Решение № 218 от 23.12.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Оряхово, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100567 по описа за 2024 година

От П. Н. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Оряхово, ул.“6 септември“ № 22,вх.Б, ет.3, ап.18 чрез пълномощника си адв. Л. И. А. - САК, против "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл."Оборище" №13 Б представлявано от Изпълнителния директор - С.Н.Т. са предявени обективно съединени искове - за прогласяване нищожността на клаузата в чл.29 в Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 936146 от 10.03.2023г, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение на осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД и за осъждане на ответника на осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 108.00 лв., платена без основание по нищожна клауза за заплащане на неустойка в Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 936146 от 10.03.2023г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 10.03.2023г. между ищецът и ответника "СТИК КРЕДИТ" АД, ЕИК 202557159 е подписан договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №936146 от 10.03.2023г. за сума в размер на 800 /осемстотин/ лева за 1 вноска и срок за погасяване на първи транш 15 дни, който е погасен изцяло от ищеца, като е заплатил общо сумата в размер на 920 лева.

Сочи се също, че в договора е уговорено, че в срок от три дни, кредитът ще бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител.В случай на непредставяне на обезпечение е предвидено начисляване на неустойка.

Посочено е и, че уговорената в Договора неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК и ЗЗП, поради което на осн.чл.26 от ЗЗД е нищожна.

На първо място се сочи, че уговорената неустойка цели да се заобиколи предвиденият максимален размер на ГПР - чл.19 ал.4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като 1 обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница от 50%.

Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в пар.1 т.1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от сами погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Сочи се, че договарянето на този разход като неустойка, има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на осн.чл.21 от ЗПК, тази клауза е недействителна, а дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок, не може да обоснове обратния извод.

На следващо място се сочи, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД е нищожна.

Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл.9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор.

Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника чрез пълномощника му Христо Н. АК - Разград, е постъпил писмен такъв. В отговора ответника оспорва предявения иск, като неоснователен.Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че между страните е сключен договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №936146 от 10.03.2023г. за сума в размер на 800 лева, която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Сочи, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора и на на същата дата дружеството е предоставило на разположение на ищеца заемната сума, съгласно изразеното от ищеца желание за изплащане в брой на каса на Изипей. С отговорът ответника, оспорва твърденията на ищеца, че договорената неустойка в договора е нищожна на основание чл.

26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, като сочи, че е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Сочи се , че така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. В случая уговорената неустойка не излиза извън присъщите и функции. Неустойката има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията 2 си, тъй като в противен случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и техният размер. При неустойката настъпването на вредите е предполагаемо, макар и кредиторът да не трябва да доказва техният.В отговора се твърди, че от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение са настъпили вреди за кредитора, тъй като същият е лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес.Основната цел на уговорената неустойка е да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди. Останалите цели предвидени с неустойката целят да реализират точното изпълнение и ако не се постигна - да санкционират за неизпълнение. С оглед на това ответникът, счита, че задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово задължение - заплащането на неустойка са валидни и не противоречащи на добрите нрави, поради което счита предявеният иск за неоснователен.

Към отговора са приложени писмени доказателства копие от СЕФ и искане № 0577869 за сключване на Договор за потребителски кредит от 01.03.2021г. С отговора ответникът оспорва искането на ищеца за допускане на ССчЕ, като неоснователно, тъй като не оспорва твърденията в исковата молба че неустойката предвидена в договора не е включена в ГПР на потребителския кредит.

С отговора на ИМ се претендират направените по делото разноски.

В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. С молба пълномощникът на ищеца – адв. Л. И. А.-САК, поддържа предявените искове. Направено е искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие За ответникът „Стик-Кредит“ АД, редовно призован, не се явява представител.С писмено становище оспорва предявените искове,като неоснователни и поддържа отговора си на исковата молба.

По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза със задача, вещото лице след като се запознае с материалите по делото и направи необходимите проверки в счетоводството на ответника, да даде заключение погасен ли е от ищеца процесния договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 936146 от 10.03.2023г. - кога, в какъв размер и с всяка вноска какви вземания са погасени?

Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 10.03.2023 г. между „Стик-Кредит“ АД и П. Н. С., е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 936146 от 10.03.2023г., по силата на който му е предадена главница в размер на 800 лв., при условия посочени в договора.

От приетия Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 936146 от 10.03.2023 г., е видно, че ищецът се е задължил да върне заема на 12 месечни вноски, като срока за всеки транш е 15 дни по погасителен план и при падеж на първа вноска 25.03.2023 г. и краен срок 10.03.2024 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36 %. В чл.1 ал. 9 на договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 42.95%. Също така е видно, че към вноската от 812.00 лв. включваща 3 главница и договорна лихва, е добавена вноска неустойка по чл. 46 от ОУ, от договора в размер на 108.00 лв., което е дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема, при което крайната вноска е посочена в размер на 920.00 лв. за целия срок на заема. При това положение вместо ищецът да дължи връщане на сумата от 812.00 лв., той дължи сумата от общо 920.00 лв.

В чл. 19 от договора е уговорено, че заемателят се задължава, в срок от три след сключването на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски,главница, лихви, разходи, неустойки и други обезщетения, такси и други или представена банкова гаранция съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по процесния договор в срок от един работен ден,считано от датата на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на гаранцията да бъде най малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице/поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на Заемодателя в страна и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг/договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по настоящия договор. Третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Третото лице – поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: 1. да бъде дееспособно физическо лице; 2. навършена възраст: 21 години; 3. да притежава българско гражданство, 4. да има постоянно местоживеене в България, 5. Да е с непрекъснати осигурителни права, през последните 12 месеца, преди датата на подаване на заявката за кредит,6. да полага труд по трудово правоотношение по безсрочен ТД, 7. да е получавало редовно трудово възнаграждение през последните 12 месеца преди подаване на заявката за кредит, 8. Да е с минимален осигурителен брутен доход: 1500 лева на месец; 9. Да има валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключването на договора; 10. стабилна кредитна история; 11. предложенията поръчител не е активен потребител на заемните продукти на дружеството и/или не поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя и още много други условия.

С клаузата на чл. 29 от договора, страните са уговорили, че в случай, че Заемателят в определения срок не изпълни задължението си, посочено в чл. 19, за представяне на обезпечение, дължи на Заемодателя неустойка в размер на 108 лева,която се начислява ежемесечно. Страните се съгласяват, че посочената в ал. 29 неустойка се заплаща на части, съгласно погасителния план.

Страните не спорят, а и от приетата по делото ССчЕ се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за заем и е погасил изцяло сумата от общо 920.00 лв. включваща главница 800, договорна лихва – 12.00 лева и неустойка – 108.00 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

4

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата в чл.29 в Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 936146 от 10.03.2023г, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение и за осъждане на ответника на осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 108.00 лв., платена без основание по нищожна клауза за заплащане на неустойка в Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 936146 от 10.03.2023г.