът взе предвид, че издръжката на непълнолетни деца, какъвто е настоящия случай е безусловна, тоест родителите са длъжни да осигуряват издръжка на своето дете, независимо дали се намират в трудови правоотношения или не, и това им задължение произтича от императивния характер на чл. 143, ал.2 от СК. Целта на закона е да се задоволят с предимство интересите на децата, които родителите са създали, и още - родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Доводът на ответника за определяне на по – ниска издръжка поради теглене на кредит е неоснователен, тъй като наред със задължението да върне взетата парична сума в бъдеще време, имуществения му патримониум се е увеличил при получавенето на главницата по този договор. Издръжка на децата не е пресъждана по съдебен ред, не е осъвременявана от сключване на извънсъдебното споразумение между страните през 2019г., както и не се претендира за минало време. Издръжките следва да се пресъдят считано от завеждане на исковата молба в съда, ведно със законната лихва при забава.

Съединеният с настоящия иск за даване на разрешение, което да замести писменото съгласие на ответника като баща на децата, да бъдат снабдени със задгранични паспорти и да замести липсващото му съгласие децата да пътуват в страните членки на ЕС, Великобритания, Р.Сърбия, Р.Македония и Р.Турция до навършване на пълнолетие не се оспорва от ответника съдебно, но от разпита на детето Н., както и от представените писмени доказателства, се установява, че ответникът не е дал необходимото съдействие на ищцата за издаване на паспорти и съгласие за пътуване. Искът следва да бъде уважен съгласно искането – за пътуване в страните членки на ЕС, на който и Р.България е член, както и във Великобритания и съседните Р.Сърбия, Р.Македония и Р.Турция, до навършване на пълнолетие на децата, което искане е приемливо с оглед техния интерес от образователно, духовно и културно израстване, както и с цел екскурзии и почивка.

На ищцата се следват разноски съразмерно по исковете, по които съдът е приел, че се оспорват от ответника или е станал причина за завеждане на делото, а именно за заплащане на издръжка и даване на съгласие за издаване 5 на паспорти и пътуване в чужбина, и съгласно представения списък и доказателства за платени разноски, а именно: 12.50 за платена държавна такса и 500 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да заплати държавна такса върху пресъдения размер на издръжките, общо в размер на 792 лева.

Воден от горното Съдът,

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ родителските права върху родените от страните деца Н. П. Я., ЕГН ********** и А. П. Я., ЕГН **********, на тяхната майка и законен представител Л. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, *************.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Н. П. Я., ЕГН ********** и А. П. Я., ЕГН **********, да е при тяхната майка и законен представетел Л. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, *************.

За осъществяване на лични контакти с децата, бащата П. К. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.**************, ще има право да ги вижда и взема при себе си както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10 часа в събота, до 17.00 часа в неделя по местоживеенето на децата, както и два пъти по 10 дена през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след което да ги връща по местоживеенето на майката.