Решение № 17009 от 01.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17009 гр. София, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №

20241110102811 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу „Планекс Билд“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 342,08 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за стопански нужди през периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., с която ответникът се обогатил за сметка на ищеца без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 99,31 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2020 г. до 10.05.2023 г.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото нямало подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, но ответникът ползвал тази услуга в следния топлоснабден имот, а именно: офис № 2, находящ се в административната част на сграда в АДРЕС, абонатен № 5709, през периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г. Поради незаплащане стойността на ползваната топлинна енергия ответникът се бил обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество и дължал връщане на онова, с което се обогатил, до размера на обедняването. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в който услугата дялово разпределение на топлинна енергия се извършвала от „Бруната” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, 1 извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него.

Ежемесечно от топлофикационното дружество били издавани фактури с дължимите суми за топлинна енергия, които следвало да бъдат заплащани най-късно до 20-то число на следващия месец. Въпреки настъпването на падежа задължението не било погасено. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.06.2023 г. по ч. гр. д. № 27394 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Планекс Билд“ ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв.

Н. П.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Възразява, че процесните вземания били погасени по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Треото лице – помагач „Далсия” ООД не изразява становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Томов. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.

Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът „Планекс Билд“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от адв. А., в която заявява, че поддържа депозирания отговор на исковата молба и направеното в същия възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Моли съда отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни.

Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице – помагач „Далсия” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период ответното дружество е извършило текущи плащания в общ размер на 1759,72 лева. А процесната сума в размер на 342,08 лева представлявала такава за доплащане за стойността на потребената топлинна енергия през исковия период съгласно издадените от третото лице – помагач 2 изравнителни сметки, намалена с извършени прихващания и отразена корекция в цената на топлинната енергия. Всъщност единственото конкретно възражение, релевирано от ответника, е за погасяване на процесните вземания по давност. В тази връзка следва да бъде посочено следното. Претенцията на ищеца така, както е заявена и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и в исковата молба, е такава за неоснователно обогатяване поради липса на сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Затова предявеният иск е квалифициран по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Следователно, макар претенцията да е такава за заплащане равностойността на спестените разходи за потребена топлинна енергия, същата не се изразява в периодични месечни плащания, а като глобална сума – стойностен изразител на материалното благо, с което ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца. Затова предвидената в чл. 111, б. „в“ ЗЗД кратка тригодишна давност е неприложима в настоящия случай. Не е налице основание и за прилагане на чл. 111, б. „б“ ЗЗД, както се твърди в молбата на ответника от 28.04.2025 г., тъй като в настоящото производство ищцовото дружество не претендира нито обезщетение, нито неустойка от неизпълнен договор. Съгласно т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г., Пленум на ВС вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД. По отношение на момента, от който започва да тече тази петгодишна давност, в същото постановление е прието, че при общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД давностният срок започва да тече от деня на получаване на престацията, защото неоснователността на преминаването на блага от имущество на едно лице в имущество на друго съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент. В настоящия случай ищецът твърди, че неоснователното обогатяване е настъпило през периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г. Следователно, петгодишната давност би изтекла най-рано на 01.05.2024 г. Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 19.05.2023 г. и валидно е прекъснало теклата до този момент погасителна давност. При тези данни възражението на ответника за погасяване на процесното вземане за главницата по давност се явява неоснователно. По делото няма твърдения за пълно или частично плащане на дължимата сума от страна на ответника. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

По отношение на претендираната мораторна лихва следва да бъде посочено следното.

Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при 3 неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. А чл. 84, ал. 2 ЗЗД предвижда, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Съдът намира, че в настоящия случай няма определен отнапред ден за изпълнение. И това е така, защото между страните през исковия период не са съществували облигационни отношения, за да може към тях да се приложат общите условия на „Топлофикация София” ЕАД за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и определеният в тях срок за плащане (20-то число на следващия месец). Направените в тази насока твърдения в исковата молба не може да бъдат приети. Следователно, за поставяне на ответното дружество в забава е било необходимо изпращането на покана, но по делото няма представени доказателства за установяване на посоченото обстоятелство. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че в случая ищецът не представи несъмнени доказателства, че ответникът е бил поканен да заплати дължимата главница, макар че с доклада по делото беше разпределено в негова доказателствена тежест установяването на посоченото обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. Ищецът не доказа, че ответникът е бил поставен забава за вземането за главницата, поради което съдът следва да приеме, че същият не дължи претендираната върху него мораторна лихва. С оглед изложеното искът с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

По отношение на разноските:

Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на направените съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е извършило разноски в общ размер на 75 лева, от които 25 лева за внесена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от ответника, а и същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са следните: 75 лева за внесена държавна такса, 600 лева за депозити за вещи лица и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата редакция). С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, ответникът „Планекс Билд“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на 658,76 лева или 336,82 евро, представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение 4 съразмерно с уважената част от исковете.