Определение № 720 от 06.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 720 гр. София, 06.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Частно касационно търговско дело № 20258003900313 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД, гр. София, подадена чрез юрисконсулт Е. М., срещу определение № 714/30.10.2024г. по възз.ч.т.д. № 823/2024г. на САС. С него е оставена без разглеждане частна жалба, вх.№ 6215/08.05.2024г., срещу протоколно определение от откритото съдебно заседание на 29.04.2024г. по т.д. № 5/2021г. на ОС - Благоевград, с което е оставено без уважение искането му за приемане за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск и иск за нищожност на извънсъдебно счетоводно прихващане.

В частната жалба се поддържа, че потвърденото от въззивния съд протоколно определение създава ситуация, в която „НЕК“ АД се лишава от по-нататъшна защита за удовлетворяване на вземанията си, обективирани в списъка на синдика, независимо от това дали списъкът ще бъде потвърден или не от съда. Частният жалбоподател поддържа, че, ако съдът в производството по чл.692 ТЗ не се произнесе по осъщественото от длъжника прихващане, този факт остава извън обхвата на спора и с одобряване на списъците на синдика се погасява правото му на всякаква друга съдебна защита и предявяване на какъвто и да е друг иск. Намира, че срещу осъществената от 1 длъжника защита чрез направеното прихващане единствено възможен насрещен способ за защита на кредитора е инцидентно направеното искане за прогласяване нищожността на прихващането. Изтъква, че, за разлика от исковите производства, в производството по несъстоятелност преюдициалното правоотношение не може да бъде предявено с нов иск в отделно исково производство, поради което е неприложимо даденото тълкуване с т.7а от Тълкувателно решение от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Частният жалбоподател изтъква, че установителните искове по чл.694 ТЗ могат да бъдат защита за него само, ако възражението на длъжника се уважи и вземането се отпише от списъка, отменителните искове по чл.645-649 касаят защита на масата на несъстоятелността, а не интереса на кредитор с прието вземане, което е счетоводно отписано, а симулативните сделки по чл.649, ал.1 ТЗ предполагат кредиторите да са наясно относно вида и начина на симулацията, докато „НЕК“ АД няма достъп до счетоводоството на длъжника и няма никаква представа какво действие е извършил длъжника, а само - знание, че е нищожно. Релевира, че реално извършеното извънсъдебно прихващане е признание на вземанията, водещо до неизменен извод за одобряване на списъка на синдика, като същевременно в ТЗ не е предвиден механизъм за защита на кредитора в подобни случаи. Ето защо частният жалбоподател поддържа, че има правен интерес да обжалва протоколното определение, с което е оставено без уважение искането му за приемане за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск и иск за нищожност на извънсъдебно счетоводно прихващане. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното определение.

С писмени отговори „Топлофикация Петрич“ ЕАД/н/, гр. Петрич, представлявано от управителя В. Г., и В. С. С. - временен синдик на „Топлофикация Петрич“ ЕАД/н/, гр. Петрич, оспорват частната жалба.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното производство е по реда на чл. 692, ал.3 ТЗ, 2 образувано по възражение на длъжника „Топлофикация Петрич“ ЕАД/н/, гр.

Петрич, срещу предявеното и прието от синдика, включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД/н/ вземане на „НЕК“ ЕАД в размер на 14 211.80лв. по фактура от 31.10.2023г., издадена на основание ОУ на „НЕК“АД за доставка на ел. енергия от доставчик последна инстанция и за законната лихва върху тази сума. Във възражението по чл.690 ТЗ е поддържано, в случай, че се приеме за възникнало задължението за заплащане на разходи за небаланс, че същото е погасено с извършеното от „Топлофикация Петрич“ ЕАД извънсъдебно прихващане с негово насрещно вземане по отношение на „НЕК“ АД с приложеното към възражението уведомление, изх.№ 70/08.12.2023г.

С подаденото писмено становище „НЕК“ АД е оспорило направените „извънсъдебно и съдебно възражение за прихващане“ с искане съдът да се произнесе изрично, че направеното извънсъдебно прихващане е нищожно, а съдебното прихващане е недопустимо, тъй като активното вземане е погасено по давност.

С протоколно определение в ОСЗ на 29.04.2024г. по т.д. № 5/2021г. на ОС - Благоевград, е оставено без уважение искането на „НЕК“ АД за приемане за съвместно разглеждане на предявения инцидентен установителен иск и присъединения към него иск за нищожност на извънсъдебното счетоводно прихващане. Този резултат е обоснован с позоваване на даденото тълкуване в мотивите към т.4 на ТР № 1/2017г. на ОСТК. Отделно от това е прието, че по спорния между страните въпрос за допустимостта и основателността на извършеното от длъжника извънсъдебно прихващане съдът по необходимост ще се произнесе по съществото на спора между страните.

За да потвърди преграждащото определение, въззивният съд е приел, че частната жалба на „НЕК“ АД е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Позовал се е на даденото тълкуване в т.7а на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, приемайки го за приложимо и за производството по възражение срещу списъка на приетите вземания.

В мотивите към т.4 на ТР № 1/2017г. на ОСТК на ВКС е изяснен характерът на производството по разглеждане на възраженията срещу списъците на приетите и неприети вземания, каквото е производството, в 3 което е постановено обжалваното определение: То е необходим и задължителен етап от производството по предявяване на вземанията; Макар и спорно, то не притежава белезите на класическо исково производство и не е насочено към разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на вземанията на кредиторите по основание, размер, привилегии и обезпеченост; В него се събират всички доказателства, допустими в общия исков процес, но при съкратени срокове и ускорена процедура, като провеждането му в много случаи би предотвратило воденето на исковете по чл. 694 ТЗ за установяване на оспорените вземания.

Благоприятният за частния жалбоподател резултат в производството по чл.692, ал.3 ТЗ е отхвърляне на възражението на длъжника. При евентуално неблагоприятен за частния жалбоподател резултат от производството по чл.692, ал.3 ТЗ /уважаване на възражението на длъжника/, няма да се формира СПН относно съществуването и размера на оспореното вземане. В този случай на разположение на частнияжалбоподател е защитата по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ.

Ето защо, в случая е приложимо даденото нормативно тълкуване в т. 7а от Тълкувателно решение от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, неподлежащ на обжалване е и отказът на първоинстанционния съд в производството по чл.692, ал.3 ТЗ да приеме за съвместно разглеждане предявения инцидентен установителен иск от кредитора, чието вземане се оспорва.

При съвпадане с изводите, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава

823/2024г. на САС. определение № 714/30.10.2024 г. по възз.ч.т.д. №

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5