Решение № 1010 от 07.02.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1010

Хасково, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XI тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Членове:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА СЛАВЧЕВА РАДЕВА-РАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА канд № 308 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция“Пътна инфраструктура“, гр. София против Решение № 6 от 25.01.2023г. постановено по а.н.д. № 829 от 2022г. по описа на Районен съд, гр.Свиленград.

В касационната жалба се излагат подробни доводи за постановяване на оспореното решение в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 вр. с ал.2, вр. чл. 63в от ЗАНН от НПК.

По изложените в касационната жалба съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде потвърдено отмененото с него наказателно постановление. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на заплатения от ответника по касация адвокатски хонорар.

Ответникът, чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставена в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е отменил атакуваното пред него наказателно постановление за налагане на административно наказание за нарушение, с което на С. Д. Г. за извършеното нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП и на основание същата норма, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800лева.

За отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че санкционният акт е издаден при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като За отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че санкционният акт е издаден при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като нарушението не и обстоятелствата при които е извършено не са формулирани изчерпателно ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза. Наред с това съдът е счел, че НП е следвало да бъде съставено по отношение на собственика, а не спрямо наказаното лице, за което не било доказано че е водач на м.п.с. на посоченото в НП дата и място, предвид че липсвала подадена от собственика на последното декларация по чл. 187а, ал.4 от ЗДвП.

При извършената касационна проверка настоящият съдебен състав намира оспореното решение за правилно, като краен резултат.

Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България са предмет на уреждане в Закона за пътищата, който закон въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета - § 16 от ПЗР към ЗИД на Закона за пътищата (ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г.) Чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, в приложимата към датата на твърдяното нарушение редакция, предвижда смесена система за преминаване по платената пътна мрежа за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:

1.такса за ползване на платената пътна мрежа-винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7( с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона - моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; 2. моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари; 3. моторни превозни средства с повишена проходимост) заплащането на която дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа или;

2. такса за изминато разстояние-тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3(пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9), като заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси. Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Понастоящем в разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 са включени и м.п.с. по чл.10а, ал.7а от ЗП.

Легално определение на понятията „Платена пътна мрежа” и „Тол сегмент” са дадени в т.31 и т.35 на пар.1 от ДР на Закона за пътищата. По смисъла на същите „Платена пътна мрежа" е система от пътища и техни участъци, за преминаването по които се събира винетна такса или тол такса и които са определени за такива от Министерския съвет по реда на чл. 10, ал. 3. Съответно „Тол сегмент" е обособена част от път или пътен участък от платената пътна мрежа, индивидуализиран с идентификационен номер и посока на движение, за навлизането в който се дължи тол такса съобразно дължината на тол сегмента и определената в тарифата по чл. 10, ал. 6 ставка за съответния път или пътен участък.

Съответно на така регламентираните в ЗП условия за ползване на платената пътна мрежа, в чл.179,ал.3а от ЗДвП е въведена наказуемост за водач на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, който го управлява по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, с налагане на глоба в размер 1800 лв. Т.е. предвидената санкция е във фиксиран размер и не държи сметка за характера и тежестта на нарушението. В чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), е въведено задължение за държавите-членки да установят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по същата директива, които да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Националните разпоредби приети по същата директива установяващи таксуване на ППС на база изминато разстояние в случая се съдържат именно в Закона за пътищата, а конкретните нарушения и налагането на наказания за същите се съдържат в Закона за движение по пътищата. Съгласно чл. 267 ДФЕС Съдът на ЕС разполага с изключителна компетентност относно тълкуване на правото на ЕС. В чл. 267, ал. 3 ДФЕС е установено задължение за национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, за отправяне на преюдициално запитване, в случай че установи противоречие на националното право с правото на ЕС, поради което е необходимо тълкуване на последното. В практиката на Съда на ЕС (дело Case 283/81 Srl CILFIT v Ministry of Health (1982)) е възприето, че национална юрисдикция може да не сезира СЕО, когато повдигнатият въпрос е същностно идентичен с въпрос, който вече е бил предмет на преюдициално решение. Въпросът дали чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейският парламент и съвета изменена с Директива 2011/76 ЕС допуска система от наказания, която да предвижда налагане на фиксирана глоба за нарушение на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, е бил предмет на разглеждане по съединени дела C-497/15 и C-498/15. С Решение на съда от 22.03.2017г. по същите е даден отговор, че: 1) Член 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им и 2) Член 9а от Директива 1999/62, изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от наказания, като разглежданата в главното производство, която въвежда обективна отговорност. За сметка на това посоченият член трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в тази система равнище на санкцията.

В случая предвиденото наказание в чл. 179, ал 3а ЗДвП е абсолютно определено, т.е. същото е фиксирано и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти по случая, като размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика например дали е налице пълна липса на плащане или има такова, но то е частично и дали пълната и частична липса на плащане се дължи на умишлени действия или това е станало поради грешка, респ. на какво се дължи тя. Безспорно е също, че съдът не може да определи и по-леко по вид наказание, като съгласно съгласно законодателната уредба не може да приеме и че деянието представлява маловажен случай, предвид наличието на законовата забрана по чл. 189з от ЗДвП.

Изложеното сочи, че фактите по настоящото дело, следва да се разглеждат като идентични с тези по съединено дело C-497/15 и С-498/15, поради което не е необходимо да се отправя ново преюдициално запитване по повод въпросите, на които СЕС е дал отговор в това съдебно производство.

Наред с това в българското законодателство в чл.10, ал.2 от ЗП е уредена възможността в случаите, при които е установено движение по платената пътна мрежа, когато за пътното превозно средство не е заплатена съответната такса по ал.1, водачът на ППС, неговият собственик или трето лице да може да заплати компенсаторна такса, в който случай същия се освобождава от административнонаказателна отговорност.

Горецитираните решения на СЕС не разглеждат този въпрос, но с Решение на съда(шести състав) от 21.11.2024г. по дело С-61/23г. СЕС постанови, че чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 27.09.2011г. трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, вкл.когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.