Протокол № 55 от 17.01.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 55 гр. Пазарджик, 12.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г.ев при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г.ев Гражданско дело № 20235220101246 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Ищцата М. А. Б., нередовно призована, се явява лично и с адв. Х., редовно упълномощена да я представлява, с пълномощно приложено по делото.

Ответникът К. Д. Б., редовно призован се явява лично и с адв. М., редовно упълномощен да го представлява, с пълномощно приложено по делото.

ДСП – Пазарджик не изпраща представител, редовно призована.

АДВ. Х.: Няма да правя възражения по призоваването. Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. Х.: Поддържаме исковата молба, както и отговора на предявения насрещен иск.

АДВ. М.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора на исковата 1 молба, както и насрещния иск.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

АДВ. Х.: Не сме водили такива разговори.

АДВ. М.: Не сме водили разговори в тази насока. Бихме желали делото да се гледа по общия ред. Не можем да постигнем спогодба.

Спогодба не бе постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявена е искова молба с правно основание чл. 127а от СК.

Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответника К. Д. Б. живели при условията на фактическо съжителство. От съжителството си имат дете - Д. К.

Б.а, с ЕГН: **********.

Сочи се, че тъй като ищцата и ответника се разделили преди време, с Решение № 766/17.09.2021 г., постановено по гр.д. 1906/2021 г. на РС – Пазарджик, били уредени, по реда на чл. 127 от СК и чл. 143 от СК, упражняването на родителските права над детето Д., неговото местоживеене, режим на лични контакти с бащата, както и издръжката. Сочи се, че страните не са уреждали въпроси във връзка с пътуване на детето и издаване на документ за самоличност за тази цел по реда на чл. 127а СК.

Твърди се, че преди раздялата и във връзка с раздялата между тях възникнали проблеми и комуникацията била трудна, като в момента е сведена до осъществяване на контактите с детето.

Твърди се, че към момента ищцата има друг партньор - Е. С., с когото живее на семейни начала. Между тях имало разбирателство, ищцата е бременна в седмия месец и очаква дете. Дъщеря й Д. живее с нас и очаквала сестричка. Като всяко нормално семейство, имали и имат желание да пътуват с цел почивка заедно тримата /в бъдеще и четиримата/. Искали Д. да бъде с тях. Имали и финансова възможност за това, но не могат да го сторят, поради отказ на ответника да даде съгласие детето да пътува с тях в чужбина. Преди година ищцата повдигнала въпроса за разрешение от страна на бащата единствено с цел почивка, но той категорично й отказал да даде исканото съгласие.

2

Твърди се, че приятелят на ищцата ще има два пъти годишно командировки по повод на работата си, има желание да те да го придружат, но фактически нямат възможност, поради липсата на съгласие от страна на бащата на Д..

Сочи се, че след броени месеци ще се роди и детето им. Ищцата сочи, че те са семейство и няма как да разделя децата си - за едното да има такава възможност, а за другото - не. Партньорът й има близки приятели във Великобритания, които вече няколко пъти ги поканили на гости, но практически не могат да сторят това.

Твърди се, че преди няколко месеца мъжът, с когото ищцата живее, отново опитал да проведе разговор с ответника на тази тема, но също получил отказ с аргумента, че „може да емигрираме“. Подобно твърдение е несериозно, тъй като такова намерение нямали, нито са имали. Очаквали дете, приятелят на ищцата имал добре платена работа, жилище и нямало никаква причина да предприемат подобно начинание, нито някога е поставян такъв въпрос.

Счита се, че поведението на ответника за съзнателен отказ е без основателна причина, поради което се наложило ищцата да се обърне за съдействие към съда.

Твърди се, че ищцата е напълно готова да се съобрази с режима, определен за бащата, при планиране на почивка, както се е съобразявала и досега. Комуникацията с бащата била трудна и кратка, не можело да се води нормален разговор на тази тема. Следва да се знае, че фактическите грижи за детето поема майката. Твърди се, че бащата се възползвал от дните на определения режим, но ако се случило, например детето да е болно - го оставял на нейните грижи, не искал да го взима. Вместо да го гледа в определените дни, се обаждал да го вземе майката или не го взимал изобщо.

Така прехвърлял цялата грижа, притеснения и отговорност върху ищцата, за което тя нямала против като майка, а иначе формално проявявал заинтересованост.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това се решават по общо съгласие на родителите. Алинея 2 на посочената разпоредба предвижда, че когато родителите не постигнат 3 съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Ето защо за ищцата се явява правен интерес от завеждане на настоящото производство и след доказване на гореизложеното да постановите съдебен акт, който да замести липсващото съгласие на бащата.

Формулиран е петитум, с който се иска от съда да разреши детето Д. К.

Б.а, с ЕГН: **********, да пътува извън пределите на Република България за всички държави членки на Европейския Съюз, Турция, Сърбия, Великобритания, Египет, Дубай, с цел почивка и туризъм, или транзитно преминаване със същата цел, с придружител майка си, без да е необходимо за целта съгласието на бащата, със срок - до навършване на пълнолетие на детето 18 годишна възраст; както и за целта и същия срок на детето да бъде издаван/преиздаван международен паспорт по заявление, подписано и подадено само от майката без подписа на бащата.

Сочи се, че в момента, детето има паспорт, който изтича след около година.

Алтернативно се иска от съда, ако прецени, че посочения от ищцата срок в искането /до 18 годишна възраст/ е прекалено дълъг, съдът да разреши детето Д. К. Б.а, с ЕГН: **********, да пътува извън пределите на Република България - за всички държави членки на Европейския Съюз, Турция, Сърбия, Великобритания, Египет, Дубай, с цел почивка и туризъм, или транзитно преминаване със същата цел, в периодите на ваканциите /лятна, пролетна, зимна/, с придружител майка си, без да е необходимо за целта съгласието на бащата, за 5 години от влизане в сила на решението; както и за целта и същия срок на детето да бъде издаван/преиздаван международен паспорт по заявление, подписано и подадено само от майката без подписа на бащата.

Счита се, че разрешението би било и в интерес на детето Д., поради следното: детето може да пътува със семейството си на различни места, ищцата не желае да се разделят, нито детето да бъде ограничавано от възможности да види нови места и да разшири мирогледа си, при положение, че има възможност за това. Липсата на съдействие от страна на бащата за съдействие в тази насока, необосновано ограничавало правото на всяко едно дете на свободно придвижване.

Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.

4

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва изцяло предявения иск срещу ответника К. Д. Б.. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

Твърди се в отговора на исковата молба, че между ответника и ищцата не е възникнал спор по смисъла на чл. 127а от СК относно пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това. До получаването на исковата молба ищцата никога, в качеството си на родител на детето Д. Б.а не е обсъждала с ответника намеренията да пътува с детето в чужбина до конкретна държава, за конкретен период с конкретна цел.

Единствено е споделяла, че има намерение да се установи да живее трайно в Англия, без да става въпрос за детето.

Твърди се, че макар и допустим искът се явява неоснователен, а изложените с исковата молба факти и твърдения в преимуществената си част освен неверни, са и дълбоко оскърбителни за ответника, тъй като, на първо място, невярно и неотговарящо на истината е, че същия е преустановил комуникация с майката на детето, точно обратното. Телефонният номер на ответника е блокиран от ищцата, тя не отговаряла на неговите обаждания, които винаги са били свързани единствено и само с детето, с което и системно е нарушавала и продължава да нарушава Решение № 766 от 17.09.2021 г. на PC - Пазарджик, съгласно което бащата „има право да получава по телефона веднъж седмично — ден сряда, информация относно здравословното състояние на детето“. Макар и извън предмета на настоящия спор това обстоятелство е от значение, тъй като индикира неспособността и нежеланието на дамския родител да изпълнява влязъл в сила съдебен акт, за което доверителя ми е в процес на иницииране на производство по реда на чл.

182, ал. 2 от Наказателния кодекс.

Твърди се, че невярно е твърдението в исковата молба, че ответника е дезинтересиран от детето. От една страна, това въобще не влиза в предмета на спора по настоящото дело, а от друга ответника упражнява ефективно родителското си право на лични контакти с детето, съобразно Решение № 766 от 17.09.2021г. на PC - Пазарджик. Детето Д. системно е предавано на ответника в неугледен вид, с мръсни дрехи, без необходимия й инвентар и вещи за нощуване, а в някои случаи и във влошено здравословно състояние.

Пред ответника и неговата майка детето Д. е заявявало, че майка й и новия й 5 приятел искат да я отведат в Англия и никога повече да не се върнат в България. Ответникът, освен ефективното упражняване на правото на лични контакти с детето, системно изпълнява родителските задължения по заплащане на издръжка, като дори надхвърля установения със съдебното решение размер, закупувайки за своя сметки дрехи, играчки и други вещи за своята дъщеря.

Твърди се, че никъде в исковата молба не се твърди, че ищцата е комуникирала директно и лично с доверителя ми въпросът относно пътуването на детето в чужбина. В исковата молба единствено се посочва, че мъж на име Е. С. „преди няколко месеца опитал да проведе разговор с ответника“ и „получил отказ“. На ответника не било известно Е. С. да има качеството на представител или адвокат на ищцата, че въобще да му дължи някакви обяснения, камо ли последните да имат някаква правно обвързваща стойност или относимост към отношенията между ответника и неговата дъщеря.

Твърди се, че не отговаря на истината и твърдението, че ищцата и Е. С. са семейство. От извършените справки в публично достъпните регистри не се установи последните да имат каквато и да е родствена връзка. Също така не се установи и твърдението на ищцата, че е бременна, което дори да е вярно, няма абсолютно никакво отношение към предмета на настоящото дело и ангажира съда с факти и обстоятелства, неотносими и ирелевантни към настоящия спор.

Сочи се, че по съществото на спора, разпоредбата на чл. 127а от СК предвижда, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Сочи се, че с исковата молба се претендира заместващо съгласие на доверителя ми за пътуване на детето Д. извън пределите на България с цел „почивка, туризъм или транзитно преминаване за всички ДЧ на ЕС, Турция, Сърбия, Великобритания, Египет, Дубай с придружител — майка си, до навършването на пълнолетие“, алтернативно „за 5 години от влизане в сила на решението.

Сочи се, че изискването за съществуването на конкретно защитен 6 интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. Константната съдебна практика приема, че интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен, защото не позволява да бъде извършена предварителна преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1 от СК сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване.