Акт № 41100 от 05.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41100 гр. София, 05.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20261110112361 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 28 , ал. 2 КМЧП.

С определение от 17.09.2026г. по ч.гр.д. № 8398 по описа за 2026 г. на СГС, III състав е обезсилено определение от 08.06.2026 г., постановено от настоящия съд, с което е уважена молба за допускане на обезпечение на предявения иск. В мотивите на определението на СГС е прието, че съгласно чл.28 КМЧП настоящият съд следва да се произнесе с определение за наличие или липса на международна компетентност, като международната компетентност е условие за допустимост на предявения иск, която е една от предпоставките за обезпечаването му.

Настоящият съд е сезиран с иск, предявен от „Би Ай“ ЕООД срещу “Али ЕйАй“ Гмбх, дружество, учредено съгласно законодателството на Федерална Република Германия, за предаване на владението върху следните движими вещи : 1/ компютър „Lenovo ThinkPad E14 Gen 6, Intel Core Ultra 7 155H, 16GB DDR5-5600, 512GB SSD, 14’’ WUXGA Win 11 Pro, сериен номер РF5LRZ6T, заедно със зарядно устройство и 2/ докинг DELL Universal Dock – UD22, type :

KN22A00, заедно със зарядно устройство.

В исковата молба се твърди, че на 01.07.2025г. между ищеца в качеството на възложител и ответника в качеството на изпълнител е сключен договор за консултантски услуги. С цел изпълнение на договора и с оглед достъпа до работната среда на 28.07.2025г. ищецът предоставил на ответника за служебно ползванe следната техника : 1/ компютър „Lenovo ThinkPad E14 Gen 6, Intel Core Ultra 7 155H, 16GB DDR5-5600, 512GB SSD, 14’’ WUXGA Win 11 Pro, сериен номер РF5LRZ6T, заедно със зарядно устройство и 2/ докинг DELL Universal Dock – UD22, type : KN22A00, заедно със зарядно устройство, което било удостоверено със съставяне на приемо – предавателен протокол, като от името на ответното дружество техниката била получена от Стоян Атанасов.

Съгласно уговореното в приемо – предавателния протокол предадената техника следвало да бъде върната при прекратяване на договорните правоотношения или по разпореждане на ищеца. Договорът между страните 1 бил прекратен надлежно от ищеца на основание чл.15 от договора, считано от 10.04.2026г., поради неизпълнение на задължението от страна на ответника за предоставяне на уговорените консултантски услуги. Въпреки че не изпълнил задължението си по договора за предоставяне на консултантски услуги, ответникът изпратил на ищеца фактура за плащане на задължение за м.03.2026г., като плащането било отказано от ищеца поради липса на реален резултат, удостоверен с приемо – предавателен протокол. След прекратяване на договора ищецът канил многократно ответника за връщане на предоставената техника, но без успех.

Ответникът в подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който е направил отвод за липса на международна компетентност на българския съд. Оспорва в клаузата на чл. 19 от договора за консултантски услуги страните да са постигнали споразумение относно компетентен съд, защото изборът на българското материално право не представлявало избор на компетентен съд. Отделно от това делото нямало за предмет изпълнение на задължение по представения с исковата молба договор за консултантски услуги. Както се сочело и от ищеца, се касаело за самостоятелно заемно правоотношение, оформено с отделен приемо – предавателен протокол. При това процесната претенция – за връщане на предадени вещи чрез приемо – предавателен протокол, не произтичала от договора за консултантски услуги и уговорката по чл. 19 от договора не се отнасяла и до отделното заемно правоотношение. Не била налице и специалната компетентност по чл. 7, пар. 1 от Регламент № 1215/2012 г., като не се установявало уговорка, според която задължението за връщане на вещите да е следвало да бъде изпълнено на територията на Република България. По изложените съображения и с позоваване на чл. 4, чл. 5, чл. 7, чл. 25 и чл. 27 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. се обосновава тезата, че настоящият съд не разполага с международна компетентност да се произнесе по процесния иск и се иска производството по делото пред настоящия съд да се прекрати.

Софийски районен съд, като взе предвид служебното си задължение за проверка за международната компетентност за разглеждане на спора и възраженията на ответника намира следното:

В случая при решаване на въпроса за наличие или липса на международната компетентност на настоящия съд приложение следва да намери Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Съгласно чл. 25 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 ако страните, независимо от местоживеенето им, са се договорили, че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност, освен ако споразумението е недействително по отношение на материалноправната си 2 действителност съгласно правото на тази държава членка.

Съдът приема, че процесната техника, чието връщане се иска от ищеца спрямо ответника, е предадена във връзка с изпълнение на сключен между страните договор за консултантски услуги от 01.07.2025 г. Това следва и от изявления, направени от ответника - “Али ЕйАй“ Гмбх, дружество, учредено съгласно законодателството на Федерална Република Германия, който е завел искова молба срещу „Би Ай“ ЕООД (ищец по настоящото дело), по която е образувано т.д. № 983/2026 г. по описа на СГС, TO, VI – 7 състав. Със същата искова молба, заведена пред СГС, с предмет изпълнение на парични задължения – възнаграждение, неустойки и обезщетение за забава по договора за консултантски услуги от 01.07.2025 г., “Али ЕйАй“ Гмбх е направил и възражение за право на задържане върху техниката, предмет на настоящия спор, като изрично при упражняването на това право “Али ЕйАй“ Гмбх е посочило, че техниката е предоставена на „Би Ай“ ЕООД във връзка с изпълнение на договора за консултантски услуги и се намира във фактическата власт “Али ЕйАй“ Гмбх във връзка със същото облигационно правоотношение – изявление на стр. 6 от исковата молба с вх. № 65046/21.05.2026 г., заведена пред СГС – л. 131 (гръб) от делото. При това макар техниката да е предадена посредством приемо – предавателен протокол от 28.07.2025 г. – л. 14 от делото, в която „Би Ай“ ЕООД е посочен като „работодател“, а Стоян Атанасов – „консултант от Али ЕйАй“ Гмбх“, то страните не твърдят наличие на трудово правоотношение. Не се установява и не се твърди между страните да съществуват други правоотношения освен договора за консултантски услуги. Предаването на процесната техника от страна на „Би Ай“ ЕООД на Стоян Атанасов като представляващ “Али ЕйАй“ Гмбх е именно във връзка със сключения между тях договор за консултантски услуги от 01.07.2025 г, сключен между „Би Ай“ ЕООД в качеството на възложител и “Али ЕйАй“ Гмбх, представляван от Стоян Атанасов, в качеството на изпълнител. При това не може да бъде приета тезата на ответника, че се касае за самостоятелно заемно правоотношение, несвързано с договора за консултантски услуги. Напротив, предаването на процесната техника, чието връщане се иска чрез предявения в настоящото производство иск, обслужва именно изпълнението на процесния договор за консултантски услуги, като ответникът по настоящия иск в отделно производство (т.д. № 983/2026 г. по описа на СГС, TO, VI – 7 състав) е направил възражение за задържане на техниката, докато не получи дължимите плащания по договора за консултантски услуги от страна на възложителя по договора - „Би Ай“ ЕООД.

В случая в клаузата на чл. 19 от договора за консултантски услуги страните са уговорили, че ще уреждат възникналите в процеса на изпълнение на договора спорни въпроси чрез преговори и добра воля, а в случай че не успеят да ги разрешат, ще отнесат спора пред компетентния български съд.

Налице е споразумение между страните за избор на международно компетентен съд съгласно чл. 25 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, а именно 3 българския съд, който избор е обвързващ за страните при решаване на настоящия спор за връщане на техника, първоначално предадена по повод изпълнение на сключения между страните договор за консултантски услуги.

Предвид горното отводът на ответника на липса на международна компетентност на настоящият съд е неоснователен и следва да се отхвърли.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ възражението на ответника “Али ЕйАй“ Гмбх, дружество, учредено съгласно законодателството на Федерална Република Германия, за липса на международна компетентност на българския съд.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4