Решение № 312 от 19.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Благоевград, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20241200500464 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 694/24.01.2024 г. е подадена „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрк. Е.С.К., против Решение № 345/29.12.2023 г., постановено по гр.д. № 670/2023 г., по описа на РССандански.

Във въззивната жалба се твърди, че съдът неоснователно и неправилно е заключил, че уговореното между страните договорно възнаграждение е недължимо, тъй като уговореното възнаграждение за допълнителните услуги е следвало да бъде включено в посочения ГПР и така размерът на същият надвишава законово допустимия петкратен размер определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което обуславя и нищожността на целия процесен договор. Съдът е обявил договора за потребителски кредит за недействителен, съгласно чл.22 ЗПК, а на основание чл.23 ЗПК е постановил връщане на чистата стойност на кредита, като е прихванал всичко платено със задължението по главницата. В жалбата се твърди, че решението в частта, с което се отхвърля претенцията на дружеството, относно главница над присъдената сума от 3 186.40 лв. до дължим размер от 3326.64 лв. и договорно възнаграждение в размер на 1 402.39 лв., дължими на основание ДПК № 40005402319, е неправилно. Във въззивната жалба се изразява становище, че параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от солидарните длъжници и от кредитора. Изготвен е и връчен на длъжниците погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за 1 потребителски кредит. Процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания. В същия подробно са описаните всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. Считат, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите. В случая страните са уговорили глобален фиксиран размера на годишния лихвен процент, като са го определили, че е 41.00 %. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. Не се сочи какви са критериите за поведение, установени в обществото във връзка с потребителското кредитиране от небанкови институции, които същите счита, че са накърнени с уговорения лихвен процент от 41.00 % и ГПР в размер на 48.58 %. Твърдят, че принципно за страните няма пречка да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. С ПМС № 72 от 08.04.1994 г. е определен само размерът на законната лихва. Със заключителната разпоредба §1 е отменено ПМС № 1238 от 25.06.1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер на договорната лихва. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС, е приета преди датата на сключване на договора /14.11.2016г./ със ЗИД на ЗПК и е в сила от 23.07.2014 г.Следователно към датата на сключване на договора за кредит страните са били обвързани от законовото изискване, третиращо размера на ГПР. Към момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е бил 10 %, а петкратния й размер - 50 %. Т.е. в конкретния случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на кредита, следователно не е налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, като уговореният размер на „оскъпяване“ на заетите парични средства не противоречи на добрите нрави, защото не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение. Предоставянето на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, е легално уредено в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като ал. 4 на същата предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Ал. 2 и ал. 3 на чл. 10а ЗПК изрично постановяват, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. В обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит. В процесния договор за потребителски кредит обаче изрично е посочено, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия.

Предвид това следва, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Съгласно т. 4.3 от раздел III „Разходи по кредита“ от Приложение №2 на ЗПК, законодателят изисква да се посочат всички разходи, които са свързани с кредита, но не са задължително условие за предоставянето на кредита или за предоставянето му с конкретни условия. В т.4.3 от стандартния европейски формуляр са описани всички разходи, които възникват за потребителя в резултат на изразено от негова страна желание да се възползва от допълнителни услуги, като например застраховка по кредита, получаване на кредитна карта и др. При условията на евентуалност искат от съда да приложи разпоредбата на чл. 26. ал. 4 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД приетата за недействителна клауза за уговорения лихвен процент следва да се замести по право от повелителни правила 2 на закона, т.е. да се приеме, че се дължи законната лихва за забава от датата на сключването на процесния договор за кредит до окончателното му изплащане .

Предвид гореизложеното, искат от съда да отмени като неправилно обжалваното Решение № 345/2023г., постановено по гр. дело № 670/2023г. по описа на Районен съд - гр. Сандански, с което частично се отхвърля исковата претенция на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД срещу длъжника по Договор за потребителски кредит № 40005402319 - В. Й. М., включваща неизплатена главница в размер над уважения размер в 3 186.40 лв. до 3326.64 лв. и неизплатено договорно възнаграждение размер на 1402.39 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението.

В срока по чл.263 ГПК отговор по въззивната жалба не е постъпил.

По делото от страна на В. Й. Л. с ЕГН ****, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, гр.

София, бул. „Александър Стамболийски" № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, представлявано от Д. М. М.

- Управител, e-mail: *******е постъпила частна жалба, против Определение №961 от 20.11.2023г. с което е оставено без уважение искането на ответника за допълване на Определение № 741 от 02.10.2023г. чрез присъждане на сумата от 747 лева разноски в заповедното производство. В частната жалба се твърди, че в мотивите на атакувания съдебен акт се излагат доводи, че по отношение на прекратителната част на исковото производство заповедния съд не е издал Заповед за изпълнение и съответно длъжника нямал възражение в тази част. Тези доводи са неправилни. Тези претенции на кредитора са били част от сезиращото заявление до заповедния съд и оформят предмета на заповедното производство , по което е осъществена правна защита и съдействие. С оглед прекратяването по отношение на тях на исковото производство кредитора следва да поеме дължимото адвокатско възнаграждение.

Искат от съда да постанови Определение, с което да отмени атакуваното и уважи искането на ответника за допълване на Определение № 741 от 02.10.2023г. чрез присъждане на сумата от 747 лева разноски в заповедното производство.

От „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си Е.С.К., редовно упълномощен с пълномощно per. № 356/12.01.2024г. на нотариус, рег.№ 271 е постъпил отговор по частната жалба.

В отговорът се изразява становище, че не следва да се присъжда отделно възнаграждение на процесуалния представител на ответника за подаване на възражение по член 414 ГПК по заповеднто производство, Същото не се постановява в самостоятелно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата в исковото производство по реда на член 422 от ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо.

В условията на евентуалност в случай, че настоящият съден състав, счита, че разноски следва да бъдат присъдени, с оглед липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност по делото, правят изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответната страна. Същото не следва да бъде по-високо от минималното възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните 3 размери на адвокатските възнаграждения, като считат, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.6, т.5 от наредбата, а именно възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50.00 лв.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №40005402319 от 16.08.2021г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД, в качеството на кредитор, от една страна, и от друга страна – В. Й. М., в качеството на кредитополучател /клиент/, кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит от 3 500 лв., със срок на кредита от 36 месеца, при размер на всяка вноска от 170.43 лв., при договорен годишен процент на разходите /ГПР%/ - 48.58 %, годишен лихвен процент /ГЛП%/ - 41 %, лихвен процент на ден - 0.11%. Общото задължение по заема възлиза на 6 135.74 лв. Съгласно Договора за потребителски кредит, т.V „Поискани от клиента допълнителни възможности“, с отпуснатия кредит са рефинансирани стари задължения на кредитополучателя - задължение към „Профи кредитБългария“ ЕООД в размер на 1 366.48 лв. и в размер на 918.91 лв. Съгласно уговореното в т.V и т.VI от Договора клиентът е закупил допълнителни услуги, посочени в т.V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ – Допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и Допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Страните са се съгласили, че за допълнителна услуга „Фаст“ се дължи възнаграждение в размер на 875 лв., а за допълнителна услуга „Флекси“ се дължи възнаграждение в размер на 2450 лв., като размерът на вноската по закупената допълнителна услуга е 92.37 лв. и е дължима заедно с месечната вноска по кредита. Така общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на 9 460.74 лв., с размер на месечната вноска от 262.80 лв.