Определение № 479 от 22.05.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 479 гр. Бургас, 22.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Търговско дело № 20222100900126 по описа за 2022 година В проведеното на 11.04.2023г. съдебно заседание съдът е оставил производството без движение за конкретизиране на исковата молба по отношение на изложената от ищеца фактология.

След протоколното определение на съда от 11.04.2023г., ищецът е депозирал уточняваща молба, с рег. № 7531 от 26.04.2023г., с която въпреки многостранното обяснение на начина на развитие на правните отношения между страните, в крайна сметка е заявил, че между ищеца и ответника по делото е налице формално сключен договор с дата на сключване 17.08.2018г., който договор е прекратен 2019г. По силата на този договор, ответникът е обещал да приеме за съдружник конкретно лице в представляваното от него дружество срещу задължението на ищецът да заплаща на заплатите на работещите в това дружество.

С разпореждане на съда № 722 от 03.05.2023г. на ищеца е указано, че тъй като е заявил, че процесният договор е формален, следва да заяви, дали същият е представен по делото и къде, а ако не е представен, да го представи.

В отговор на указанията на съда по делото са постъпили уточняваща молба с рег. № 8821 от 18.05.2023г. и уточняваща молба с рег. № 8848 от 19.05.2023г., които молби са с идентично съдържание.

1

Видно от последните уточняващи молби на ищеца, същият не само не е изпълнил указаното му от съда, да заяви, дали е представил по делото договора, за който се твърди, че сключен формално между страните и въз основа на който договор се базират отношенията между страните, а за пореден път се излага противоречива фактология на фона на заявената по-рано с уточняваща молба, с рег. № 7531 от 26.04.2023г. Видно от уточняваща молба, с рег. № 7531 от 26.04.2023г. ищецът е казал, че е налице такъв писмен формален договор, сключен на 17.08.2018г. С оглед на което и съдът е поискал стрА.та да заяви, дали го е представила, или ако не е го е представила да го представи.

Всички тези указания, дадени от съда са с цел яснота, както на ответника, така и на съда, по силата на какви отношения между ищцовото дружество и ответника са платени процесните суми, които се търсят от ответника. Установяването на тази фактология е от значение, както за защитата на ответника, така и за квалифициране на предявения иск от стрА. на съда.

След дадената от съда възможност за представяне на сключения договор между страните от 17.08.2018г., такъв не е представен и не се сочи да е наличен по делото. Видно от текста на уточняващата молба от 19.05.2023г., лист 3, самият ищец казва: „…този договор от 2018г. също е сключен от ответника П., който е преговарял по него от името на българската фирма. Той представлява последващ договор с обект заплащане на заплати от английската фирма и е формален и валиден сам по себе си, тъй като има ясно определен предмет….“ . В следващия абзатц на лист 3 от молбата ищецът заявява: „ Във връзка с горното твърдим, че същестува валиден, пълен, формален договор межди двете страни, във формата на рамков договор от 2012г., вече представен на съда с внасяне на първоначалната искова молба, който е приложим в процесния случай, както и последващ договор от 2018г., сключен по нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗД, сключен в момента, в който предложението е достигнало у предложителя…..“ . В 2 предпоследния и последния абзатц на лист 3 от уточняващата молба, ищецът заявява, че рамковият договор прави възможно многократно сключване на последващ договор чрез многократни волеизявления, като правното действие на рамковия договор е продължаващо и не се изчерпва с формирането на един последващ договор. На лист 4 от уточняващата молба се сочат 4 документа, които според ищеца представляват последващ договор на рамковия.

Видно от така изложеното от ищеца, същият не само не поддържа по-рано изложеното, че има конкретно сключен писмени договор 17.08.2018г., което е заявил като последна конкретизация, но се твърди, че се касае за документи-електронна кореспонденция, банкови извлечения, които са продължение на споразумението от 2012г., което е различно фактология от изложената в исковата молба и многократно променяна след това.

Отделно от това за първи път се излага фактология за порочност на сключения договор, без да е ясно, кой конкретно е този договор, като се твърди, че именно поради опорочаване на волята за сключване на този договор, ищецът се е обърнал към съда за съдействие / лист 5 от молбата./

С оглед изложеното до тук, съдът намира, че въпреки многократно дадената от съда възможност на ищеца, да уточни фактологията, въз основа на която е предявил претенцията си към ответника, същият не може да конкретизира същата и исковата му молба като нередовна следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Поради което и на основание чл. 129, ал. 3, във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 126 по описа на Бургаския окръжен съд за 2022г.

Определението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението му.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4