Определение № 820 от 13.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 820 гр. Пазарджик, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500798 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и следващи от ГПК.

Образувано е частна жалба от В. Г. Ш. чрез адв.Ч. срещу определение №339/17.06.2025 г. по гр.д.№249/2025 г. по описа на РС – Панагюрище, с което на основание чл.299, ал.2 ГПК е прекратено производството по делото.

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и се твърди, че определението е незаконосъобразно. Твърди се, че не е налице идентичност между настоящето производство и производството по гр.д.№47/2020 г. по описа на РС – Панагюрище. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от В. И. К. чрез адв.А., в който е изложено становище за неоснователност на подадената жалба и се моли обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.

Пазарджишки окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата на страните в производството, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

1

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от В.

Г. Ш. срещу В. И. К. иск, с който се иска да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 3 489,90 лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№834/2021 г. по описа на РС Панагюрище.

Първоначално по така предявения иск е образувано гр.д.№89/2022 г. по описа на РС - Панагюрище, по което е постановено реШ.ие №6/05.01.2024 г., което е обезсилено с реШ.ие №79/05.03.2025 г.- по в.гр.д.№52/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и делото върнато на районния съд за ново разглеждане, като са дадени указания относно отстраняване нередовности на исковата молба.

С Разпореждане №256/20.03.2025г. са дадени указания на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, съобразно дадените указания от въззивния съда, а именно: като изложи факти и обстоятелства по отноШ.ие на това дали е сключен договор за поръчка, в случай, че се твърди сключването на такъв да посочи кога и как (устно или писмено) е сключен договорът, какви са постигнатите уговорки между страните по него, в какъв срок е следвало ответникът да изпълни поръчката, уговорен ли е срок за отчетна сделка, отправена ли е покана за изпълнението на задължението за извършване на отчетна сделка, налице ли е уговорка по см. на чл.292 ЗЗД. В същия срок е указано на ищеца да конкретизира петитума на искова молба като посочи ясно и конкретно обезщетение за неизпълнение на кое договорно задължение се търси чрез заплащане на сумата в размер на 3 489,90 лв.

С молба от 11.04.2025 г. за отстраняване на нередовностите, ищецът сочи, че с исковата молба се претендира обезщетение за претърпени от вреди от неизпълнение на задължение на ответника да уведоми за изпълнение на поръчката, да даде сметка и да предаде всичко, което е получила в изпълнение на поръчката сключена на 05.07.2018 г.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е преценил, че спорът между страните е разреШ. с влязло реШ.ие по гр.д.№47/2020 г. по описа на РС – Панагюрище, потвърдено с реШ.ие №50/21.06.2021 г. по в.гр.д.

№372/2021 г.- по описа на Окръжен съд – Пазарджик, поради което на 2 основание чл.299, ал.2 ГПК е прекратил производството по делото.

Определението е правилно.

Изложените в частната жалба доводи, че предмета на двата спора не е идентичен, са неоснователни.

В случая е постановено реШ.ие №50/21.06.2021 г. по в.гр.д.№372/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено реШ.ие по гр.д.

№47/2020 г. по описа на РС – Панагюрище, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът, предявен от В. Г. Ш. срещу В. И. К., с който се иска да бъде признато за установено, че към датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 05.12.2019 г., между В. Г. Ш. и В. И. К., е съществувало облигационно правоотноШ.ие с източник - договор за поръчка от 05.07.2018 г., по което В. И. К. дължи на В. Г. Ш. сумата от 5 000 лв. - главница, ведно с мораторната лихва върху тази сума, в размер на 370,83 лв. за периода от 13.03.2019 г. до 05.12.2019 г. и ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2019 г. до окончателно изплащане на вземането. В това свое реШ.ие, въззивният съд е приел, че между страните е имало договор за поръчка, който е изпълнен, поради което исковата претенция е отхвърлена.

Правилно районният съд е приел, че между двете дела е налице пълен идентитет. Ищец и по двете дела е В. Ш., а ответник В. К.. Исковата претенция се основава на твърдения за неизпълнение на отчетна сделка по договор за поръчка от 05.07.2018 г., като не са наведени нови обстоятелства, различни от тези, посочени в исковата молба по гр.д.№47/2020 г. по описа на РС – Панагюрище, от които да произтича претенцията на ищеца.

От изложеното следва, че предметът на гр.д.№249/2025 г. по описа на РС – Панагюрище е идентичен с предмета по гр.д.№47/2020 г. по описа на РС – Панагюрище. В случая ищецът на практика се домогва до пререшаване на вече разреШ.ия със сила на пресъдено нещо правен спор, което е недопустимо. Няма спор, че силата на пресъдено нещо съставлява отрицателна абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което решаването на правния спор с влязло в сила реШ.ие има за последица недопустимост на последващ процес между същите страни със същия предмет - чл.299, ал.1 ГПК. Последователно в практиката на ВКС е застъпено това становище, че правото на иск не съществува и предявеният иск е недопустим, 3 ако е налице визираната в чл.299, ал.1 ГПК отрицателна процесуална пречка същият правен спор вече е реШ. с влязло в сила съдебно реШ.ие и силата на пресъдено нещо на реШ.ието по предходния спор препятства упражняването на правото на иск по повторно заведеното дело относно същото материално право.

Предвид съвпадението в изводите на двете инстанции, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изложеното, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №339/17.06.2025 г. по гр.д.№249/2025 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 820 гр. Пазарджик, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500798 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и следващи от ГПК.

Образувано е частна жалба от В. Г. Ш. чрез адв.Ч. срещу определение №339/17.06.2025 г. по гр.д.№249/2025 г. по описа на РС – Панагюрище, с което на основание чл.299, ал.2 ГПК е прекратено производството по делото.

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и се твърди, че определението е незаконосъобразно. Твърди се, че не е налице идентичност между настоящето производство и производството по гр.д.№47/2020 г. по описа на РС – Панагюрище. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от В. И. К. чрез адв.А., в който е изложено становище за неоснователност на подадената жалба и се моли обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.

Пазарджишки окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата на страните в производството, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

1

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от В.

Г. Ш. срещу В. И. К. иск, с който се иска да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 3 489,90 лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№834/2021 г. по описа на РС Панагюрище.

Първоначално по така предявения иск е образувано гр.д.№89/2022 г. по описа на РС - Панагюрище, по което е постановено реШ.ие №6/05.01.2024 г., което е обезсилено с реШ.ие №79/05.03.2025 г.- по в.гр.д.№52/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и делото върнато на районния съд за ново разглеждане, като са дадени указания относно отстраняване нередовности на исковата молба.

С Разпореждане №256/20.03.2025г. са дадени указания на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, съобразно дадените указания от въззивния съда, а именно: като изложи факти и обстоятелства по отноШ.ие на това дали е сключен договор за поръчка, в случай, че се твърди сключването на такъв да посочи кога и как (устно или писмено) е сключен договорът, какви са постигнатите уговорки между страните по него, в какъв срок е следвало ответникът да изпълни поръчката, уговорен ли е срок за отчетна сделка, отправена ли е покана за изпълнението на задължението за извършване на отчетна сделка, налице ли е уговорка по см. на чл.292 ЗЗД. В същия срок е указано на ищеца да конкретизира петитума на искова молба като посочи ясно и конкретно обезщетение за неизпълнение на кое договорно задължение се търси чрез заплащане на сумата в размер на 3 489,90 лв.

С молба от 11.04.2025 г. за отстраняване на нередовностите, ищецът сочи, че с исковата молба се претендира обезщетение за претърпени от вреди от неизпълнение на задължение на ответника да уведоми за изпълнение на поръчката, да даде сметка и да предаде всичко, което е получила в изпълнение на поръчката сключена на 05.07.2018 г.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е преценил, че спорът между страните е разреШ. с влязло реШ.ие по гр.д.№47/2020 г. по описа на РС – Панагюрище, потвърдено с реШ.ие №50/21.06.2021 г. по в.гр.д.

№372/2021 г.- по описа на Окръжен съд – Пазарджик, поради което на 2 основание чл.299, ал.2 ГПК е прекратил производството по делото.

Определението е правилно.