Решение № 4830 от 13.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4830 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110100223 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Т срещу Н. В. Т. за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 278,13 лева, равняваща се на 142,21 евро, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. „Кочо Честименски“, бл. 76, боксониера 208, ведно със законната лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането, 52,32 лева, равняваща се на 26,75 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 27.08.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, 38,09 лева, равняваща се на 19,48 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането, и 9,56 лева, равняваща се на 4,89 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 27.08.2024 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54026/2024 г. по описа на СРС, 74 състав.

В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало между страните въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и такса за услуга дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху 1 главницата. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез назначения по делото особен представител адв. П. Й., в който оспорва предявените срещу него искове. Сочи, че по делото не са ангажирани доказателства за откриване, респ. за прехвърляне на партида на името на ответника. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените претенции.

Третото лице – помагач Т изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ:

Основателността на предявения иск за установяване, че ответникът дължи претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Съдът, като взе предвид изявленията на страните намира, че между последните не съществува спор по отношение на обстоятелствата, че процесният имот е присъединен към топлопреносната мрежа и е топлоснабден, като в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до него е доставена топлинна енергия, остойностена на сумата от 278,13 лева. Посочените правнорелевантни обстоятелства са отделени на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, обективиран в постановено по реда на чл. 140 ГПК определение от 27.11.2025 г., като се установяват и подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал. Следователно спорът между страните се концентрира върху осъществяването на правнорелевантния факт на възникване на облигационното правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

2

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Установява се по делото, че с влязло в законна сила Решение от 26.07.2012 г., постановено по гр.дело № 9051/2011 г. по описа на СРС, 42 състав, е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителен договор, сключен на 30.11.1999 г. между „Софийски имоти“ ЕАД от една страна, в качеството на продавач, и ответника в настоящото производство Н. В. Т. от друга страна, в качеството на купувач, за прехвърляне на право на собственост върху процесния недвижим имот – боксониера № 208, находяща се в гр. София, ул. „Кочо Честименски“, бл. 76.

Въз основа на гореизложеното и при съобразяване конститутивното действие на решението по уважения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, настоящият съдебен състав счита за доказано, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупкопродажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект, както и че през исковия период в процесния имот е доставена топлинна енергия в твърдените количества и на стойност в претендирания размер от 278,13 лева. По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез плащане.

3

На следващо място, при така установената основателност на иска по основание, следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на дълга.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45 дни след това).

Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане, съобразно обобщените в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл.

111, б. „в“ ЗЗД.

Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането. Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от датата на предявяване на иска – 05.09.2024 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която дата според фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита предявен. Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 05.09.2021 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата.

В случая погасени по давност са вземанията за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., а непогасени по давност са вземанията за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че за погасения по давност период в процесния обект не е ползвана топлинна енергия, съответно не е и начислявата цена за такава.