Решение № 510 от 18.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Благоевград, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231200500579 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435, ал.2, т.2 и т.6 от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх. № 00846/17.01.2023 г., депозирана от адв. Б. Б., със служебен адрес в Б.ул. П.Д. - особен представител на Б. С., против Разпореждане № 386/22.02.2023г., постановено по изп. дело № 179/2022 г. по описа на ЧСИ А.Ц., рег. № 701, с район на действие ОС Б, с което е оставил без уважение възражението на особения представител, че принудителното изпълнение е насочено срещу несеквестируемо имущество. В нея са изложени подробни съображения за неправилно приложение на материалноправни норми от съдебния изпълнител, довели по постановяване на незаконосъобразното му разпореждане. Ето защо, пред окръжния съд е направено искане то да бъде отменено, да бъде уважено възражението за несеквестируемост на процесния недвижим имот и да бъдат отменени всички изпълнителни действия, които нарушават несеквестируемостта.

1

Особеният представител е направил искане да му бъде определено и присъдено възнаграждение за представителството пред въззивната инстанция в размер на 400лв.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателя е представил писмени възражения по жалбата. В тях повтаря и споделя доводите на ЧСИ за секвестируемост на недвижимия имот на длъжника, върху който е насочено изпълнението. Ето защо иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Приложени са и мотиви от съдебния изпълнител, който застъпва становище, че имотът няма характеристика на жилище и същият не се ползва и не е обособен за задоволяване на жилищни нужди, а е курортен имот.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срок и от лице разполагащо с процесуалната възможност да обжалва действията на съдебния изпълнител. Осъществена е и процедурата по връчване на препис от жалбата по чл. 436, ал. 2 ГПК. Поради това е редовна и допустима.

По същество жалбата е неоснователна, поради следното :

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя ЕС „Д“ в сграда на "Г.Х" против длъжника Б. С., г. в К Д М, с адрес: Х С, Е М, , въз основа на изпълнителен лист от 22.11.2021 г., издаден по решението по гр. дело №20171240101321 по описа на PC гр. Разлог.

Видно е от материалите в изп. дело, че с молбата за образуването му с вх. №2757/01.03.2022г. взискателят е поискал да се реализира опис и публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника, а именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №***.

Заедно с това, ЧСИ е констатирал наличието на предпоставките 2 по чл. 47, ал.6 от ГПК и с Разпореждане №3090/10.11.2022г. е назначил особени представители на длъжника Б. С., определени от Адвокатска колегия Благоевград - адв. Б. К. Б. и адв. Б В Б Първият особен представител е депозирал молби с вх.

№973/17.01.2023г. и вх.№2760/20.02.2023г., с които е възразил срещу насочването на принудително изпълнение върху горепосочения недвижим имот, тъй като е несеквестируем на осн. чл. 444, т.7 от ГПК.

Според особения представител този имот е единствено жилище на длъжника на територията на Република България и е поискал ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение срещу него и да отмени всичките си изпълнителни действия, които нарушават несеквестируемостта.

Решаващият състав споделя възприетото от ЧСИ, че процесният недвижим имот не е несеквестируем по смисъла на чл. 444, т.7 от ГПК, тъй като в делото липсват доказателства този имот да е жилище на длъжника. Сочената правна норма регламентира, че изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника физическо лице, ако той или членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Текста на нормата показва, че несеквестируемостта се прилага само по отоншение на жилището на длъжвника, а съобразно житейската логика такова е този недвижим имот, в който той е ситуирал бита си или ще го направи, независимо дали към момента на изпълнението пребивава в него. Поради това този имот обикновено е в населено място, в което физическото лице осъществява своя професионален и личен живот, или го е осъществявал или ще го осъществява.

В процесното изпълнително дело, както и в настоящото въззивно гр. дело липсват доказателства за горните обстоятелства. Поради това настоящият състав счита, че самостоятелният обект в сграда с идентификатор №***., находящ се в гр. Банско в 3 сграда „Гранд Хотел Банско“ не е жилището на длъжника Б. С., който е британски гражданин. Индиция за това е и обстоятелството, че същият не е намерен на този адрес, за да му бъдат връчени книжата в изпълнителното производство.

Поради горните съображения е безпредметно да се обсъжда дали това е единствено жилище на длъжника на територията на Р България и за коя от страните в изп.производство е тежестта да докаже този факт.

Съдът намира, че обжалваният акт и действията на ЧСИ Цанковски по насочване на изпълнението върху имущество на длъжника С., не касаят негово несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 444, т.7 ГПК, същите са правилни и законосъобразни, поради което жалбата против тях следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че жалбата е подадена от назначен на длъжника особен представител, който не дължи заплащане на държавни такси, на основание чл. 78, ал.6 ГПК дължимата такса за обжалването в размер на 25 лв. следва да бъде възложена в тежест на Б. С..

Особеният представител адв. Б. е поискала настоящата съдебна инстанция да й определи и присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред нея. Това искане е неснователно, тъй като депозирането на жалба срещу акт или действие на ЧСИ е реализация на процесуалното й представителство в изпълнителното производство, за което й е определено възнаграждение в изпълнителното производство. Ето защо с настоящия съдебен акт не следва да се присъжда възнаграждение на особения представител.

Мотивиран от изложеното, Благоевградският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 386/22.02.2023г., постановено 4 по изп. дело № 179/2022 г. по описа на ЧСИ А.Ц., рег. № 701, с район на действие ОС Благоевград

ОСЪЖДА Б. С., роден на г. в К Д М, с адрес: ап., М,, Ш да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Благоевградския окръжен съд държавна такса в размер на 25лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5