Решение № 78 от 12.10.2023, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Котел, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20232210100310 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба за защита от домашно насилие, подадена от Ф. Х. Н., с ЕГН **********, с адрес: ********** срещу: Ш. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: ********** и синовете й А. О. Н., ЕГН **********, с адрес: ********** и Х. О. Н., ЕГН **********, с адрес: **********.

Молителката твърди, че с посочените лица е в родствена връзка – лицето Ш. Х. Н. е съпруга на брата на мъжа на молителката, а другите две лица са деца на Ш. Х. Н.. Твърди се, че на 30.07.2023г. молителката е пуснала кравата си да пасе в дворното си място в с. Малко село когато ответниците са се заканили да я бият. Същите са държА. в ръцете си кол и вила. Навеждат се твърдения, че лицата са нападнА. молителката, която е избягала и се е заключила, а те са започнА. да блъскат по вратата и прозорците. Сочи се, че А. се е заканил да смачка молителката с колата, а Х., че ще я убие.

Молителката Ф. Х. Н. изпитала основателен страх за живота и здравето си, като заявява, че този тормоз продължава вече две-три години. Ф. твърди, че тъй като лицата не са успели да я набият от яд са счупили коловете на доматите й. В молбата се прави искане до съда да издаде заповед, с която да се накарат лицата Ш. Н. и синовете й – А. и Х. да се въздържат от насилие спрямо молителката и на същите да се забрани да приближават жилището и местата за социални контакти и отдих на молителката.

В първото по делото открито съдебно заседание молителката се явява лично. Същата заявява, че поддържа молбата по ЗЗДН. Заявява, че именно на 30.07.2023г. се е случило процесното деяние в двора на къщата й, който бил общ с този на ответниците. Ф. Х. Н. твърди, че свадата е започнала след като Ш. излязла от къщата си и започнала да псува молителката заради кравата, 1 като взела един кол и хукнала да бие молителката. В последствие се появили и двамата сина на ответницата, които също заплашвА. молителката, като последната твърди, че те са и нанесли и няколко удара с юмрук преди да успее да се прибере в дома си. От този момент молителката заявява, че е получила силен стрес, не може да спи и има сърцебиене. Молителката заявява, че е звъннала на телефон 112, за да подаде сигнал, след което се обадила на мъжа си, разказала му всичко и го помолила също да се обади на телефон 112.

Ответниците се явяват лично в първото по делото открито съдебно заседание. Всеки един от тях поотделно възразява срещу молбата.

Ответницата Ш. Н. заявява, че отскоро е оперирана и не може да се бие.

Твърди, че молителката лъже, тъй като между страните е нА.це имотен спор.

Семейството на молителката постоянно я тормозело и обирало реколтата от овощните дръвчета в градината. Заявява, че на процесната дата е държала вратата на дома си, защото е изпитвала страх от молителката да не хвърли нещо и да се нарани отново. Заявява, че когато е горещо не излиза от дома си.

Ответникът А. О. Н. заявява, че прибирайки се от центъра на селото с брат си са видели майка им – Ш. и молителката – Ф. да се карат, тъй като последната била вързала кравата в двора. Заявява, че не е имало насилие, а само караница. Ответникът Х. О. Н. поддържа твърденията на брат си за липса на насилие, като заявява, че майка му и молителката са се карА. и те са ги раздалечили една от друга. Двамата братя твърдят, че молителката и семейството й постоянно им обират реколтата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са събрани писмени и гласни доказателствени средства.

Като свидетел бе разпитан съпругът на молителката – СА. Н.. Като писмени доказателства са приложени справки за съдимост на ответниците, съдебно удостоверение за липса на наложени мерки по ЗЗДН на ответниците, писмо и уведомление от МБАЛ „**********“ АД, епикриза от МБАЛ „**********“ АД, преписки от ОД на МВР при РУ – Котел, ведно с докладна записка, писмо от Дирекция „Национална система 112“ на „Районен център 112 – Бургас“, ведно с приложен 1 бр. CD със запис на разговор, както и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

От приложената докладна записка от 07.09.2023 г. се установява, че на 01.08.2023г. е подадено писмено сведение от молителката Ф. Х. Н. в РУ – Котел и е образувана преписка с вх. № 287000-2683. Отразеното в докладната не може да бъде ползвано от съда, тъй като в същата не се съдържат първични и преки доказателства за отношенията между страните.

Изявленията, обективирани в докладната записка, представляват единствено преразказ на заявеното от молителката пред служителите на МВР. Поради тази причина, доколкото не е възприел пряко действията на ответниците, мл. експ. С. Ш. И. не е разпитан като свидетел.

2

В приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН са изложени твърдения, че на 30.07.2023г. молителката Ф. Х. Н. е пуснала кравата си да пасе в дворното място в с. Малко село, общ. Котел, за което молителката твърди, че притежавала нотариален акт. Лицето Ш. заедно със синовете си са се заканили да я бият, като същите са държА. в ръце кол и вила. Твърди се, че Ш. е съпруга на брата на мъжа на молителката. Навеждат се твърдения, че лицата са нападнА. молителката, която е избягала и се е заключила, а те са започнА. да блъскат по вратата и прозорците. Сочи се, че А. се е заканил да смачка молителката с колата, а Х., че ще я убие. Молителката Ф. Х. Н. изпитала основателен страх за живота и здравето си, като заявява, че този тормоз продължава вече две-три години. Ф. твърди, че тъй като лицата не са успели да я набият от яд са счупили коловете на доматите й. Молителката твърди, че не може да посочи очевидец на случая, но когато съпругът й се е прибрал му е разказала всичко. В декларацията, се сочи, че поради агресивното поведение на ответниците и отправените заплахи молителката е силно притеснена и това оказва негативно въздействие върху психиката й и нарушава емоционалната й стабилност, като същата изпитва страх за живота и здравето си.

Видно от писмо-справка на Дирекция „Национална система 112“ на „Районен център 112-Бургас“ на дата 30.07.2023г. в 12:12 часа е регистрирано повикване от телефонен номер от лице, което се е представило с имената СА.

Б.. На процесната дата няма данни за регистриран инцидент от лице с имената Ф. Х. Н..

От приложените по делото справки за съдимост на ответниците става ясно, че ответникът Х. Н. е осъждан, като изпълнението на наказанието му е отложено за три години изпитателен срок, а другите двама ответници - Ш. Н. и А. Н. не са.

От представената по делото епикриза на ответничката Ш. Н. е видно, че същата е постъпила на 06.04.2023г. в лечебното заведение и е изписана на 13.04.2023г., като същата е оперирана на 07.04.2023г.

От разпита на свидетеля СА. Б. Н., съпруг на молителката, стана ясно, че същият не е очевидец на инцидента. Твърди, че съпругата му му е звъннала по телефона и му е разказала, че с ответницата са се нападнА.. В последствие са се появили синовете на ответницата – А. и Х., които започнА. да я заплашват. СА. звъннал на телефон 112, за да подаде сигнал, но полицаите не са посетили адреса. След това свидетелят твърди, че е подадена жалба в полицията. СА. Н. заявява, че ответниците постоянно се дразнят с тях, защото имат проблеми с къщата, тъй като двете къщи се намират в общ двор на разстояние 10-15 м една от друга. Извежда твърдения, че ответниците са посягА. както на него, така и на съпругата му, включително и пред него самия. В съдебното заседание заявява, че като се е прибрал вкъщи жена му е била уплашена и е треперила.

АнА.зът на гласните доказателствени средства следва да бъде съобразен с нормата на чл. 172 от ГПК, която установява задължение за съда да преценява показанията на роднините на страна, с оглед всички други данни 3 по делото и като се вземе предвид възможната тяхна заинтересованост.

Показанията на свидетеля са еднопосочни и кореспондират с останалата част от доказателствата по делото в частта, в която разказват за нА.чието на множество конфликти между молителката и ответниците. В тази част съдът ги възприема при формиране на фактическите изводи.

Показанията му досежно имотните им проблеми не следва да бъдат анА.зирани подробно, доколкото предмета на делото касае единичен акт на домашно насилие от 30.07.2023г.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля СА. Н. в частта, в която заяви, че на 30.07.2023 г. е провел телефонен разговор със съпругата си и след това е позвънил на телефон 112. Изложеното се потвърждава от писмо-справка на Дирекция „Национална система 112“ на „Районен център 112-Бургас“.

Видно от записа, който се съдържа в CD-то, което е неразделна част от писмото на „Районен център 112-Бургас“ е, че при провеждане на разговора СА. Н. сочи, че не се намира в дома си, но съпругата му има проблем с жената на брат му и нейните деца, които я били ударили и заплашвА.. Разговорът обаче отново преминава на плоскостта на имотния проблем между двете семейства.

В останалата част, в която свидетелят, в съдебното заседание, разказва за случилото се между страните на 30.07.2023 г., както и в съдържащите се в CD-то твърдения, показанията му са производни. Той не е възприел непосредствено обстоятелствата от предмета на доказване, а възпроизвежда версията на молителката така, както му е предадена от нея.

При това положение достоверността на заявеното от него се явява разколебана поради заинтересоваността му от изхода на делото. Ето защо, съдът счита, че в тази част показанията му не следва да бъдат ползвани при формиране на фактическите изводи.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Процесуалният документ е допустим, като подаден от легитимирано лице и в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Разгледана по същество, молбата е основателна.

Легална дефиниция за „домашно насилие“ се съдържа в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, където е посочено, че „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство“.

Законодателят е приел, че „домашно насилие е всеки акт на физическо насилие“. Очевиден е стремежът да бъдат обхванати всякакви 4 прояви на вербална агресия, а и такива, насочени срещу телесния интегритет на личността, независимо от интензитета им и областта от тялото на пострадА.я, към която са насочени. Освен това достатъчен е един акт на насилие, а не няколко, които да сочат на системност. Това законодателно разрешение е напълно оправдано предвид факта, че в повечето случаи пострадА.те са лица от по-уязвими групи – деца или жени, които имат нужда от пълноценна защита срещу всяко посегателство над личността им.

В конкретния случай са изложени твърдения за осъществен акт на психическо насилие. За доказване основателността на претенцията си молителката следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че ответниците Ш. Х. Н., А. О. Н. и Х. О. Н. са извършили твърдения акт на психическо насилие на 30.07.2023 г.

За установяване на твърденията си молителката е ангажирала гласни доказателствени средства и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, от които да се установи актът на психическо насилие на 30.07.2023 г., когато ответниците са я заплашили, че ще я набият и тя е изпитала страх за живота и здравето си.

Съдът счита, че представените доказателства са достатъчни за формиране на категоричен извод, че на процесната дата ответниците са извършили домашно насилие спрямо молителката. В подкрепа на този извод могат да бъдат изложени следните съображения.

Заканата с посегателство против личността и телесния интегритет представляват актове на психическо насилие, тъй като въздействат неблагоприятно на психиката на пострадалата.