Решение № 140 от 20.12.2024, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. ***********, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.С.С. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.С.С. Гражданско дело № 20241860100157 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „********“ ЕАД, ЕИК: *********** чрез пълномощника адв.Л. М. от АК- ********** против Н. Л. Й., ЕГН: **********, с която се иска от съда да признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 114.32 лв., представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане №505609436 от 28.05.2020г., която сума е заплатена от заявителя „*********“ АД с ново наименование „********“ ЕАД в качеството му на поръчител на „********“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014г., както и сумата от 29.32 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 05.08.2021г. до 30.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното заплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 698/2023г. на РС***********. Претендират се и разноски. Ищецът твърди, че на 28.05.2020г. между „********“ ЕАД, с предишно наименование „**********“ ЕАД и Н. Л.

Й. е сключен договор за продажба на изплащане №505609436, съдържащ всички необходими реквизити- срок, цена, предмет и подписите на страните, който договор е валидно действащ и обвързва страните. Сочи се, че на основание т.1 и т.2 от договора Н. Л. Й. е закупила и е станала собственик на апарат „Handset Alcatel IC Black” със сериен номер 352219105491328, а съгласно т.10.2.1 от договора купувачът се е задължил да заплати на „**********“ ЕАД /сега „********“ ЕАД/ продажната цена за вещта съобразно погасителен план към договора.

Поради неплащане в срок, договорът между „********“ ЕАД и Н. Л. Й. бил прекратен предсрочно на основание чл.12.3 от същия договор, а непогасената сума до края на срока на договора в размер на 114.32 лв. станала предсрочно изискуема. Сочи се, че на 07.11.2014г. между „********“ ЕАД и „*************“ АД /с ново име „********“ ЕАД/ бил сключен договор за поръчителство, на основание чиято т.3 „*************“ АД се задължил, в качеството си на поръчител, да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „********“ ЕАД договор за продажба на изплащане. Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника Н. Л. Й., след като била надлежно поканена за това и на основание чл.2.2.3. от договора за поръчителство от 07.11.2014 г. „*************“ АД заплатило на „********“ ЕАД на 05.08.2021г. сумата от 114.32 лв., представляваща дължимата и изискуема от Н. Л.

1

Й. сума по договора за продажба на изплащане от 28.05.2020г. Плащането на сумата било извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя. Поканата се отправяла посредством приемо-предавателен протокол № 334/05.01.2021г. /наричан „справка“/ , съдържащ списък на абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца. Ответникът присъствала на стр.6 от цитирания протокол. Съгласно т.2.2.6 от Договора за поръчителство, след извършеното плащане също се съставила справка /приемо-предаваталан протокол/, който съдържа списък на абонатите, за които на 05.08.2021г. „*************“ АД в качеството на поръчител е изпълнил вместо тях задълженията им към „********“ ЕАД. В случая съставеният протокол бил с № 357/01.09.2021г., а ответникът присъствал на стр.4. До Н. Л. Й. било изпратено уведомление за встъпване в дълг по чл.146 ЗЗД, с което длъжникът е уведомен, че считано от 04.06.2021г. задължеенията му към „********“ ЕАД по договор за продажба на изплащане №505609436 са прехвърлени на „*************“ АД /с ново име „********“ ЕАД/. На 07.07.2023г. между „********“ ЕАД и „************“ ЕООД бил сключен Договор за встъпване в дълг, съгласно който кредитирът „**********“ ЕАД приел поемателя „************“ ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците-физически лица, произтичащи от договора за поръчителство, сключен на 07.11.2014г. между „********“ ЕАД и „********“ ЕАД. С този договор поемателят се задължил да заплати задълженията на длъжниците, включително на Н. Л. Й. в срок един месец от подписване на договора, но и към настоящия момент същият не е заплатил задължението, поради което на 30.11.2023г. било депозирано в РС-*********** заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците Н. Л. Й. и „************“ ЕООД, на основание на което заявление е образувано ч.гр.д. № 698 по описа на РС-*********** за 2023г., а срещу издадената заповед за изпълнение само длъжникът Н. Л. Й. депозирала възражение по чл.414 ГПК. Предивд, че само тя била подала възражение, заповедта за изпълнение следвало да е влязла в сила по отношение на другия длъжник, поради което исковата молба е депозирана срещу Н. Л. Й., към която ищецът има ликвидно и изискуемо вземане. Сочи се, че ответникът по искова молба дължи на ищеца и сумата от 29.32 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от датата на плащане на главницата от „***********“ АД на „********“ ЕАД- 05.08.2021г. до 30.11.2023г. До настоящия момент никоя от дължимите суми не била заплатена. В срока по чл. 131 ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника Н. Л. Й. и същата не е взела становище по исковете, но в подаденото възражение по чл.414 ГПК, освен че е заявила, че не дължи вземането, е заявила и че никога не е имала каквито и да било договорни задължения с „********“ ЕАД и не е била техен клиент. Предявени са искове с правна квалификация: чл. 422 ГПК във вр. с чл. 143, ал.1 ЗЗД вр. чл.146 ЗЗД- за претендираната главница и чл.422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД- за претендираното обезщетение за забава.

В проведеното съдебно заседание ищцовото дружество, с писмено становище от упълномощен процесуален представител адв. Манчева поддържа исковата молба, излага съображения по същество и претендира разноски. Ответникът в писмено становище твърди, че е заплатил задължението си към „********“ ЕАД.

Като обсъди доводите на страните и прецени събраните поделото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Установи се от доказателствата, че на 28.05.2020г. между „********“ ЕАД, с предишно наименование и Н. Л. Й. е сключен договор за продажба на изплащане №505609436, съгласно който с приемо предавателен протокол Н. Л. Й. е закупила и получила апарат „Handset Alcatel IC Black” със сериен номер 352219105491328, като купувачът се е задължил да заплати на „**********“ ЕАД продажната цена в размер на 114.32 лв. за вещта съобразно погасителен план към договора.

Доказа се, че между „********“ ЕАД и „*************“ АД /с ново име „********“ 2

ЕАД/ бил сключен договор за поръчителство, на основание чиято т.3 „*************“ АД се задължил, в качеството си на поръчител, да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „********“ ЕАД договор за продажба на изплащане. Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника Н. Л. Й., след като била надлежно поканена за това и на основание чл.2.2.3. от договора за поръчителство от 07.11.2014 г. „*************“ АД заплатило на „********“ ЕАД на 05.08.2021г. сумата от 114.32 лв., представляваща дължимата и изискуема от Н. Л. Й. сума по договора за продажба на изплащане от 28.05.2020г.

Плащането на сумата било извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя. Поканата се отправяла посредством приемо-предавателен протокол № 334/05.01.2021г. /наричан „справка“/ , съдържащ списък на абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца. Ответникът присъствала на стр.6 от цитирания протокол. Съгласно т.2.2.6 от Договора за поръчителство, след извършеното плащане също се съставила справка /приемопредаваталан протокол/, който съдържа списък на абонатите, за които на 05.08.2021г.

„*************“ АД в качеството на поръчител е изпълнил вместо тях задълженията им към „********“ ЕАД. В случая съставеният протокол бил с № 357/01.09.2021г., а ответникът присъствал на стр.4. До Н. Л. Й. било изпратено уведомление за встъпване в дълг по чл.146 ЗЗД, с което длъжникът е уведомен, че считано от 04.06.2021г. задължеенията му към „********“ ЕАД по договор за продажба на изплащане №505609436 са прехвърлени на „*************“ АД /с ново име „********“ ЕАД/. На 07.07.2023г. между „********“ ЕАД и „************“ ЕООД бил сключен Договор за встъпване в дълг, съгласно който кредитирът „**********“ ЕАД приел поемателя „************“ ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците-физически лица, произтичащи от договора за поръчителство, сключен на 07.11.2014г. между „********“ ЕАД и „********“ ЕАД. С този договор поемателят се задължил да заплати задълженията на длъжниците, включително на Н. Л. Й. в срок един месец от подписване на договора.

Не се доказа задължението на Н. Л. Й. да е погасено към поръчителя ищец. Поради това на 30.11.2023г. било депозирано в РС-*********** заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците Н. Л. Й. и „************“ ЕООД, на основание на което заявление е образувано ч.гр.д. № 698 по описа на РС-*********** за 2023г., а срещу издадената заповед за изпълнение само длъжникът Н. Л. Й. депозирала възражение по чл.414 ГПК. Предивд, че само тя била подала възражение, заповедта за изпълнение следвало да е влязла в сила по отношение на другия длъжник, поради което исковата молба е депозирана срещу Н. Л. Й., към която ищецът има ликвидно и изискуемо вземане.

Не са ангажирани допустими доказателства от ответника, че дължимата сума е заплатена, съот. не е дължима, които доказателства да опровергавят твърдението на ищеца.

При така установеното съдът достига до следните изводи.

Между страните е съществувало облигационно правоотношение, ищецът е изпълнил задълженията си, като има регресно вземане към ответника за следните суми: 114.54 лева главница, 29.32 лева – лихва от 05.08.2021 г. до 30.11.2023 г., за платена сума по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. и анекси към него, сключен между „********“ ЕАД, ЕИК ************* и „********“ ЕАД, ЕИК *********** /с предишно наименование „**********“ АД/, и законната лихва върху главницата от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането.

Доказа се основанието и размера на ищцовата претенция. Доказаха се основанията на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, с оглед на което съдът следва да признае за установено вземането на ищеца към ответника за исковата сума.

Разноски по делото са сторени от ищеца за Адвокатско възнаграждение по настоящото производство- 480 лева;за платена държавна такса по настоящото производство - 25 лева; за адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 698/2023 по описа на 3

РС-гр. *********** - 480 лева, за платена държавна такса по ч.гр.д. № 698/2023 по описа на РС гр. *********** 25 лева, които суми следва да се отнесат в тежест на ответника. Така мотивиран

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО основание чл.422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД по заповед № 421 от 04.12.2023 г. по ч.гр.д. № 698/2023 г. по описа на РС *********** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК задължението на Н. Л. Й., ЕГН: ********** за заплащане на „********“ ЕАД, ЕИК: *********** на сумата 114.54 лева главница, 29.32 лева – лихва от 05.08.2021 г. до 30.11.2023 г., за платена сума по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. и анекси към него, сключен между „********“ ЕАД, ЕИК ************* и „********“ ЕАД, ЕИК ***********, и законната лихва върху главницата от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Н. Л. Й., ЕГН: ********** да заплати на „********“ ЕАД, ЕИК:

*********** сумите от 480 лева – разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото производство, 25 лева – разноски за платена държавна такса по настоящото производство, 480 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 698/2023 по описа на РС-гр. ***********, 25 лева – разноски за платена държавна такса по ч.гр.д. № 698/2023 по описа на РС гр. ***********.