Определение № 14368 от 03.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14368 гр. София, 03.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ивона В. Енчева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20261100506504 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 – 279, вр. чл. 129, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на В. Х. П. срещу определение № 12417/28.03.2026 г. по гр.д. № 69906/2024 г. по описа на СРС, 26 състав, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и чл. 130 ГПК исковата молба е върната, като производството по делото е прекратено, поради неотстраняване на нередовности в исковата молба и недопустимост на иска.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно, тъй като исковата молба е редовна. Счита, че същата е уточнена от негова страна, след което е връчена за отговор на ответника, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, събрани са допуснатите доказателства, приключени са съдебното дирени и устните състезание, поради което съдът следва да се произнесе с решение. Ето защо, моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на съда.

Ответникът по жалбата – С.Х..Б., оспорва жалбата, като счита, че обжалваното определение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 130 ГПК и доколкото частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

1

Първоинстанционният съд е сезиран от В. Х. П. с искове, предявени срещу С.Х..Б.. В исковата молба е направено искане за определяне на размера на обезщетение за ползване на съсобствен недвижим имот, който е предоставен за ползване на ответницата с решение № 18866/19.10.2024 г. по гр.д. № 61639/2023 г. по описа на СРС, 181 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 19873/04.11.2024 г. по гр.д. № 61639/2023 г. по описа на СРС, 181 състав. С посочените съдебни решения е прекратен бракът между страните, семейното съсобствено жилище е предоставено за ползване на основание чл. 57, ал. 1 СК на ответницата, но не е определен размерът на наема, дължим от ответницата в полза на ищеца. В същото време, в исковата молба е формулиран следният петитум, а именно – ответницата да бъде осъдена да заплаща на ищеца наем в размер на 1000 лв. на месец, считано от 04.11.2024 г., както и да заплати сумата в размер на 7000 лв., представляваща обезщетение за ползване на съсобствения на страните имот за период, считано от 26.04.2024 г.

Действително, исковата молба е нередовна, доколкото не е ясно дали се предявява иск за определяне на наемна цена, или осъдителни искове за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствен на страните имот за минало време и за период от 04.11.2024 г. до прекратяване на ползването (т.е. за бъдещо време).

С уточнителна молба, вх. № 416087/20.12.2024 г., ищецът ясно е заявил какъв иск предявява, а именно – иск с правно основание чл. 57, ал. 2 СК за определяне на размера на наема на семейно жилище, намиращо се в гр. София, ж.к. „********, предоставено за ползване на ответницата по силата на решение № 18866/19.10.2024 г. по гр.д. № 61639/2023 г. по описа на СРС, 181 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 19873/04.11.2024 г. по гр.д. № 61639/2023 г. по описа на СРС, 181 състав, като иска същият да бъде определен на сумата в размер на 1000 лв. на месец.

С определението по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд е възприел тези твърдения и искания на ищеца, като в доклада на делото, неоспорен от ищеца и неизменян от съда, е посочено, че е предявен именно иск по чл. 57, ал. 2 СК за определяне на дължимия наем за ползване на семейното жилище след развода на страните.

Следователно, исковата молба е редовна и допустима и районният съд следва да се произнесе по предявения иск, съгласно исковата молба и уточнителна молба, вх. № 416087/20.12.2024 г., като определи наема, дължим за ползване на семейното жилище на страните, предоставено на ответницата с решението за развод (решение № 18866/19.10.2024 г. по гр.д. № 61639/2023 г. по описа на СРС, 181 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 19873/04.11.2024 г. по гр.д. № 61639/2023 г. по описа на СРС, 181 състав). Съобразно трайната практика на ВКС, такъв иск е допустим, тъй като искането по чл. 57, ал. 2 от ГПК може да бъде направено във всеки момент до отпадане на основанието за ползване на семейното жилище само от единия от бившите 2 съпрузи: както до приключването на делото за развод пред въззивната инстанция, така и по-късно с отделен иск. В практиката си ВКС е направил аналогия между чл. 57, ал.

2 СК е нормата на чл. 344, ал. 2 ГПК, тъй като двете норми касаят подобни случаи: нормата на чл. 57, ал. 2 от СК урежда правомощието на съда по дело за развод да определи размера на наема, който ползващият семейното жилище бивш съпруг дължи на другия съпруг - съсобственик или изключителен собственик на това жилище или на третите лица - собственици на семейното жилище, всеки месец до момента, в който отпадне правото на този съпруг да ползва семейното жилище, а нормата на чл. 344, ал.

2 ГПК урежда правомощието на съда по дело за делба да определи сумата, която ползващият делбеният имот сънаследник дължи на другите наследници като обезщетение за лишаването им от ползването, всеки месец до момента на прекратяване на съсобствеността. Целта и на двете разпоредби е една и съща - да се улесни обезщетяването на собствениците на имоти (били те семейно жилище или сънаследствени имоти), предоставени за ползване на едно лице по силата на самото съдебно решение (за развод или за делба), за лишаването им от това ползване (така определение от 07.04.2014 г. по ч.гр.д. № 1568/2014 г. по описа на ВКС, I ГО, решение № 96/14.03.2016 г. по гр.д. № 4842/2015 г. по описа на ВКС, I V ГО, цитирани и от ищеца в уточнителна молба, вх. № 416087/20.12.2024 г.).

Действително, както е посочено в обжалваното определение, недопустимо е предявяване на осъдителен иск за бъдещо вземане (каквото представлява обезщетението за лишаване от ползване за период, следващ датата на исковата молба), доколкото изискуемостта на такова вземане зависи и от факт, различен от изтичане на определен срок чл. 124, ал. 2 ГПК, и предполага установяване на реално ползване. В случая обаче такъв не е приет за разглеждане в първоинстанционното производство, тъй като ищецът ясно е формулирал искането си в уточнителна молба, вх. № 416087/20.12.2024 г., като същото е възприето от съда в доклада на делото, неоспорен от ищеца. Ето защо, районният съд следва да се произнесе по иск с правно основание чл. 57, ал. 2 СК за определяне на размера на наема на семейно жилище, намиращо се в гр. София, ж.к. „********, предоставено за ползване на ответницата по силата на решение № 18866/19.10.2024 г. по гр.д. № 61639/2023 г. по описа на СРС, 181 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 19873/04.11.2024 г. по гр.д. № 61639/2023 г. по описа на СРС, 181 състав, какъвто е предявен и приет за разглеждане.

Във връзка с изложеното настоящата съдебна инстанция на намира, че обжалваното определение е неправилно, доколкото предявеният иск по чл. 57, ал. 2 СК е допустим, поради което следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Неоснователно е искането на жалбоподателя за даване на указания на председателя на СРС за разпределянето на делото на друг състав, тъй като въззивната инстанция няма такива правомощия.

3

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 12417/28.03.2026 г. по гр.д. № 69906/2024 г. по описа на СРС, 26 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 26 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4