Решение № 34 от 13.05.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Ловеч, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Търговско дело № 20214300900068 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба № 3339 /08.09.2021 г.от В. БЛ. В. чрез адв. Н.

Н. Д.-ШАК и мл.адв. Г. Г. Р.-САК, против ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, с посочено правно основание чл. 493, ал. 2,т.7 от КЗ , вр. с чл. 50 и чл. 86 от ЗЗД и цена на исковете 70 000 лв. неимуществени вреди и 3200 лева за имуществените вреди. Сочи, че на 26.06.2019 г., около 18,00 часа, по път I- III 146 км+320, общ Луковит, обл. Ловеч е настъпило ПТП - самокатастрофа, при което застрахован при ответното дружество по полица „ГО" на автомобилистите л.а. марка „Нисан Х-Траил“, с рег.№ ********, управляван от Г. М. Н., движейки се в посока към гр.София, напуснал пътното платно и намиращият се в автомобила, като пътник В.В. е претърпял телесни увреждания – счупвания на дясна мишнична кост на две места, което наложило спешна хоспитализация в УМБАЛ д-р Георги Странски ЕАД гр. Плевен за извършване на оперативна интервенция. Твърди , че във връзка с посочения инцидент е образувано ДП № ЗМ-157/2019г. по описа на РУ-Луковит, пр.пр.

№ 585/2019г. по описа на териториално поделение гр.Луковит към РПгр.Ловеч, като с постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.02.2020г., образуваното наказателно производство е прекратено поради липса на вина от страна на водача на л.а. марка “Нисан“, модел „Х-трейл“, с рег.№ ********,като е прието,че причината за настъпилото ПТП е скъсване шарнира на носача на дясното задно колело, което е довело до отклоняване и самокатострофиране на МПС, а шофьорът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди износването на метала, респ. настъпването на вредоностните последици. Сочи, че разпоредбите на чл. 477, ал.1 и ал.2 от КЗ и чл. 493, ал.2,т.7 от КЗ, предвиждат , че обект на застраховане по задължителната 1 отговорност „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица, в т.ч. и пешеходци, велосипедисти и др. участници в движението имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или с използването на моторни превозни средства, както по време на движение, така и по време на престой. Твърди, че по отношение л.а. с рег.№ ******** към 26.06.2019г.е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, учредено с полица № BG/02/118002529988, с начална дата на покритие 24.08.2019г. и крайна дата- 23.08.2020г. е представляващо покритие по чл. 493 от КЗ. Обобщава, че настъпилото събитие изпълва фактическия състав на чл.

493, ал.2,т.7 от КЗ, а като последица от това и наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл. 477, ал.1 от ЗК. Твърди, че ищецът , в качеството си на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал.-1 от ЗК има право, на основание чл. 432,ал.1 от КЗ , да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател на водача на процесното МПС изплащане на обезщетение за всички претърпени болки и страдания, които са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Твърди, че е депозирана писмена застрахователна претенция с вх.№ ОК-160237 на 18.03.2020г., ведно с постановление за прекратяване на наказателно производство, медицински и платежни документи и с молба от 15.04.2020г. са предоставени на застрахователя СМЕ, АТЕ, протоколи за разпит на свидетели и нов медицински документ CD-R диск за извършено изследване. Сочи, че въпреки представените доказателства по образуваната щета № 2010008175, били уведомени от ответника , че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, като е отказано заплащане на претендираните от ищеца обезщетения.

Изтъква, че въпреки получения отговор се опитали да уредят извънсъдебно настоящия спор, като били депозирани молби за преразглеждане на становището по процесната щета. Твърди, че претърпените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което е мотивиран да потърси съдебна защита на интересите си чрез подаване на искова молба с претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – претърпените разходи за лечение, както и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени вече, претърпени към настоящия момент и продължаващите занапред болки , страдания, емоционални и психически травми , неудобства, притеснения и психически обременяваща и унизителна зависимост от чужда помощ в ежедневието. Твърди , че по отношение иска за неимуществени вреди ищецът, претърпява счупвания на дясна мишнична кост на две места, поради което е хоспитализиран в болница д-р Георги Странски ЕАД гр.плевен и на 02.07.2019г. са осъществени операционни процедури в областта на раменния пояс и горен крайник с голям обем и сложност, при които подмускулно са инплантирани преконтурирана ъглово стабилна плака, която примостява фрактурата, а на 04.07.2021г. ищецът е изписан с подобрение, но не и при пълно възстановяване и на 15.11.2019г. отново е бил 2 хоспитализиран в УМБАЛ д-р Георги Странски ЕАД– гр. Плевен Изтъква, че преди инцидента бил активен и самостоятелен мъж, изключително жизнен за възрастта си, деен, отзивчив , добронамерен, грижещ се за семейството си, ценен от близки и приятели, изпълнен с желание да живее, като непосредствено след инцидента грижите за ищеца са поети от неговите близки, които осигурявали неговия тоалет, а това повлияло неблагоприятно върху самостоятелността и самочувствието му, като и към настоящия момент още е зависим от неговите близки и роднини. Сочи, че в месеците след катастрофата при него настъпил период , в който изпитвал срам и ужас, че е безпомощен и се налага близките му и семейството да полагат ежедневни грижи за него и да е в тяхна тежест.Твърди се, че при ищеца е налице влошено емоционално функциониране в следствие на преживяната психотравма с висока сила, интензитет и социална значимост, причинено в резултат на процесната катастрофа, ситуативно влошени характеристики на вниманието и паметта, наличие на безпокойство, висока тревожност, наличие на депресия, нежелание за общуване, влошено настроение без видима причина, че тежко е изживял случилото се и до ден днешен сънува кошмари от преживяното събитие и все още продължава да изпитва страх за себе си и за своите близки. Излага, че с оглед съдебна практика по приложението на чл.

52 от ЗЗД, и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице, закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, дължимото обезщетение за компенсиране на настъпилите за ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП следва да бъде в размер на 70 000 лева. По отношение на иска за имуществени вреди, сочи , че към настоящия момент за ищеца са се породили имуществени вреди за неговото лечение в размер на 3 200 лева, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Излага, че същите представляват дължащите се от застрахователя разходи, изразяващи се в закупуването на медицински изделия , необходими за извършването на оперативна интервенция на 02.07.2019г., за осъществяване на оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност.

Моли съда да осъди ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на В. БЛ. В., ЕГН:

**********, с. *** да заплати на ищеца В. БЛ. В., ЕГН **********., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 (седемдесет хиляди лева), изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания при ПТП на 26,06.2019г.. ведно със законна лихва на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната главница за неимуществени вреди с настоящата искова молба от датата на депозиране на извънсъдебната претенция, а именно от 18.03.2020г. до окончателното й изплащане, което представлява законната лихва, която дължи самият застрахован, както и законна лихва на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, върху размера на застрахователното обезщетение, което включва съгласно закона /главницата за неимуществени вреди и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ/, ако не го е 3 определил и изплатил в срок, считано от 02.04.2020г. - датата на писмото отказ, до окончателното й изплащане. Моли съда да осъди ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.

***, да заплати на В. БЛ. В., ЕГН: **********, с. *** да заплати на ищеца В.

БЛ. В., ЕГН **********., обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3200 (три хиляди и двеста лева), изразяващи се в извършени разходи за лечение вследствие на причинени телесни увреждания при ПТП на 26.06.2019г., ведно със законна лихва на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендирана главница за имуществени вреди с настоящата искова молба от датата на депозиране на извънсъдебната претенция, а именно от 18.03.2020г. до окончателното й изплащане, което представлява законната лихва, която дължи самият застрахован, както и законна лихва на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, върху размера на застрахователното обезщетение, което включва съгласно закона /главницата за имуществени вреди и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ/, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от 02.04.2020г. датата на писмото - отказ, до окончателното й изплащане, както и направени разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на искова молба с вх.№ 4148/22.10.2021г. от ЗД„БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от С.П. и К.К. - Изпълнителни директори, чрез упълномощен процесуален представител – адв.Т. М. –САК, преупълномощен от адв. М.Г.-САК. В него изразява становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Изтъква, че с оглед посоченото в исковата молба и представените към нея доказателства водачът на застрахования автомобил няма вина за процесното ПТП, а е налице „случайно деяние“, като оспорва ответника да е отговорен срещу ищеца при липса на деликт. Счита, че отговорността по чл. 50 от ЗЗД е извън обхвата на отговорността на застрахователя по застраховка“Гражданска отговорност“, че събитието е случайно (чл. 15 от НК) за водача на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените с исковата молба доказателства нямат установителен характер по отношение на механизма на настъпване на ПТП и ищецът следва да го установи в настоящото производство. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме , че е налице отговорност от страна на застрахователя, прави възражение за съпричиняване на вредите – чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Твърди, че от приложените по делото материали и по-конкретно от разпита на пострадалия в качеството му на свидетел по образуваното досъдебното производство, последният твърдял, че е бил на задната седалка с поставен предпазен колан, а от видът на травмата обаче предполагало свободно движение на тялото в дясно, което поставя под съмнение тези данни. Счита, че ако се установи липсата на поставен обезопасителен колан от него, то пострадалият с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпване на твърдяната травма. Оспорва, че евентуално получените в следствие на ПТП увреждания 4 са довели до продължителни болки и страдания. Изтъква, че от приложените с исковата молба доказателства се установява, че преди настъпване на ПТП ищецът е бил диагностициран и опериран след диагноза „ умеренодиференциран адено карцином“ на дебелото черво, като по отношение на същият е издадено ТЕЛК решение № 3423818.12.2018г, като твърди , че това обстоятелство не предполага в пълна степен описаното състояние на ищеца преди ПТП. Изтъква, че в исковата молба не е посочен продължителността на възстановителния период, през който движението на ищеца е силно ограничено, като оспорва твърдението за дълъг възстановителен период. Оспорва и размера на предявения иск за неимуществени вреди, като твърди, че претендирания размер от 70 000 лева е силно завишен и не отговоря на трайно установената практика на съдилищата за подобен род вреди, заложен в чл. 52 от ЗЗД. В заключение счита, че отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ е функционално обуславена от отговорността на деликвента по чл. 45 от ЗЗД, като при определяне на евентуално обезщетение моли да бъдат взети следните обстоятелбства – възрастта на пострадалото лице, възстановяването му в обичайния порядък, липсата на настъпили усложнения и липсата на трайни и пожизнени увреждания на здравето му, както и наличие на съпричиняване, в случай , че такова се установи. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че същото е определено над минималния размер.