Решение № 3391 от 26.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 210/2023
- Вид
- Решение № 3391
- Подписан
- 26.06.2023
- Състав
- Петър Теодосиев, Светослав Василев, Петя Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 442а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 492, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 495 · Граждански процесуален кодекс
- чл.496, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 499, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, т. 1 и т. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, т. 1 и т. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, т. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3391 гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Теодосиев
Членове:
Петя Г.ева
Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело № 20231100500210 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба на „С.“ ООД с ЕИК ****, Т. Й. С. с ЕГН **** и В. Д. С. с ЕГН ********** срещу Разпределение от 02.12.2022 г по изп. д. № 20209230400206 на ЧСИ Г. Н. с рег. № 923 при КЧСИ.
В жалбата се поддържа, че разпределението е незаконосъобразно, тъй като: продадената ½ ид.част от имота е несеквестируема за длъжника Т. С.; не е съобразено предходното разпределение на сумата постъпила в резултат на публичната продан на недвижим имот „Клуб-Ресторант с Кафе-аперитив“ и са предвидени за погасяване същите вземания; нарушен е чл. 442а от ГПК, тъй като предходното разпределение е вляло в сила на 24.11.2022г, с които суми е следвало да се намалят вземанията на взискателите и едва тогава да се пристъпи към реализиране на следващ способ ; нарушени са чл. 136 ЗЗД и чл.76 ЗЗД.
Взискателя „С.****“ ЕООД, счита жалбата за неоснователна. Оспорва, че продадената 1/2 идеална част от Мезонет е несеквестируема, понеже длъжниците имат и други жилищни имоти. Не оспорва, че по изпълнителното дело е продаден и друг имот за 737 050.49 лв. с ДДС (614 208.74 лв. сума за прихващане без ДДС), за която е извършено предходно разпределение, но постановлението за възлагане на имота не е влязло в сила, поради което прихващането на дълга все още не е извършено и затова не е съобразено от съдебния изпълнител. Оспорва да има друго погасяване на дълга доброволно или принудително от страна на длъжниците.
Взискателят „И.“ АД, счита разпределението за правилно и законосъобразно, а подадената жалба неоснователна и форма на злоупотреба с право. Оспорва Мезонетът да 1 представлява несеквестируем имот, доколкото от вписванията в Служба по вписванията е видно, че длъжникът Т. Й. С. и нейния съпруг В. Д. С., с когото живее, разполагат с други недвижими имоти за задоволяване на жилищните им нужди. Евентуално поддържа, че ½ ид.ч. надхвърля жилищните нужди на длъжника съгласно Наредбата. Процедурата по публична продан на Клуб-Ресторант с Кафе-Аперитив не е завършила към настоящият момент, тъй като длъжниците обжалват постановлението за възлагане на имота.
Извършените погасявания по изпълнителното дело са отразени в обжалваното разпределение, с изключение на тези суми, които са обжалвани от длъжниците. Оспорва да са налице нарушения на чл.136 и чл. 76 ЗЗД.
Съдебния изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна. Към момента на насочване на проданта към процесния мезонет, длъжниците притежават и друго недвижимо имущество в c.Бистрица, п-н Панчарево. Счита, че към съставяне на процесното разпределение не се е стабилизирала окончателно проданта на ипотекирания от солидарния длъжник „С."ЕООД имот, поради обжалване на постановлението за възлагане от страна на длъжниците, което е пречка вземането на взискателя „С.****“ ЕООД да бъде намалено с цената на възложения имот.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирани страни, с правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество и основателна по следните съображения:
Разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК е постановление на съдебния изпълнител, с което той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му, както и разноските по изпълнението, включително такива, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК съгласно т. 3 на ТР №2/2022 на ОСГТК на ВКС. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред (ал. 3 на чл. 136 ЗЗД). Макар да няма задължение да мотивира разпределението съдебния изпълнител е длъжен при изготвянето му да следва горните принципи и те да могат да бъдат проверени при обжалването им от съда. Ако изразената в разпределението воля на съдебния изпълнител е неясна (например липсва достатъчна конкретизация на отделни вземания, съответно на техния размер, която възпрепятства индивидуализацията им) и не може да бъде изяснена от събраните доказателства по делото, това води до невъзможност за съда да извърши сам ново разпределение. В очертаната хипотеза порокът на разпределението е толкова тежък и непоправим, че съдът следва да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт за разпределение. (така т. 2 на ТР №2/2022 на ОСГТК на ВКС)
В случая разпределението страда от такъв порок, който налага отмяната му и 2 връщането му за изготвяне на ново разпределение от съдебния изпълнител, като мотивите за това следват от несъобразяването /не зачитането/ на предходно изготвено и влязло в сила разпределение по изпълнителното дело. От доказателствата по делото се установява, че на 23.04.2021г приключва публичната продан проведена за имуществото на длъжник „С.“ ООД с ЕИК ****, представляващо „Клуб-Ресторант с Кафе-Аперитив“ с площ и местонахождение посочени в протокола, като за купувач на същото с разпореждане от 20.05.2021 г е обявен участвалия в проданта взискател и ипотекарен кредитор „С.****“ ЕООД, ЕИК **** за сумата от 737 050.49 лв. с ДДС (614 208.74 лв. сума за прихващане без ДДС). В изпълнение на задълженията си по чл. 495 ГПК съдебния изпълнител изготвя разпределение от дата 28.05.2021г. При неговото съставяне е съобразено: 1/че цената, на която се придобива имота е по-малка от размера на дълга на кредитора, т.е. няма сума за довнасяне от страна на взискателя-купувач; 2/че вземането на последния е обезпечено с ипотека върху продадения на проданта имот (т.е. кредитора се ползва с привилегията по чл.
136, т. 3 ЗЗД), 3/че другите кредитори с привилегии по чл. 136, т. 1 и т. 2 ЗЗД са съдебния изпълнител, държавата за публични вземания и взискателя-купувач, които се покриват от задържаните задатъци на другите наддавачи, обявени за купувачи и не внесли в срока по чл.
492, ал. 3 ГПК остатъка от продажната цена, с оглед на което се приема, че няма суми, които взискателя-купувач да следва да доплати за съразмерно удовлетворяване на други кредитори; 5/ определя се размера на дълга, срещу който се прихваща задължението на взискателя-купувач за продажната цена. С влизане на разпределението в сила 24.11.2022г, то се стабилизира и настъпват целените с него правни последици- прихващане на задължението на взискателя да плати цената за придобиването на имота към дълга на длъжника, с което двете се погасяват до размера на по-малкото от тях. След стабилизиране на разпределението съдебния изпълнител не може да го променя. То е основанието задължаващо го съгласно чл.496, ал. 1 ГПК да издаде постановление за възлагане на имота и да въведе купувача във владение. Издаването на постановлението за възлагане и влизането му в сила, респ. въвеждане на взискателя във владение на имота, не са законово предвидени предпоставки за настъпване на погасителния ефект на прихващането на задължението на взискателя да плати цената към дълга на длъжника. Ако в последствие по жалба било на длъжника, било на друго лице, или по иск на същите, постановлението бъде отменено, отношенията се уреждат съгласно чл. 499, ал. 3 ГПК, а не автоматично, от където следва и най-силния аргумент, че влизането на постановлението в сила е без значение за настъпване на погасителния ефект на прихващането.
С процесното разпределение са предвидени за удовлетворяване суми за разноски към съдебния изпълнител, публични задължения към държавата, вземания на взискателя „С.****“ ЕООД, ЕИК ****, за разноски и лихви, които са погасени по силата на предходното влязло в сила разпределение от 28.05.2021г. Незачитането му от съдебния изпълнител препятства възможността съдът да прецени: 1/ каква част от задълженията за такси и разноски към съдебния изпълнител за производството са погасени, респ. се предвиждат за погасяване с новото разпределение; 2/ има ли и евентуално в какъв размер публични задължения, които се погасяват и с новото разпределение; 3/ какъв е процентът на 3 съразмерност на удовлетворяване на останалите взискатели тъй като той също ще се промени, бидейки функция от общия размер на дълга (който би бил различен зачитайки предходното разпределение) и сумата за разпределение; 4/ не на последно място спрямо взискателя „С.****“ ЕООД, припадащите му се по съразмерност суми от втората продан, следва да се отнесат не към вече погасените лихви и разноски (съдебни и за изпълнителното производство), а към остатъка от непогасената главница по и.л. издаден по гр.д. № 21050/20 на СРС, чийто размер съгласно предходното разпределение възлиза на 465 968,38 лева.
По изложените съображение обжалваното разпределение следва да се отмени и делото да се върне на съдебния изпълнител с указания да съобрази при изготвянето му разпределението от 28.05.2021г, влязло в законна сила на 24.11.2022г.
Само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че възраженията за несеквестируемост на имуществото, стойността на което се разпределя, съдът намира за неоснователно, тъй като към извършване на разпределението длъжника Т. Й. С. с ЕГН **** и съпруга недлъжник В. Д. С. с ЕГН **********, разполагат и с друго имущество, в режим на СИО, което може да задоволи жилищните им нужди,а именно: ПОЗЕМЛЕН имот с идентификатор ***, по кадастрална карта и кадастралните регистри на с.
Бистрица, общ. Столична, обл.София, с административен адрес на поземления имот с.Бистрица, район Панчарево,ул. „****, целия с площ по кадастралната скица от 1 323,00 кв.м., ведно с построената в мястото ВИЛНА СТРАДА с РЗП 316,00 кв.м.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМНЕЯ Разпределение от 02.12.2022 г по изп. д. № 20209230400206 на ЧСИ Г. Н. с рег. № 923 при КЧСИ
ВРЪЩА делото на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение на сумите постъпили от проданта на ½ ид.част от имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в седмичен срок от връчването на преписа.
След влизане на решението сила препис от него да се изпрати на съдебния изпълнител по посоченото по-горе изпълнително дело.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
4
2. _______________________
5