Решение № 833 от 24.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Бл. Бедросян при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело № 20245300100124 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т.

3 от ЗОДОВ.

Ищецът Ж. Х. А., ЕГН **********, от гр. ****, със съд. адрес: гр. ****, чрез адв. С. Я., е предявил срещу Прокуратурата на Република България обективно кумулативно съединени искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди в размери съответно на 2 500 лв. и 32 850 лв. (по 15 лв./ден), ведно със законната лихва, считано от 03.11.2023 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Твърди, че на **** г. му било повдигнато обвинение по ДП № 61/2018 г. на 1-во РУ на МВР – Пловдив за това, че 01.06.2016 г. до 31.07.2017 г. в гр.

**** при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Д. С. М. заблуждение, че е собственик на гаражна клетка и с това му е причинил имотна вреда в размер на 400 лв., като случаят е маловажен – престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал.

1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. При проведения разпит ищецът заявил, че не се признава за виновен, тъй като се касае за сключен между него и Д. М. граждански договор.

На 21.06.2021 г. отново му било повдигнато същото обвинение, но бил 1 премахнат чл. 26, ал. 1 от НК. Прокуратурата внесла обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д.№ 890/2019 г., ПРС, 20 н.с., завършило с осъдителна присъда. Тя била обжалвана и с решение по в.н.о.х.д.№ 1393/2019 г. ОС - Пловдив отменил присъдата и върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав. Било образувано н.о.х.д.№ 6627/2019 г., ПРС, 23 н.с., прекратено с определение от 15.11.2019 г. и върнато на Прокуратурата с указания за изпълнение.

След внасяне на нов обвинителен акт е образувано н.о.х.д.№ 124/2020 г., ПРС, 23 н.с., приключило отново с осъдителна присъда. Същата е отменена с Решение № 260098/01.04.2021 г. по в.н.о.х.д.№ 214/2021 г., ПОС, като делото е върнато за ново разглеждане от ПРС. Образувано е н.о.х.д.№ 2384/2021 г., ПРС, 22 н.с., прекратено с определение от 11.05.2021 г. и върнато на Прокуратурата с указания за изпълнение.

След внасяне на нов обвинителен акт е образувано н.о.х.д.№ 4194/2021 г., ПРС, 22 н.с., прекратено с определение от 09.11.2021 г. и върнато на Прокуратурата с указания за изпълнение.

Прокуратурата отново внесла обвинителен акт и било образувано н.о.х.д.№ 674/2022 г., ПРС, 22 н.с., прекратено от съда и върнато на Прокуратурата с указания за изпълнение. След поредното внасяне на обвинителен акт без каквито и да е корекции в него, делото продължило под същия номер и завършило с оправдателна Присъда № 211/18.10.2023 г., влязла в сила на 03.11.2023 г.

От образуване на наказателното производство срещу ищеца до окончателното му приключване изминали 6 г. или 2 190 дни, през които той бил подложен на продължителен стрес от незаконното обвинение, въз основа единствено на твърдението на пострадалия Д. М., въпреки че от представения договор за наем за всеки юрист било видно, че се касае за гражданско правоотношение, а не за престъпление. Тъй като имал предишни осъждания, ищецът се страхувал от съдебна грешка, че ще бъде осъден само на база на повдигнатото му обвинение и на съдебното му минало, без да се вземе предвид липсата на доказателства за извършено от него престъпление.

Изпитвал страх и притеснение от осъдителна присъда и попадане в затвора, където ще бъде подложен на изстъпление от останалите затворници.

Ограничил до минимум контактите си с близки и приятели, затворил се в себе 2 си, чувствал се унизен и с накърнено достойнство.

Освен това, претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за адвокатска защита в размер на 2 500 лв.

Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетения за причинените имуществени вреди в размер на 2 500 лв., както и за причинените неимуществени вреди в размер на общо 32 850 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2023 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответникът Прокуратурата на Република България – София, бул. Витоша 2, чрез Окръжна прокуратура – Пловдив, е депозирал отговор, в който заявява, че оспорва исковете по основание и по размер.

Счита претенцията за неимуществени вреди за недоказана, тъй като не са представени доказателства за предизвикани от наказателното производство промени в личния, семейния и социалния статус на ищеца.

Оспорва претенцията и по размер, като счита същата за силно завишена и несъобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика по аналогични случаи, както и със социално-икономическите условия на живот в Р България. В случая е от значение е как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения, т.е. на ищеца, и обезщетението за тези вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им .

Прави възражение по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ и евентуално – по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, като се вземе предвид и обстоятелството, че ищецът е осъждан 4 пъти за различни престъпления, поради което не е притежавал добри характеристични данни и не е налице засягане на достойнството му като честен и добросъвестен гражданин. Претенцията за неимуществени вреди не е съобразена и с вида, характера и интензитета на упражнената спрямо ищеца процесуална принуда и не е подкрепена със съответните доказателства.

Оспорва и претенцията за имуществени вреди, като счита, че липсват надлежни доказателства за установяването им.

По изложените съображения в отговора и по съществото на спора моли 3 искът да бъде отхвърлен изцяло или уважен в минимален размер, тъй като ищецът е осъждан многократно.

В подкрепа на твърденията си представя Справка за съдимост на ищеца.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл.

235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор за факти, а и от приложеното н.о.х.д.№ 674/2022 г., ПРС, 22 н.с., се установява, че с Постановление от 21.11.2018 г. на ищеца Ж. А. е било повдигнато обвинение по ДП № 61/2018 г. на 1-во РУ на МВР – Пловдив за това, че от 01.09.2016 г. до 31.07.2017 г. в гр. ******* при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у Д. С. М. заблуждение, че е собственик на гаражна клетка и с това му е причинил имотна вреда в размер на 400 лв., като случаят е маловажен – престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство. С Постановление от 21.06.2021 г. отново му било повдигнато същото обвинение, като само е премахнат чл. 26, ал. 1 от НК.

По така повдигнатото обвинение прокуратурата внесла обвинителен акт, като е образувано н.о.х.д.№ 890/2019 г., ПРС, 20 н.с., по което с Присъда № 127/24.04.2019 г. ищецът е признат за виновен в извършване на посоченото престъпление. С Решение № 227/23.10.2019 г. по в.н.о.х.д.№ 1393/2019 г., ПОС, присъдата е отменена, като делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Образувано е н.о.х.д.№ 6627/2019 г., ПРС, 23 н.с., което е прекратено с протоколно определение от 15.11.2019 г. и е върнато на Прокуратурата, поради допуснати съществени процесуални нарушения, с указания за отстраняването им, като е потвърдена и взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „Подписка“.

След внасяне на нов обвинителен акт е образувано н.о.х.д.№ 124/2020 г., ПРС, 23 н.с., по което с Присъда № 260079/17.12.2020 г. ищецът отново е признат за виновен в извършване на същото престъпление. С Решение № 260098/01.04.2021 г. по в.н.о.х.д.№ 214/2021 г., ПОС, осъдителната присъда е отменена и делото отново е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПРС. Образувано е н.о.х.д.№ 2384/2021 г., ПРС, 22 н.с., което е прекратено с 4 протоколно определение от 11.05.2021 г., и отново е върнато на прокуратурата, поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

След внасяне на нов обвинителен акт е образувано н.о.х.д.№ 4194/2021 г., ПРС, 22 н.с., прекратено за пореден път с протоколно определение от 09.11.2021 г., потвърдено с Определение № 734/29.12.2021 г. по в.ч.н.д.№ 2606/2021 г., ПОС, като делото е върнато на прокуратурата, поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

След поредния внесен обвинителен акт е образувано н.о.х.д.№ 674/2022 г., ПРС, 22 н.с., по което с Присъда № 221/18.10.2023 г., влязла в сила на 03.11.2023 г., ищецът Ж. А. е признат за невиновен в това, че на 01.09.2016 г. в гр. ****** с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудил и до края на м. юли 2017 г. да е поддържал заблуждение у Д. С. М., че е собственик на гаражна клетка и с това му е причинил имотна вреда в размер на 400 лв., като случаят е маловажен, и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

От приложените писмени доказателства е видно също, че на 11.05.2021 г. ищецът Ж. А. е упълномощил адв. С. Я. да го представлява по н.о.х.д.№ 2384/2021 г., ПРС, 22 н.с., и му е заплатил по договор от същата дата адв. възнаграждение в размер на 1 000 лв. На 09.05.2022 г. е упълномощил същия адвокат по н.ох.д.№ 674/2022 г., ПРС, 22 н.с., като му е заплатил възнаграждение от 1 000 лв., а на 21.11.2018 г. го е упълномощил по ДП № 61/2018 г. на Първо РУ на МВР – Пловдив, за което му е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

От представената електронна справка за съдимост на ищеца от 19.02.2024 г. се установява, че той е бил осъждан няколкократно за кражби, като следва: по н.о.х.д.№ 446/1997 г., ПРС; по н.о.х.д.№ 1274/2004 г., ПРС; по н.о.х.д.№ 1296/2004 г., ПРС; по н.о.х.д.№ 232/2006 г., ПРС.

По делото са разпитани свидетелките Е. Х. К. – сестра на ищеца, и Ю.

А. М., показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК за първата свидетелка, предвид близката й родствена връзка с ищеца и възможната й заинтересованост от изхода на спора.

От кредитираните гласни доказателства се установява, че свид. К. знае, 5 че срещу брат й е „водено дело през последните години за някакви суми от един гараж. …Брат ми ми каза, че има проблем с един негов комшия, който му бил преотстъпил гараж за под наем, пак някъде в ****. Този човек е тръгнал да съди брат ми за някаква неплатена сума пари във връзка с гаража и брат ми считаше, че не е виновен, защото ми каза, че е имал устна уговорка с този човек, защото той му е преотстъпил гаража наново.

Когато човекът се е прибрал в **** и си го е поискал отново. Мисля, че делото го водеше лично този човек, делото беше наказателно.

Това дело беше преди около 5-6 г., а наскоро завърши. Делото всеки път завършване с осъдителна присъда и все път брат ми идваше веднага да сподели на мен и майка ми, че е осъден и беше много притесняваше от тези факти. Брат ми вдигаше кръвно, той е хипертоник, аз лично му меря кръвното непрекъснато. Даже отключи псориаизис на стресова основа, има навсякъде по цялото тяло. Това стана след образуваното наказателно производство. Стана много нервен, започна на получава паник атаки. Дадох му ****, който аз пиех, за да пробва дали ще му подейства добре. Отделно пиеше по-леките ****, ****. Водила съм го и на познат кожен лекар, на невроложка също съм го водила, защото просто беше едно кълбо от нерви брат ми през това време. Притесняваше след всяко решение на съда, че ще влезе в затвора. Всеки път, след като излезе от съда, ми се обаждаше по телефона. Казваше ми, че е осъден отново и започваше да реве по телефона.