Определение № 40 от 14.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. София, 14.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Магдалена Лазарова

Илияна Стоилова като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600033 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.440 от НПК.

С определение №490/18.12.2024г., постановено по чнд № 605/2024г., Окръжен съд Кюстендил е оставил без уважение молбата на С. К. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание в размер на 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода, наложено му по нохд № 157/2015г. на ОС Благоевград, с остатък от 4 години, 4 месеца и 4 дни.

Срещу това определение на ОС Враца е постъпила жалба от осъденият С. К.. В нея се твърди, че стореното деяние е било моментна и изолирана проява в живота му, но съжалява за извършеното, което счита, че е показал с поведението си в затвора. Посочва, че затворническата администрация е дала добра оценка на поведението му в затвора, като му е осигурила възможност да се труди през целия му престой там. Заявява, че в момента е на „лек“ режим и ходи постоянно в домашен отпуск в Добринище. Аргументира се, че децата му имат нужда от неговата морална и материална подкрепа. Поради това се моли да бъде отменено определението на съда и бъде постановено друго, с което да бъде уважено предложението на началника на затвора в гр.*** за условно предсрочно освобождаване.

Частна жалба срещу постановеното от ОС Кюстендил определение, е постъпила от Началника на затвора в гр.*** чрез юрисконсулт Г.. В жалбата се посочва, че първият съд не е установил пълноценно и подробно всички относими за произнасянето факти, свързани с наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл.70 ал.1 от НК. Съдът правилно бил установил фактическата обстановка, като в определението си изложил част от фактите, съдържащи се в доклада на инспектор ИСДВР и предложението на началника на затвора, но 1 в противоречие с установеното е приел, че няма достатъчно доказателства за поправяне на осъденото лице, без да бъдат изложени съображения за това. Акцентира се, че съдът е длъжен да обсъди цялостното поведение на осъдения, съобразно чл.439а от НПК и след като обсъдил всички положителни прояви на осъдения, алогично е приел, че те са недостатъчни за формиране на категоричен извод за трайно поправяне на лицето. Обръща се внимание на трудовата реализация на лишения от свобода, която била непрекъсната по време на престоя му в затвора и което подкрепяло извода за стабилност в поведенчески аспект. Навежда се довод, че характерът и степента на обществена опасност на извършеното от осъдения К. престъпление, както и вида на обществените отношения и престъпния резултат от него, не би следвало да имат правно значение в настоящото производство. Не било оценено от съда, че К. е неосъждан и е за първи път в затвора. Обръща се внимание на Постановление І7/1975г. на Пленума на ВС, с довод за неговата актуалност. Цитира се експертната оценка на актуалното психично състояние на лишения от свобода, с акцент за негативна нагласа към криминално поведение и правонарушения, откъдето се прави извод за инцидентна и изолирана проява. Не на последно място, в жалбата се посочва, че лишеният от свобода работи на външен обект извън територията на ЗООТ *** – на Почивна база ***, като на практика той сам организирал трудовата си дейност и ежедневния си бит, при осъществяван периодичен контрол от страна на пенитенциарните служители. Посочва се също така, че осъденото лице безпроблемно ползвал и се завръщал от домашен отпуск. Изцяло бил приложен принципа на прогресивната пенитенциарна система и престоят на К. в затвора се явявал безпредметен и безцелен, тъй като били постигнати целите на чл.36 от НК. Предлага се приложение на пробционен надзор за целия определен от съда изпитателен срок. Моли се да бъде отменено определението на първия съд като неправилно и необосновано и да бъде постановено определение, с което да бъде уважено предложението на Началника на затвора за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбите, с материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:

С определение №490/18.12.2024г., постановено по чнд № 605/2024г., Окръжен съд Кюстендил е оставил без уважение молбата на С. К. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание в размер на 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода, наложено му по нохд № 157/2015г. на ОС Благоевград, с остатък от 4 години, 4 месеца и 4 дни.

Най-напред, първостепенният съд установил, че лишеният от свобода С. К. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 15 години, при първоначален „строг“ режим, постановено по нохд № 157/2015г. на ОС Благоевград за престъпление по чл.115 от НК. Към момента на произнасяне от първия съд, осъденият К. е изтърпял фактически 7 /седем/ години, 4 месеца и 28 дни, от работа – 2 години, 9 месеца и 11 дни, предварителен арест – 5 месеца и 17 дни, с остатък от 4 /четири/ години, 4 месеца и 4 дни към 18.12.2024г.

2

Следва да се посочи, че предварителния арест е време, през което не се извършва превъзпитателна работа със задържаните, а в случая К. има зачетен предварителен арест от 5 месеца и 17 дни.

Решаващият съд е приел, че е налице едната изискуема от закона предпоставка, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наказанието, а именно осъденият да е изтърпял не по-малко от една втора от наложеното наказание /чл.70 ал.1 т.1 от НК/.

Към молбата на лишеният от свобода са били приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора - гр.*** с предложение за УПО, препланиране на присъда от 10.10.2024г., справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад на осн.чл.437 ал.1 т.2 от НПК от ИСДВР Х., експертна оценка на актуално психично и емоционално състояние, доклад за пробационен надзор и личното затворническо досие на осъдения. На 20.12.2021г., режимът на изтърпяване на наказанието на К. е заменен от „строг“ на „общ“. На 08.06.2022г., осъденият е преместен в ЗООТ „***“, а на 26.01.2023г., е заменен режимът на изтърпяване на наказанието от „общ“ на „лек“.

Според изготвените доклади и експертни оценки, лишеният от свобода К. е демонстрирал позитивно и целенасочено поведение, добронамерен, общителен, непретенциозен и търпелив. Направен е извод, че е самосъхранителен и овладян, целеустремен и дипломатичен. Посочва се, че К. е с добър самоконтрол, неконфликтен, избягващ ситуации, които биха застрашили статута му, отговорен в изпълнението на ангажиментите и отговорностите му. Първоначалната оценка на риска от рецидив е била определена на 21 точки, като е намалена на 16 точки. Констатирана била положителна промяна в зоната „умения за мислене“.

Първостепенният съд посочил, че по време на престоя си в затвора в гр.***, лишеният от свобода К. е бил трудово ангажиран на различни длъжности. След преместването в ЗООТ „***“ на 13.07.2022г. е бил назначен на длъжността „продавач консултант“ в служебно барче към затвора /външен работен обект/. На 12.03.2024г., на К. били възложени функции на „работник по поддръжка“ на хигиената и косене в Почивна база ***, а впоследствие назначен като отговорник на базата. След 12.03.2024г. нощува на работния обект извън района на ЗООТ. Не са били констатирани негови нарушения.

Осъденият К. не е наказван, а е награждаван многократно. Затворническата администрация е посочила и ресурсите за ресоциализация, каквито са зрялата му трудоспособна възраст, наличие на средно образование и трудови навици и умения, подкрепа от близките и демонстрирано поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън затвора.

Според затворническата администрация, при лишеният от свобода К. е налице и втората предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване, който довод правилно и основателно не е бил споделен от окръжния съд. Не се споделя и от настоящата съдебна инстанция.

Въззивната съдебна инстанция установи от приложената на л.4 от съдебното дело „Схема за оценяване на вероятността за ново осъждане и профил на нуждите“, че при осъденото лице К. следва да се работи в следните зони: отношение към правонарушението, управление на финансите и доходи, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. В този смисъл е препланирането на присъдата с дата 10.10.2024г. /л.3 от съд.дело/, където е посочено, че работата с лишеният от свобода К. ще продължи по зоната „отношение към правонарушението“, като е посочена продължителност от 1 /една/ година.

3

Прави впечатление също така, че всеки месец от 2022г., той ползва домашен отпуск, през което време не се извършва корекционна дейност с него. В подробно и старателно мотивирана частна жалба от Началника на затвора е отбелязано, че осъденият К. от месец март 2024г. работи на Почивна база „***“, където и нощува и сам организира трудовата си дейност и ежедневния си бит, което говори за липса на извършвана превъзпитателна работа с него, с цел изпълняване на целите, заложени в плана на присъдата /който видно още не е изпълнен/.

Впечатление прави също така, че не отговаря на истината написаното в доклада, изготвен на осн.чл.437 от НПК /л.5 от съд.дело/ от ИСДВР К. Х., че по отношение на осъденият К. няма издавани протоколи за предупреждение по чл.9 ал.2 от ЗИНЗС. Такива са били издавани на 19.04.2021г., както и на 05.03.2024г., приложени в затворническото досие.

Освен това, от отговор, изготвен до Омбудсмана на Република България става ясно, че за извършено дисциплинарно нарушение от С. К., му е било наложено дисциплинарно наказание „Лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца“ със Заповед №811/2019г. на Началника на затвора ***. Посоченото наказание не е споменато никъде в обстоятелствено мотивираното искане за постановяване на УПО по отношение на осъденото лице. Тези обстоятелства показват, че планът на присъдата не е изпълнен и с осъденото лице следва да продължи корекционния процес.

Софийски апелативен съд не споделя доводът, изложен в частната жалба от Началника на затвора, че характерът и степента на обществена опасност на извършеното от осъдения К. престъпление, както и вида на обществените отношения и престъпния резултат от него, не би следвало да имат правно значение в настоящото производство. Изброените обстоятелства стоят в основата на оценката за рискът от рецидив, която изготвят органите на пенитенциарното заведение и са от решаващо значение за нея. В случая, извършеното престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като засяга най-ценното благо – човешкия живот. От друга страна, степента на обществена опасност на дееца също е завишена, поради това, че лишеният от свобода е бил служител на полицията и е извършил деянието /убийство/ със служебния си пистолет, поверен му да охранява обществения ред.

Изтъкнатият довод, че осъдения К. бил с показана негативна нагласа към криминално поведение и правонарушения, откъдето е направен извод за инцидентна и изолирана проява, би имал по-голяма тежест, ако той не е работил в правоохранителните органи, за които спазването на закона и обществения ред е не само задължение, а и призвание. Въпреки това, наложеното му наказание е било твърде снизходително. Не на последно място, описаното добро поведение от К. е демонстрирано в контролирана среда, където всяко отклонение подлежи на съответна санкция.

Въззивната съдебна инстанция установи, че изложените до тук обстоятелства са били взети предвид, макар и не толкова подробно обсъдени от първостепенния съд, който при спазване на разпоредбите на закона е посочил положителните данни, поради което не може да бъде споделен доводът на защитата за необоснованост на атакувания съдебен акт.

Към момента, независимо от посочените положителни промени при осъденото лице, не са налице категорични доказателства за поправянето му, т.е. не е налице първата изискуема от закона предпоствака за постановяване на УПО.