Определение № 17712 от 20.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17712 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Иван В. Стоянов като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100505345 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК.

Образувано е по подадена от ищеца „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД частна въззивна жалба срещу решение от 28.02.205г. /с характер на определение/, постановено по гр.д. № 14541/2022г. по описа на СРС, ГО, 113 състав, с което е прекратено производството по делото.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че районният съд неправилно е връчил препис от частната въззивна жалба на насрещните страни А.К.А., А.М.М. и А.Д.О., чрез особеният им представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК /л. 337 от първоинстанционното дело/, преди да определи депозит за заплащане възнаграждение на адвоката на посочените ответници по иска, коит о са и ответници по частната въззивна жалба и да задължи жалбоподателя да внесе сумата по сметка на СГС.

Същите обстоятелства въззивният съд констатира и по отношение на ответника И.Т.Н., който е представляван от особен представител, назначен по реда на 48, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 3 от ГПК /л. 354 от първоинстанционното дело/, възнаграждението за който е дължимо от ищцовото дружество.

Частната въззивна жалба е изпратена в СГС без да е определен и внесен депозит за възнаграждение на адвокат С.В. /процесуален представител по чл.

47, ал. 6 от ГПК на ответниците А.К.А., А.М.М. и А.Д.О./, каквото е и изричното искане в подадените по делото отговори на частната въззивна 1 жалба. Не е определен и не е внесен депозит за възнаграждение на адв. К.К. – процесуален представител на ответника И.Т.Н.. Адвокатът има право на такова, независимо от резултата по спора, и депозит се внася предварително от ищеца, а с оглед изхода на спора остава за негова сметка или съдът осъжда ответника да му възстанови заплатената парична сума по чл. 78, ал. 1 ГПК.

Внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответник по иска не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и 128 ГПК, но разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е приложима, доколкото невнасянето на възнаграждението препятства движението на делото /участието на особен представител в производството в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия/, а невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника по иска за съответната инстанция е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК във всяка инстанция. Изложеното се отнася и до редовността на частна въззивна жалба, подадена от ищеца, когато ответник участва по делото чрез назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, респ. по чл. 29, ал. 3 от ГПК особен представител.

Последният изпълнява функция в интерес на правосъдието, назначен е от съда, както е разяснено с ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и постановява заплащане на възнаграждение с всеки акт по чл. 81 ГПК. Внасянето на сумата от ищеца е условие за назначаване на особен представител и условие за извършване на съдопроизводствени действия по делото във всяка инстанция /така определение № 200 от 13.05.2019г. на ВКС по гр.д. № 4493/2018г., ІV ГО/.

По изложените съображения се налага извод, че първоинстанционният съд следва да предприеме действия по чл. 36 а от ЗА, като изпрати съответното искане до Адвокатския съвет на САК, който да определи размера на възнаграждението на особените представители на посочените в настоящото определение ответници по частната въззивна жалба. След определяне на същото СРС следва да задължи жалбоподателя да внесе сумата по сметка на СГС.

Настоящият съдебен състав счита, че първоначалната проверка за допустимост, редовност, както и администрирането на частната въззивна жалба, следва да бъде осъществено от първоинстанционния съд в изпълнение 2 на правомощията му по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 261, т. 4 от ГПК и по чл. 47, ал. 6 от ГПК и чл. 29, ал. 3 от ГПК. Ето защо делото следва да се върне на СРС за осъществяване на посочените процесуални действия.

Делото следва да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на депозираната частна въззивна жалба след отстраняване на допуснатите нередовности.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 5345/2026г. по описа на СГС, ГО, ІІ А въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 113 състав за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3