Решение № 1516 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1516 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20261110203909 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на ***** ЕООД с ЕИК ******** против Електронен фиш № 8506777608 от 25.10.2023г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на ***** ЕООД с ЕИК ******** за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 1 и ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Въззивникът счита обжалвания ел. фиш за незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила.

Твърди се дружеството да има договор с фирма, осигуряваща отчитането, начисляването и заплащането на пътни такси.

В съдебно заседание въззивникът е редовно призован, се представлява от адв. Б..

Същата пледира за отмяна на ЕФ по аргументи, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна – АПИ, чрез процесуален представител – юрисконсулт Д., пледира за потвърждаване на ЕФ.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.10.2023г., в 12:33 часа ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ ***, регистрационен номер *********, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, се движело в община Столична по път А-6 км 60+705, с 1 посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямали валидна маршрутна карта или валидна тоя декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10191, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км 60+705.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Следва да се има предвид, че съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад, плащане не е постъпило за движение по пътя, за който се събират съответните такси. Не се доказа плащане на съответната пълна такса, а от предоставения клип е видно, че МПС с посочения регистрационен номер се е движело по съответния път.

Поради какви обстоятелства такса не е заплатена, е вън от обективната съставомерност на нарушението, което не е за несключване на договор с дружество, осигуряващо плащане на съответните пътни такси, а за тяхното неплащане в пълен размер, с което е и осъществен съставът на вмененото нарушение.

Видно от справките от АПИ, пътят, на който е заснетото нарушението, е бил в експлоатация и за него се дължи пътна такса, тъй като същият е включен в нарочния списък на Министерски съвет.

Видно от справка от АПИ, автомобилът е със собственик дружеството жалбоподател.

Доказателствената съвкупност е непротиворечива и по-подробно обсъждане не се налага.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

2

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на дружеството въззивник е ангажирана с издаването на ел. фиш по реда на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП за нарушение на 102 ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179 ал. 3б, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената чл. 187а ал. 2, т.3 от ЗДвП санкция за юридически лица.

Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДВП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Според чл.179, ал.3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

Според чл.10б, ал.3 тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. В случая процесното ППС отговаря на тези характеристики и е дължано заплащането на ТОЛ такса.

Според чл.10, ал.1, т.2 за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или 3 пътен участък.

Съгласно чл.187а, ал.2, т.3 ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва … по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.

Видно от събраните по делото материали и изложената от съда фактическа обстановка, на посоченото в ЕФ дата, място и час товарният автомобил, със собственик жалбоподателя, се е движел по път, за който не е заплатена в пълен размер изискуемата такса, с което е осъществен съставът на административно нарушение.

Необходимостта от заплащане на таксата се извежда от публичния списък на пътищата, за които се дължи заплащане на такава такса.

Видно от справката от АПИ, жалбоподателят е собственик на процесното МПС.

Мястото на нарушението е надлежно посочено, противно на изложеното в жалбата. Представените доказателства в изпълнение на разпореждането на съда установяват, че мястото на нарушението реално съществува, противно на аргументите в обратния смисъл и същото е индивидуализирано надлежно.

Субективният елемент на нарушението не следва да бъде обсъждан, доколкото отговорността на ЮЛ е обективна.

Въпреки констатацията на съда, че нарушението е извършено, ЕФ следва да бъде отменен по следните съображения:

Настоящият съдебен състав приема, че за така вмененото на жалбоподателя нарушение от 2023г. АПИ няма процесуална възможност да издава електронни фишове и да се отклонява от общия ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН. Към датата на нарушението процедурата за санкциониране на нарушенията на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидена в чл.189е, ал.1 и сл. от същия закон и повелява съставянето на АУАН - актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност, като ал.12 на същия член предвижда и издаване на НП.

Отклонението от тази обща и развита в ЗАНН процедура по ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата са изрично предвидени в закон и само при изрично очертана ясна възможност за нейното дерогиране е възможно този вид юридическа отговорност да се търси по друг ред, включително и облекчен такъв, чрез издаване на електронен фиш. В случая съдът констатира, че законодателят не е предвидил към датата на ЕФ такъв ред и следователно, издавайки електронен фиш за нарушение по 4 чл.179, ал.3б от ЗДвП, а не АУАН и респективно наказателно постановление, е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на атакувания санкционен акт.

Въззиваемата страна твърди ЕФ да е издаден на основание чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, който обаче към датата на нарушението е предвиждал само част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез диференцирана процедура, а именно чрез издаване на ЕФ. Текстът на разпоредбата обаче е предвиждал (редакция преди 13.02.2024 г.), че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

Едва в редакцията на текста след влизането в сила на13.02.2024 г. се предвижда, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл.

167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В този смисъл, настоящият състав намира, че издаденият ЕФ е съставен без АПИ да е имала правомощие за това.

Няма спор, че именно това е разпоредбата, която предвижда отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП. В случая обаче законодателят е бил предвидил възможност да се издава ЕФ за нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за такова по чл.179, ал.3б от ЗДвП. По въпроса за възможността за прилагане на тази облекчена процедура по налагане на санкция липсва установена трайна практика както на съответната касационна инстанция на Софийски районен съд – АССГ, така и на СРС. Видно от постановяваните в страната решения по идентични казуси, административните съдилища възприемат различно становище, като само в малка част от тях са излагани мотиви за възможността нарушения, различни от тези по чл.179, ал.3 от ЗДвП, да се санкционират с ЕФ. Така например в Решение № 687 от 19.10.2022 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 758/2022 г. е възприета тезата, че липсва правно предвидена възможност за санкциониране на нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП с издаване на ЕФ. Така този състав на касационната инстанция е приел, че от систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя извод, че неправилно на дружеството е ангажирана отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП. Административните съдии посочват, че съгласно ал. 1 на чл.