Решение № 389 от 28.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело № 20251001000699 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 127/28.07.2025 г., постановено по т. д. № 183/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, са отхвърлени исковете на „Строителнопредприемачески холдинг“ ЕООД, ЕИК 130917415, предявени против община Якоруда, БУЛСТАТ 000025039, за присъждане на: 1/ сумата в размер на 804 567,96 лв., представляваща възнаграждение за изпълнени и приети видове работи по договор № 9200-833 от 02.11.2018 г. за възлагане на обществена поръчка, чрез публично състезание по ЗОП, с предмет: Избор на изпълнител на СМР по проект: „Рехабилитация на улична мрежа в гр. Якоруда“, удостоверени с окончателен протокол от 11.02.2021 г.; 2/ сумата в размер на 280 000 лева, представляваща законна лихва върху посоченото възнаграждение, считано от 16.05.2021 г. до 16.05.2024 г.; 3/ сумата в размер на 388 135,66 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди - платени суми за погасяване на задълженията за лихви по договор за кредит, които „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД е претърпяло в резултат на действията по усвояване на банкова гаранция № 000LG-L-006843 от 08.01.2018 г. от „Първа инвестиционна банка“ АД, за възстановяване на авансовото плащане, което Община Якоруда не е имала право да получи; и 4/ законната лихва върху сумите от 804 567,96 лв. и 388 135,66 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба - 16.05.2024 г. до окончателното плащане.

1

Посоченото решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство - „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Като съществено процесуално нарушение на първата инстанция се сочи, че същата е игнорирала най-съществените доказателства по делото – протокол за извършени СМР - Междинен акт № 1 от 07.10.2020 г., подписан от кмета на община Якоруда; протокол № 1 за действително извършени СМР от 11.02.2021 г., подписан от лицата, които са били ангажирани да упражняват инвеститорския контрол на обекта; трите заменителни таблици към акт 1 образец 19 за действително извършени СМР към 11.02.2021 г., подписани от лицето, упражняващо функцията на строителен надзор, проектанта на обекта и лицата, осъществявали инвеститорския контрол; акт за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството - образец 10, приложение № 10 към чл.7, ал.3, т.10 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, който е подписан от всички участници в строителния процес, в т.ч. възложителя, чрез лицата упражняващи инвеститорски контрол, консултанта на обекта (строителния надзор) и проектанта на обекта. Твърди се, че от тези доказателства се установява извършването и надлежното приемане на строителните и монтажни работи, възнаграждението за които е дължимо, но не е платено от ответника. В тази насока се поддържа, че изводите на първата инстанция за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД са явно необосновани. Посочва се освен това, че твърденията на ответника, че всички документи, удостоверяващи извършването и приемането на СМР, са неистински, са опровергани от събраните свидетелски показания. Лицата, осъществяващи инвеститорски контрол в полза на възложителя, са заявили пред окръжния съд, че са подписали процесните протоколи. Това според въззивника означава, че извършените СМР са фактически приети, което е напълно достатъчно, за да възникне задължение за заплащането им. Заявява се, че неправилно първоинстанционният съд не е обсъдил възражения, че общината е неизправна страна по договора и няма право на развалянето му.

Освен това се изтъква, че не са представени доказателства от ответника, че изпълнените от ищеца СМР са безполезни за него, което може да го освободи от задължението за плащане на тяхната стойност. Поддържа се, че дори и да се приеме, че договорът е развален, то развалянето не изключва задължението за заплащане на вече извършените СМР. Изтъква се по предявения иск на деликтно основание, че към момента на предявяване на искането за усвояване на банковата гаранция, община Якоруда вече е приела изпълнението на СМР съгласно протокол за изпълнени СМР - междинен акт № 1 от 07.10.2020 год. за сума в размер на 723 277.01 лева, следователно авансът е бил усвоен изцяло.

Заключава се, че тези факти обосновават извода, че ответникът неправомерно е усвоил сумата по издадената банкова гаранция, въпреки прието изпълнение 2 на извършени СМР на обекта за сума надхвърляща размера на сумата по издадена банкова гаранция за авансова плащане (при цялостно усвоен аванс).

Моли се решението да бъде отменено, като предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендира се присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство - община Якоруда, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че в случая той е изправна страна, защото съгласно клаузите на процесния договор, ищецът се е задължил да извърши всички договорени СМР, в техния пълен обем, в срок до 14.12.2020 г., след което за възложителя е възниквало задължение да му заплати възнаграждение.

Възнаграждението, уговорено в чл. 7 на договора, единствено е авансово и окончателно. Изтъква се, че с отговора на исковата молба е отправено волеизявление за разваляне на договора, като към този момент срокът за изпълнение на възложените СМР (14.12.2020 г.) е изтекъл преди повече от 3 години и 6 месеца, поради това не е било необходимо да се дава срок за изпълнение. Оспорва се твърдението като невярно, че срокът за изпълнение е автоматично продължен съгласно чл. 13, ал. 3 Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и преодоляване на последиците. Изтъква се, че не са доказани твърденията на ищеца, че някъде по улиците, които е следвало да се ремонтират по процесния договор, имало незаконно строителство, което да е попречило на строителя да извърши възложените СМР в срок. Сочи се, че развалянето на договора има обратно действие, поради което не може изпълнителя да претендира плащане на основание чл. 266 ЗЗД, при положение че правата и задълженията са отпаднали с обратна сила. Твърди се, че кметът на общината никога не е приемал изпълнение на СМР по договора, като друго лица, освен него не са били легитимирани да извършват такова действие.

Поддържа се, че всички възложени СМР е следвало да бъдат извършени в срок с оглед отпускането на средствата за заплащането им по „Договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 01/07/2/0/00696 от 13.02.2018 г. по мярка Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“. Ето защо и видно от изричните клаузи на самия процесен договор за възлагане на СМР, неизпълнението в срок на всички възложени СМР е равнозначно на пълно неизпълнение и води до последица - отказ от финансиране от страна на ДФ „Земеделие“. Моли се решението да бъде потвърдено изцяло. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство съдебни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разглеД. по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

3

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Софийски градски съд е сезиран е три обективно кумулативно съединени осъдителни искове, съответно с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД. Въззивният съд констатира, че въззивникът не се е позовал на допуснати от първоинстанционния съд нарушения относно доклада по делото, включително относно дадената в него от първата инстанция правна квалификация на предявените искови претенции, неразпределението на доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК. Едва в проведеното последно открито съдебно заседание по въззивното дело и представените писмени бележки процесуалният представител на „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД заявява, че правната квалификация на третия предявен осъдителен иск следва да бъде чл. 79, ал. 1, пред. 2 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД, а не чл. 49 ЗЗД. Предмет на делото е спорното материално субективно право. То се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Съобразно диспозитивното начало в гражданския процес предметът на делото се определя от ищеца. Нито ответникът, нито съдът мога да внасят в него някакви промени. Само ищецът може да внася в него промени по строго определения в закона ред за изменение на иска. Ищецът очертава спорното право чрез основанието и петитума на иска, като не е длъжен да посочва правното естество на претендираното или отричано право. Правното естество следва и произтича обективно и задължително от правната норма. Именно тя сочи дали нашият правен ред признава или отрича право от рода на спорното право и какво е то. Съдът е длъжен да квалифицира спорното право, с което ориентира страните относно предмета на делото, защото от него следва релевантните за него факти. Правната квалификация е част от предмета на делото, който представлява претендираното или отричано от ищеца право, чието правно естество обективно следва от основанието и петитума на иска въз основа на правната норма. Предметът на делото е не установеното от съда, а твърдяното от ищеца право, поради което процесът не остава без предмет, ако се окаже че претендираното право не съществува. Белезите, които индивидуализират субективните права и с това предмета на делото са правопораждащият факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, част от което е правото. Тези белези се въвеждат от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Съдът не може да вмени на ищеца, под страх от прекратяване на производството, поради недопустимост на иска, интерес от предявяване на иск, основан на други твърдения или при друг петитум. В тази насока следва да се посочи, че съгласно диспозитивното и състезателно начало в процеса, съдът при определяне на правната квалификация на иска, с който е сезиран, следва да се съобразява само и 4 единствено със заявените от ищеца обстоятелства и петитум. В случая, видно от съдържанието на исковата молба и допълнителната искова молба е, че „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД желае осъждане на община Якоруда да заплати сумата от 388 135,66 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди - платени суми за погасяване на задълженията за лихви по договор за кредит, които са претърпени в резултат на неправомерни действията по усвояване на банкова гаранция № 000LG-L-006843 от 08.01.2018 г. за възстановяване на авансовото плащане, на деликтно основание. В първоинстанционното производство липсват твърдения от ищеца, че вредите са в резултат на виновно неизпълнение на конкретни задължения (действия или бездействия) на възложителя по процесния договор. Предвид изложеното е правилна, дадената от първата инстанция правна квалификация – чл. 49 ЗЗД.

Срещу основателността на предявените искове ответникът в отговора на исковата е релевирал възражения на основание чл. 66 ЗЗД, чл. 87, ал. 2 и чл.