Определение № 16539 от 30.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16539 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20261110103724 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Б. А. срещу „Вива Кредит“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал писмен отговор на исковата молба.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.06.2026г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за кредит „Violeta“ от 04.11.2021г., сключени между страните по спора, а в условията на евентуалност иск за прогласяване недействителността на клаузите на чл. 15, ал. 1 и чл. 15, ал. 4 и ал. 5 в договор за кредит Violeta от 04.11.2021г, предвиждащи заплащане на неустойки, поради неравноправност, както клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 2.3 от договора, предвиждаща заплащане на такса „ангажимент“.

Ищецът твърди, че сключил договор за кредит „Violeta“ от 04.11.2021г. с ответното дружество, като не разполагал с възможност при сключването да проведе индивидуално договаряне. Посочва, че в съдържанието на договора в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 7 ЗПК не е предвиден по ясен начин общия размер на кредита, като се използват различни словесни формулировки – „общо задължение“, „обща сума дължима от кредитополучателя“, „текущо задължение“. Предвидената „такса ангажимент“ също била уговорена по неясен за кредитополучателя начин като процент от дължимата главница по кредита, чийто конкретен размер не бил посочен в съдържанието на договора. Така описаното неясно формулиране на 1 част от параметрите по договора за кредит съставлявало нарушение на чл. 11, ал. 1 ЗПК, което водело до извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК. Оспорва като недействителен процесния договор поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, изразяващо се в непосочване на действителния размер на приложимия ГПР. При посочване на приложими ГПР от 49,32% не бил отразен конкретния начин на формиране, съответно кои компоненти се включват в него. Така посоченият ГПР не отразявал действителния размер на приложения ГПР, т. к. в него не били включени предвидените неустойки в чл. 15, ал. 1, чл. 15, ал. 4 и ал. 5 и чл. 21, ал. 4 от договора, които имали неравноправен характер. Уговореното задължение за предоставяне на съгласие за директен дебит от банковата сметка на ищеца противоречало на чл. 152 ЗЗД, т. к. служело за удовлетворяване на кредитора но начин, различен от законоустановените, съответно договорната клауза, в която било уговорено, имала неравноправен характер и водела до оскъпяване на кредита с 24% на годишна база. Предвиденото задължение за кредитополучателя за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК противоречало на чл. 16, ал. 1 ЗПК и водело до оскъпяване на кредита с 12% на годишна база. Посочва, че описаните неустойки следвало да бъдат включени при формиране на приложимия ГПР, т. к. представлявали разход по кредита и включването им съдържанието на договора представлявало прикрит способ за заобикаляне на законовите ограничения на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Така изложените доводи били относими и към уговорената такса ангажимент, която съставлявала разход по кредита, невключен при формиране на оповестения ГПР, и с което се постигало оскъпяване на кредита с 24,2% на годишна база.

Ищецът посочва, че при включване в размер на приложимия ГПР на посочените неустойки и такса ангажимент размерът на действителния ГПР възлизал на 75,2%, което надхвърляло допустимия петкратен размер съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК. Въз основа на така изложените твърдения ответникът оспорва като недействителен процесния договор поради допуснати нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК и моли за прогласяване на неговата нищожност, респективно за прогласяване на нищожността на посочените договорни клаузи, на основание чл. 22 ЗПК. Претендира за сторените съдебни разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Разпределение на доказателствената тежест:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.

Ищецът носи доказателствена тежест да установи възникването на договорно правоотношение между ищеца и ответното дружество по договор за кредит „Violeta“ от 04.11.2021г., както и съдържанието на оспорените договорни клаузи.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава възраженията срещу основателността на иска, включително предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни договорни клаузи са индивидуално уговорени.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще извърши служебна проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи в съдържанието на потребителски договори, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договорите.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

2

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

УКАЗВА на ответника, че ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, при наличие на предпоставките по чл. 239 ГПК, съдът може да постанови неприсъствено решение, което не подлежи на обжалване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3