Решение № 4181 от 01.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4181 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело № 20231100509061 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение № 20033137 от 29.04.2022 год., постановено по гр.д.№27632 по описа за 2020 год. на I ГО, 49 състав, СРС е уважен предявения от „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от З.Р.Р. и В.И.К.-Д., действащ чрез процесуалния си представител адв. Й.

Д., със съдебен адрес: гр. Долна Баня, ул. „********* срещу И. А. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. София, бул. *********, иск с правно основание чл.233 ЗЗД, като ответникът е осъден да освободи и предаде на ищеца следния недвижим имот: апартамент №7 с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж.к. „*********1/ първа част/, в жилищна сграда –блок №********* –ти етаж, състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 99.53 кв.м., а съгласно схема №15-515841 от 17.06.2020, издадена от АГКК, с площ от 99.50 кв.м., при съседи по акт за собственост:шахта, двор, калкан и апартамент №8, а съгласно схема 15-515841 от 17.06.2020, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж:***, ***, под обекта -***;над обекта-***, заедно с мазе №7, застроено на 3.90 кв.м. при съседи по акт за собственост:мазе №8, калкан, общо помещение и коридор, заедно с 4.260% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, представляваща УПИ с идентификатор 68134.43341500. Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати и сума в размер на 930 лева, представляваща разноски по делото.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба срещу решението подава ответника чрез процесуалния си представител адв. В. И. Д. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „********* офис 110, с което оспорва първоинстанционното решение, като неправилно и необосновано, постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място, оспорва се 1 процедурата по уведомяване на ответника и връчване на съобщенията, като излага подробни съображения за допуснатите нарушения. По – конкретно посочва, че не е залепено уведомление, а единствено е пуснато съобщение в пощенската кутия. На самостоятелно основание твърди, че е нарушено изискването за посещение на адреса в поне три дни с установения по закон интервал от време между тях, както и задължителното посещение в един неработен ден. В резултат на нарушените процедурни правила се е стигнало до неправилно и незаконосъобразно назначаване на особен представител на ответника, като същият е лишен от възможността да участва ефективно в производството и да се представлява и защитава от свободно избран и упълномощен от него адвокат. Твърди, че ответникът се осведомява за воденото срещу него дело след проверка в съда, след което упълномощава адвокат, който подава молба с приложено пълномощно към нея. Въззивникът оспорва дори след това да са му надлежно връчени исковата молба и приложенията към нея, респ. не му е предоставена възможност да подаде отговор в едномесечен срок. Според въззивника, неоснователно не е уважена молбата за отлагане на насроченото за 08.11.2022 год. открито съдебно заседание на процесуалния представител, доколкото с нея е представен и болничен лист. Нещо повече, съдът е приел, че молбата е подадена след съдебното заседание, което видно от кориците по делото, не е вярно, като пропускът се дължи единствено на неточно изпълнение на служителите в деловодството на съда, което не може да доведе до негативни за ответника последици. Следващо нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, е неуведомяване на ответника и процесуалния представител за отлагане на делото за 02.02.2022 год. Въпреки подадената на това основание молба за отмяна на ход по същество, съдът е постановил обжалваното решение. Предвид всичко изложено, счита че е безпредметно разглеждането на исковата претенция по същество, като в условията на евентуалност оспорва констатациите на първата инстанция относно основателност и доказаност на претенцията. Моли съда да върне делото на районния съд за ново разглеждане, евентуално да отмени решението, с което да отхвърли претенциите срещу ответника. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ищецът представя отговор срещу депозираната въззивна жалба, която оспорва като недоказана, необоснована и неоснователна. Оспорва твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на въззивника. Неоснователни са и възраженията за неправилна, непълна и неточна преценка на доказателствата по делото, респ. за неправилно приложение на материалния закон.

Според въззиваемия, първоинстанционният съд е съблюдавал процедурата при прилагане на чл.47, ал.6 ГПК, като преди да пристъпи към назначаване на особен представител е извършил необходимите действия и в установената за това последователност. След отмяна на хода по същество при наличие на данни за упълномощен от ответника адвокат, съдът е предоставил възможност на процесуалния представител да се запознае с актовете по делото, както и да вземе становище по извършените от особения представител процесуални действия. Въззиваемият твърди, че оспорване не е направено. Споделя изводите на съда, като мотивирани и правилни, че договорът за наем е прекратен на твърдяната от ищеца дата с произтичащите от това правни последици. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а обжалваното решение да потвърди, като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна материалноправна норма.

Обжалваното съдебно решение е недопустимо, като съображенията за това са следните.

Възраженията на ответника относно опорочаване на процедурата по уведомяване на 2 ответника са основателни.

Според задължителната съдебна практика, създадена по реда на чл. 274, ал. 1, т. 3 ГПК - определение № 565 от 28.10.2009 г. по ч. гр. д. № 577/2009 г. на ВКС, III г. о., поредността на връчването на призовките и съобщенията е установена в чл. 38 ГПК, съгласно която съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото; когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на поС.ния. Посочва се още, че разпоредбата представлява гаранция, че страните ще бъдат уведомявани лично.

По предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление, ВКС се е произнесъл в решение № 233 по гр. д. № 7723/2013 г., IV г. о. По обвързващ начин е прието, че когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там; ако връчителят намери сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението; при получени сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. В случаите, при които се установи, че ответникът пребивава на адреса, връчителят трябва да положи усилия да узнае, по кое време ответникът може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение тогава; ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец; при последното посещение връчителят поставя уведомление, като попълва в него датата на поставянето му и го подписва. За пълнота следва да се посочи, че под "друго лице" нормата на чл. 46, ал. 2 от ГПК определя само пълнолетно лице от домашните му, или друго лице, живеещо на същия адрес, а под „същия адрес“, доколкото е определен точно апартамента, не следва да се разбират съседите.

Отделно от това разпоредбата на чл. 47 ГПК съдържа последователни правила, които съдът трябва стриктно да спази, преди да приложи разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, като поредността е следната: ако ответникът не се яви в съда да получи книжата си в канцеларията на съда в двуседмичния срок от залепване на уведомлението - чл. 47, ал. 3 ГПК, съдът указва на ищеца да представи справка за адресната му регистрация, която трябва да съдържа данни за регистрираните по реда на чл. 90, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. Установяването на тези данни е необходимо, за да може съдът да провери дали регистрираният адрес - настоящ или поС.ен, съвпада с този, на който е било залепено уведомлението. Ако адресите не съвпадат, съдът трябва да разпореди ново връчване на настоящия, респ. на поС.ния адрес по общия ред. Правна последица от невъзможността ответника да бъде намерен на посочения по делото адрес и на лице, съгласно да получи съобщението, е връчителят да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.

Предвиденото в изр. второ на чл. 47, ал. 1 ГПК пускане на уведомлението в пощенската кутия, когато до нея има достъп, не освобождава връчителя от задължението му да залепи уведомлението по реда на изр. първо на посочената правна норма. Нормата изисква, когато длъжностното лице по призоваването има достъп до пощенската кутия, едновременно да залепи уведомление на вратата, или на пощенската кутия и да го пусне "и в нея".

Цитираната разпоредба изисква кумулативно извършване на посочените действия, като едновременното, правилното и съобразно предписанията на закона осъществяване е условия за надлежно изпълнение от длъжностното лице по призоваването на вменените му задължения. Нещо повече, връчителят не само трябва да удостовери фактите, от които следва, че са налице предпоставките за връчване по чл. 47 от ГПК, но трябва да удостовери и действията си по поставяне на уведомлението по чл. 47, ал. 1 от ГПК, чрез посочване на датата и мястото на което същото е поставено и неговото съдържание. (в този смисъл и 3

Решение № 1164 от 18.11.2024 г. на САС по в. гр. д. № 3403/2023 г.; Решение № 177 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1947/2013 г., IV г. о., ГК; Решение № 282 от 27.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1394/2017 г., IV г. о., ГК,; Решение № 35 от 26.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 1068/2010 г., II т. о., ТК;Решение № 269 от 5.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2533/2019 г., IV г. о., ГК;Решение № 39 от 2.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 283/2014 г., II т. о., ТК).

В конкретния случай от данните по делото е видно, че връчителят не е изпълнил задълженията си съобразно горецитираните правила за извършването им. Исковата молба е депозирана на 25.06.2020 год. С разпореждане №167121 от 03.08.2020 год., постановено по гр.д. 27632/2020 год. по описа на I ГО, 49 състав е указано да се изпрати препис от исковата молба на ответника, като на последния е указано, че може да подаде писмен отговор в едномесечен срок, считано от получаване на съобщението, съдържанието на отговора, както и последиците от неподаване на отговор на исковата молба, невземане на становище и преклузиите за упражняване на определени негови права.

Първото съобщение, изпратено до посочения в исковата молба адрес, а именно: гр.

София, бул. ********* е без отбелязана дата в началото на гърба на съобщението, като такава фигурира под обясненията, записани от длъжностното лице по призоваването.

Написана е дата 16.08.2020 год. Над датата, където длъжностното лице по призоваването е записало какво е установило от посещението на адреса е посочено, че сведенията са получени от Г. от апартамент №2, която казва, че адресатът не пребивава на посочения адрес. (л. 45 от делото) . Изпратеното до ответника съобщение с дата 16.08.2020 г., придружено с препис от исковата молба с приложенията, не е връчено съгласно чл. 44, ал. 1 ГПК, като е отбелязана и причина - лицето не може да бъде намерено на адреса, но липсва отбелязване, че не е открито лице, което да получи съобщението. Съдът не е указал на връчителя, съобразно чл. 43, ал. 2 пр. 2 ГПК връчването да стане чрез залепване на уведомление, изискал е Справка за поС.ния и настоящ адрес на ответника, която е изготвена с дата 09.09.2020 год. (л. 49 по делото), както и за актуалните трудови договори на ответника, изготвена от същата дата 09.09.2020 год. (л.48 по делото). Видно от справката, регистрираните настоящ и поС.ен адрес съвпадат с тези по исковата молба. Като, обаче, не се установява съдът да е разпоредил изпращане на ново съобщение на адресите от справката. От справката за наличие на действащи трудови договори се установява, че към датата на извършването й, а именно 08.09.2020 год., не са открити данни за трудови договори по откритите критерии.