Решение № 505 от 05.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора В. К. М. като разгледа докладваното от Александра Йорданова Частно наказателно дело № 20231100203423 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е въз основа на Решение за налагане на финансова санкция № 4062 5422 4927 4035 от 25.11.2022г , влязло в сила на 06.01.2023г . на несъдебен орган на Кралство Нидерландия и издаденото въз основа на него удостоверение по чл.4 от РР 2005 /214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции на съответния компетентен орган на Кралство

Нидерландия.

С решението е наложена финансова санкция по отношение на Р. М.

А. , в размер на 150 евро за извършено нарушение на чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата .

В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура пледира , че изпратеното решение отговаря на изискванията на закона , при което са налице основания за признаване и изпълнение по реда на чл. 30 от закона .

В съдебно заседание служебният защитник на засегнатото лице Р. М. А. – адв. Б. пледира за отказ да се признае решението , тъй като удостоверението е непълно и липсва попълване на т.3 на стр 6 и 7 от същото.

В съдебно заседание засегнатото лице Р. М. А. нередовно призовано , не се явява. Същият не може да бъде намерен за да бъде призован .

Съдът като обсъди доказателствата по делото и доводите на

1 страните намира за установено следното от фактическа страна :

Засегнатото лице Р. М. А. е роден на роден на **** г. в гр. София , ЕГН ********** , българин ,български гражданин , неженен , с последен известен адрес в София ,ж. к. **** .

С Решение за налагане на финансова санкция № 4062 5422 4927 4035 от 25.11.2022г , влязло в сила на 06.01.2023г на несъдебен орган на Кралство

Нидерландия на засегнатото лице Р. М. А. е била наложена финансова санкция в размер на 150 евро за извършено нарушение на чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата. Посочено е в Решението , че засегнатото лице Р. М. А. на 05.05.22г в 20,49 ч от страна на водач или пътник не е използвало предпазен колан в Ротердам , на бул. Мейнхрлаан , с рег. № на автомобила 2 АУ 2307.

Въз основа на Решението е издадено удостоверение по чл.4 от РР 2005 /214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции .

Съгласно описанието на фактическото положение и обстоятелствата , при които е било извършено нарушението посочени в Решение за налагане на финансова санкция № 4062 5422 4927 4035 от 25.11.2022г , влязло в сила на 06.01.2023г на несъдебен орган на Кралство Нидерландия и издаденото въз основа на него удостоверение по чл. 4 от рамково решение 2005 /214 / ПВР на Съвета, относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на Решение за налагане на финансова санкция , и в двата двата документа е посочена идентична фактическа обстановка , а именно поведение ,което нарушава разпоредби за движение по пътищата .

Посочено е също в изпратеното удостоверение по чл.4 от РР 2005 /214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции , че решението е влязло в сила , както и че производството по налагане на санкцията не е било писмено, като се потвърждава, че съответното лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.

Посочено е също в изпратеното удостоверение по чл.4 от РР 2005 /214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции ,че решението е на несъдебен орган в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон ,като се потвърждава ,че съответното лице е имало възможността да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела .

Посочено е също в изпратеното удостоверение по чл.4 от РР 2005 /214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции ,че по информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства : Решение за налагане на финансова санкция № 4062 5422 4927 4035 от 25.11.2022г , влязло в сила на 06.01.2023г на несъдебен орган на Кралство

Нидерландия и издаденото въз основа на него удостоверение по чл.4 от РР 2005 /214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции на съответния компетентен орган на Кралство Нидерландия .

2

При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи :

Изпратеното с молбата за прехвърляне на финансова санкция в друга държава - членка на ЕС по силата на Рамково решение 2005 /214 / ПВР на Съвета, относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции Решение за налагане на финансова санкция № 4062 5422 4927 4035 от 25.11.2022г , влязло в сила на 06.01.2023г несъдебен орган на Кралство Нидерландия и издаденото въз основа на него удостоверение по чл.4 от РР 2005 /214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции на съответния компетентен орган на Кралство Нидерландия , представлява влязъл в сила акт по чл. 3 ал.1 т. 1 от ЗЗПИИРКОРНФС, издаден от несъдебен орган на държава членка на Европейския съюз, с който на заинтересованото лице е наложена на финансова санкция в административно производство.

Той подлежи на разглеждане по реда на ЗЗПИИРКОРНФС, съгласно чл. 30, ал. 1 и 2 от ЗЗПИИРКОРНФС.

В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон, заверено копие от решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон.

Удостоверението е издадено по чл.4 от РР 2005 /214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции ,преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава.

Настоящият съд намира, че е компетентен орган да признае решението за налагане на финансова санкция, издадено в друга държава-членка на Европейския съюз, по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на засегнатото лице следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като са налице основанията на закона за това, а именно: то е постановено от несъдебен орган в административно производство в държава-членка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава. Освен това за нарушения на правилата за движение по пътищата, за каквото деяние е санкционирано засегнотото лице , не се изисква двойна наказуемост, предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИКОРФС, като условие за признаване на решението. Също така , лицето срещу което е постановено решението за налагане на финансова санкция има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Република България, което се установява от справката за постоянен и настоящ адрес , като същия е и български гражданин .

Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция по отношение на засегнатото лице следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице основанията по чл. 35 от закона за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението. Настоящото производство е по преценка, дали са налице формалните основания на закона за признаване на решението. Недопустимо е съд в изпълняващата държава да се произнася по обосноваността на решението - арг. от разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗЗПИИРКОРНФС.

Видно е по настоящето дело ,че решението и удостоверението отговарят на формалните изисквания на закона за признаване на акта и допускане на изпълнението му на територията на Република България.

От една страна представеното удостоверение по член 4 от

3

Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, е пълно и отговаря на съдържанието на Решение за налагане на финансова санкция № 4062 5422 4927 4035 от 25.11.2022г , влязло в сила на 06.01.2023г на несъдебен орган на Кралство Нидерландия..

От друга страна по делото не са налице доказателства, че срещу санкционираното лице за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция, а напротив съобразно удостоверението, такова производство не се води срещу лицето в друга държава.

Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд.

Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.

Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Наложената финансова санкция е в размер на 118 евро, , при което настоящия съд не намира основание да откаже изпълнение на решението , като в чл.35 т.6 от закона , ясно и недвусмислено е визирана хипотеза , при която наложената финансова санкция е в размер по - малък от 70 евро или левовата равностойност на тази сума, при който случай , съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решението .

За признаване на решението двойна наказуемост за деянието не се изисква, тъй като същото представлява нарушение на правилата за движение по пътищата и съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗЗПИИРКОРНФС.

Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи административно - наказателна отговорност и не подлежи на административно - наказателно преследване за деянието , което обосновава решението.

От представеното удостоверение е видно, че производството по делото не е било писмено , както и че засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване, при което е неоснователно изложеното от защитата ,че следва да се постанови отказ да се признае решението , тъй като удостоверението е непълно и липсва попълване на т.3 на стр 6 и 7 от същото.

Посочено е също в изпратеното удостоверение по чл.4 от РР

2005 /214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции ,че решението е на несъдебен орган в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон ,като се потвърждава ,че съответното лице е имало възможността да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела.