Решение № 2517 от 25.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3240/2024
- Вид
- Решение № 2517
- Подписан
- 25.04.2024
- В сила
- 25.04.2024
- Състав
- Росен Димитров, Маргарита Апостолова, Галя Вълкова
Цитирани разпоредби
- чл.426, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2517 гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росен Димитров
Членове:
Маргарита Апостолова
Галя Вълкова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско дело № 20241100503240 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 435 ГПК – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ срещу постановление на частен съдебен изпълнител В.Л., постановено на 20,02,2024год. по изп. д.
№20247800400030, с което ЧСИ е оставил без уважение възражение на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК. Жалбоподателят излага обжалваното постановление да е незаконосъобразно, тъй като се дължи адв. възнаграждение за взискателя само по чл.10, т.1 от НМРАВ за образуване на изпълнителното дело, което към редакцията на НМРАВ е в размер на 200,00лв., но не и по чл.10, т.2 за процесуално представителство и съдействие, доколкото такива действия не са извършени от името и за сметка на взискателя. На самостоятелно основание сочи размерът на адвокатското възнаграждение да е прекомерен, тъй като не съответства на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Поддържа да е налице неправилно изчисляване на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Съобразно изложеното излага становище за отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ. Претендира разноски за настоящото производство.
Взискателят –Я.И.Г. излага становище за неоснователност на жалбата.
Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК излага доводи, че жалбата е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Адвокатското възнаграждение е определено под минимума по НМРАВ.
Съдът намира депозираната жалба по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна, процесуална легитимация на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските 1 по изпълнителното дело от 20,02,2024год., с което ЧСИ се е произнесъл по възражение за намаляване на разноските за адв. възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК като е оставил без уважение същото.
Жалбата срещу постановлението за определяне на разноските в изпълнителния процес е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество. Същата е основателна.
Видно от преписката по делото изпълнителното производство е образувано по молба на взискателят – Я.И.Г. от 06,02,2024год. с искане за образуване на изпълнително дело за сумата от 8450,00лв., част от вземане по ИЛ от 15,01,2024год., издаден по т.д.№83/2019год. по описа на ОС- Стара Загора, решение на АС Пловдив и решение на ВКС. Претендира се и адв. възнаграждение в размер на 360,00лв.
Съобразно чл.426, ал.1 от ГПК съдебния изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт подлежащ на изпълнение. Безспорно на осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по изпълнението се възлагат разноски извършени от взискателя, вкл. за адвокатски хонорар.
Видно от представения договор за правна помощ от 01,02,2024год. е договорено адвокатско възнаграждение по фактура, като приложената към договора е за сума в размер на 360,00лв., за която няма спор да е платена от взискателя.
Съгласно чл.10 от НМРАВ - за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е определено съгласно т.1-4 от същата норма. В т.1 е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи –200,00лв./ в ред. на НМРАВ към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие/; За процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2;
Тъй като взискателят е представляван от процесуален представител при иницииране на изпълнителното производство на осн.чл.10, т.1 от НМРАВ се дължи адв. възнаграждение за образуване на производството. Адв. възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ, съдът намира да не се дължи, тъй като ПДИ е връчена на 08,02,2024год., а не се спори сумата да е платена на 15,02,2024год., поради което осъществено съдействие от страна на процесуалният представител за реализиране вземането на кредитора не е необходимо.
Съгласно т.26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума върху матери алния интерес, като приложима в случая е б."в" от сочения текст/ при материален интерес от 1000лв. до 10000,00лв.– 100,00лв. +8 на 100 за горницата над 1000,00лв. или с оглед вземането от 8450,00лв. таксата е 696,00лв. или 835,20лв. с ДДС.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.
2
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№585/29,02,2024год. по описа на ЧСИ, депозирана от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ постановление на ЧСИ В.Л. от 20,02,2024год. по изп.д.№20247800400030 , в частта, с която е оставено без уважение възражение вх.347/14,02,2024год. относно прието адвокатско възнаграждение над 200,00лв. до 360,00лв., както и в частта за такса по т.26 от ТТЗЧСИ за разликата над 835,20лв. до начислен размер от 869,76лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ за присъждане на разноски в настоящото производство като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3