Решение № 227 от 02.12.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. гр. Хасково, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Калина Ст. Х.а като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20245640200777 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №4158 от 13.08.2024г. на Директор на РДГ-Кърджали, с което за нарушение на 213 ал.1 т.2 от Закона за горите и на осн.чл.266 ал.1 от същия закон на В. Х. Б. от с************************* е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят В. Х. Б., поради което го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, както от материална, така и от процесуална страна. Излагат се съображения за наличие на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. АУАН не съдържал изискуеми реквизити по чл.42 от ЗАНН. Акта не бил предявен на жалбоподателя. В НП липсвали съществени реквизити съгласно чл.57 от ЗАНН.По тези съображения се иска от съда да отмени НП или алтернативно да приложи маловажен случай. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, за същият се явява Д. Г. надлежно упълномощен о делото. Последният излага доводи в подкрепа на жалбата и поддържа същата като иска съдът да отмени атакуваното НП и да присъди разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призовани не се явява. За същият се явява М..

Оспорва жалбата и излага доводи в подкрепа на НП. Представя писмено становище по жалбата, в което се иска потвърждаване на НП, присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от процесуалния представител на жалбоподателя.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.03.2024г., в с*************** пред двора, на къщата на жалбоподателя, били установени от св.М. С. А. и св.П. И. И. и двамата горски инспекторипри РДГКърджали, дърва за огрев от дървесен вид – Дъб. При измерване на намерените дърва се установило, че същите са 0.51 пр.м3. При поискване на документ за намерените дърва свидетелите установили, че жалбоподателят не разполага с превозен билет, който да установи законният им произход. На место бил съставен Констативен протокол №130485/23.03.2024г. освен това за установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен и АУАН серия КОО 2024г. №097635 от 23.03.2024г. акта е съставен от св.П. И. И. в присъствието на св.М. С. А. и жалбоподателя. Акта е предявен, подписан от жалбоподателя и му е връчен екземпляр от акта срещу подпис. В АУАН нарушението е квалифицирано по чл.213, ал.1,т.2 от ЗГ. Откритите дърва са оставени за доброволно пазене на жалбоподателя.

В последствие АУАН и преписката е била изпратена на РП-Хасково за преценка за образуване на ДП. С Постановление за отказ да се образува ДП от 18.06.2024г. РП-Хасково е отказала образуването на ДП по чл.235, ал.1 от НК и е изпратила преписката, заедно с постановлението на РДГ –Кърджали за становище относно административнонаказателната отговорност.

Така е издадено и атакуваното НП № 4158/13.08.2024г. на Директор на РДГКърджали. В постановлението като основание за издаването му е посочен както АУАН така и постановлението на РП-Хасково. В НП е приета същата фактическа обстановка и обстоятелства посочени в АУАН. приета е и същата правна квалификация. Наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 21.08.2024г.

Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите и двамата на длъжност „горски инспектор” при РДГ Кърджал относно обстоятелствата, свързани с установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 213 ал.1, т.2 от Закона за горите – Чл. 213. (1) (Предишен текст на чл. 213 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: т.2. дървесина, непридружена с 2 превозен билет;

По силата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ – Чл. 266. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 2.02.2023 г.) Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административна санкция е обявено от закона за наказуемо.

Съгласно чл.273, ал.1 от ЗГ - Чл. 273. (1) Вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН-налице е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е дата и място на извършване на нарушението и фактите и обстоятелствата при които е извършено, като са посочени и законовите разпоредби, които са нарушени, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му. АУАН е съставен от компетентно за това лице в присъствието на жалбоподателя и свидетеля, който е присъствал при констатиране на извършеното от жалбоподателя нарушение.

По отношение на НП до колкото то възприема същото нарушение и фактическа обстановка и обстоятелства при които е извършено нарушението така както са описани в АУАН, съдът намира, че НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в срок. Спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си както вече бе отбелязано отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.

Тук следва да се посочи, че действително, след съставянето на АУАН преписката е била изпратена на РП-Хасково за преценка, дали не е на лице престъпление от общ характер, като АУАН не е бил анулиран. РП-Хасково е отказала да образува ДП с Постановление за отказ да се образува ДП от 18.06.2024г., като е върнала преписката на РДГ –Кърджали за становище относно административнонаказателната отговорност. Тогава е издадено и атакуваното НП.

В случая следва да се отбележи, че не е налице нарушение на принципа "non bis in idem" в аспекта на кръга от въпроси, разгледани в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, докладчик Г. З.. В тази връзка със съставяне на акта за установяване на административно нарушение е отпочнато административнонаказателно 3 производство с предмет деяние, за което е налице обвинение, имащо характер на наказателно, а впоследствие, като второ поред във времето е могло, но не се е развило и наказателно производство с предмет престъпление по чл. 235, ал. 2 от Наказателния кодекс, за да се съобразява дали образуваното второ поред производство е имало пречка да се развие паралелно с оглед идеята за примат на наказателната над административнонаказателната отговорност и дали е възстановена висящността на административно – наказателното производство. В случая липсва пречка в контекста на принципа non bis in idem административнонаказателното производство да се развие докрай с издаване на санкционния акт, предмет на обжалване в срока по ЗАНН след отказ да се образува досъдебно производство. В случая съдът намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, до колкото не е било образувано наказателно производство от РП-Хасково, а е отказано образуваното такова. До колкото наказващият орган не се е ангажирал конкретно с точното основание на което е издадено НП, а именно дали това е станало на база АУАН или на постановлението на РП-Хасково по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, миродавно в случая е дали НП е издадено в срока на чл.34, ал.3 от ЗАНН. В настоящият случай НП е издадено в шестмесечният срок от съставяне на АУАН, а и в шестмесечният срок от отказа на РП-Хасково да образува ДП. Следва за пълнота да се посочи, че е ирелевантно дали постановлението на РП-Хасково е връчено или не на жалбоподателя, до колкото той няма възможност да обжалва това постановление съгласно разпоредбата на чл.213 от НПК и РП-Хасково няма задължение да го връчва на жалбоподателя, до колкото той не попада в кръга на лицата посочени в чл.213 от НПК.

Ето защо съдът приема, че не са на лице съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да водят до отмяната на НП.

По същество съдът намира, че жалбоподателят е осъществил процесното нарушение. То се подкрепя от свидетелските показания на свидетелите св.П. И. И. в присъствието на св.М.

С. А., които са категорични, че на посоченото в АУАН и НП, място и време са открили 0.51 пр.м3, дърва за огрев от дървесен вид – Дъб. Това е станало в с*************** пред двора, на къщата на В. Х. Б.. Свидетелите са категорични в разпита си, че жалбоподателят им е заявил, че дървата е придобил от неизвестно лице. За тези дърва жалбоподателят нямал превозен билет. Последното не се и отрича от жалбоподателя, като той не е направил възражения срещу констатациите в АУАН. Не е направил такива и в последствие. Тоест от съвкупната преценка на всички доказателства, заедно и по отделно, съдът извежда извода, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Същото правилно е било квалифицирано от АНО по чл.213, ал.1,т.2 от ЗГ.

Правилно административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.266, ал.1 от ЗГ. В случая според съда, до колкото по делото няма данни преди процесното деяние, жалбоподателят да е наказван по административен ред за други нарушения по ЗГ, правилно му е наложено наказание глоба в минимално предвиденият размер от 500 лева по чл.266, ал.1 от ЗГ.

В случая не са на лице предпоставките на чл.28 от ЗАН. В чл.93, т.9 от НК, приложим 4 по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, е дадено определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В настоящият случай глобата е наложена в предвиденият в закона минимален размер, поради което съдът счита, че са отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства и нарушението е определено като такова с ниска степен на обществена опасност съобразно нарушенията от този вид, но по никакъв начин не са налице такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че степента на обществената опасност на деянието е с по-ниска в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Не без значение в случая е и факта, че с изменението на разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗГ с ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 2.02.2023 г. Предвидената глоба е завишена многократно, а именно от 50-3000 лева преди изменението, на глоба от 500-5000 лева след соченото изменение. Тоест законодателя приема нарушението като такова с висока степен на обществена опасност.