Решение № 38 от 04.09.2023, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Котел, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодорка Ст. Цончева при участието на секретаря Нелли Хр. Митева като разгледа докладваното от Тодорка Ст. Цончева Административно наказателно дело № 20232210200065 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Селин Группе“ ЕООД , със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 152, ет. 3, офис 303 с ЕИК: ************ представлявано от управителя Ш. С. Х. чрез адв. Т. Ч. от АК Хасково е обжалвал НАКАЗАТЕЛНО Постановление № 20-2300073 от 02.05.2023 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен, с което за извършено нарушение на чл.275, ал.1 от Кодекса на труда, във връзка с ч л . 200, ал.1, т . 3 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл. 431, ал. 3 от Правилник по безопасността и здравето, при работа по електрообзавежданети с напрежение до 1000 волта и на основании чл. 416, ал. 5 във вр.с чл. 415в от КТ му е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300. 00 лева.

Жалбоподателят в жалбата си твърди, че атакуваното наказателно постановление е постановено в противоречие с материалния закон и е издадено при липса на съставомерно /субективно/ поведение на жалбоподателя и при допускане на съществени нарушения на административно-производствените правила. Твърди се, че допуснатите 1 процесуални нарушения лишават жалбоподателя от основното му право в производството да научи какво нарушение е извършил и защо наказващия орган приема това.

В съдебно заседание жалбоподателят представител не се явяват и не вземат отношение. и процесуалният му

Ответникът по делото чрез старши юрисконсулт К. от Дирекция "Инспекция по труда"- Враца в съдебно заседание и в писмена защита излага съображения за неоснователност и необоснованост на депозираната жалба и иска същата да бъде отхвърлена, а атакуваното НП да бъде потвърдено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд - гр. Котел, като провери основателността на жалбата, съобразявайки становищата на страните и след анализ на събраните по делото доказателства прие следното от фактическа страна:

На 20.03.2023 г. служителите на Д „ИТ“- Сливен – Т. Й. Д. и К. П. Д. извършили проверка в обект строително монтажни работи /монтаж на кофраж/ по изграждане на сграда за технически тренировки по стрелба в село Мокрен, община Котел на полигон Ново село, стопанисван от „Селин Группе“ ЕООД гр. Хасково по повод получен анонимен сигнал за нарушение на трудовото законодателство. При извършване на проверката се установило, че работодателят не е осигурил безопасни условия на труд – кабелите за захранване на преносими ръчни електрически инструменти са положени под и над строителни материали с което е нарушил чл. 431, ал.3 от Правилник за безопасността и здравето при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 волта. Констатирано е, че нарушението е извършено на 20.03.2023 г.

На обект на полигон Ново силж в община Котел.

Извършеното нарушение било обективирано в Акт № 202300073/31.03.2023 г. съставен от Т. Й. Д. –гл. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен.

Процедурата по съставяне и връчване на АУАН се е развила в присъствието на свидетелите К. П. Д. и А. Н. Х. и упълномощен представител на дружеството нарушител С. А. Б., който отказал да го подпише. Отказа на Б. е оформен и подписан от двама свидетели – А. Х. и Г. К.. Изпратена била покана до управителя на дружеството да се яви на 31.03.2023 г. за съставяне на АУАН, но същият не се явил. На осн. чл.40, ал.2 от ЗАНН актът е съставен 2 в негово отсъствие. Актосъставителят приел, че е нарушен чл.275, ал.1 от Кодекса на труда, във връзка с ч л . 200, ал.1, т . 3 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл. 431, ал. 3 от Правилник по безопасността и здравето, при работа по електрообзавежданети с напрежение до 1000 волта.

Впоследствие при идентично описание на фактическата обстановка на нарушението в АУАН и след преценка на констатациите на актосъставителя е издадено и атакуваното НАКАЗАТЕЛНО Постановление № 20-2300073 от 02.05.2023 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“Сливен, с което на „Селин Группе“ ЕООД гр. Хасково, на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.415в от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300. 00 /триста/ лева, за извършено нарушение на чл.275, ал.1 от Кодекса на труда, във връзка с ч л . 200, ал.1, т . 3 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл. 431, ал. 3 от Правилник по безопасността и здравето, при работа по електрообзавежданети с напрежение до 1000 волта.

При обжалването на НП пред Котелския районен съд са събрани гласни доказателства, като са допуснати до разпит свидетеля по Акта и актосъставителя Т. Д. , като показанията им се припокриват с установеното в хода на проверката и изложеното в АУАН и в НП, поради което съдът ги кредитира изцяло като обективни, безпристрастни и логически последователни.

Изложената фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите – Т. Й. Д. актосъставител, и К. П. Д. - свидетел по АУАН, Протокол за извършена проверка №ПР2310325 от 30.03.2023 г. на Д „ИТ“ гр.

Сливен, АУАН № 20-2300073/31.03.2023, Наказателно постановление № 202300073 от 02.05.2023 г. издадено от директор на Д „ИТ“ гр. Сливен, както и останалите приложени по преписката и в хода на производството доказателства.

Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.

59, ал. 2 ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално допустима и 3 неоснователна по следните съображения:

Настоящият съдебен състав приема, че акта и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, съобразно приложените заповеди и в сроковете по ЗАНН и съдържа задължителните реквизити по чл.

42 и чл. 57 от същия закон при спазване на административно производствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е дадена правилна правна квалификация на нарушението.

АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл. 416 КТ.

Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗАНН , административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. В настоящия случай е безспорно, че установеното нарушение е извършено на полигон Ново село, община Котел поради което местнокомпетентен орган да разгледа и реши преписката е Д „ИТ“ – Сливен. При това положение и с оглед посоченото в предходните два абзаца настоящия състав намира, че: местно компетентна да разгледа преписката е Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен; родово компетентна да разгледа преписката е Дирекция „Инспекция по труда“– Сливен и лично компетентен да се произнесе по преписката с наказателно постановление е Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен.

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

Фактическите констатации, посочени в НП се доказват без противоречиво от всички налични доказателства по делото, като съдът не възприема наведените от представителя на нарушителя съображение за неправилно приложение на закона, както и за неправилно наложена санкция поради липсата на извършено нарушение по посочения законов текст. В тази връзка от данните по делото – приложените писмени доказателства и разпита на свидетелите се установява, твърдяното нарушение.

Процесното административно нарушение е във формата на допустителство, като законът не държи сметка за наличието или не на вредни последици.

4

Съгласно чл. 200, ал.1, т. 3 от Наредбата при проектирането, строежа и експлоатацията на електрически уредби, съоръжения, уреди, инструменти и друго работно оборудване, за което това е необходимо, се спазват изискванията за безопасността на труда при експлоатация на електрическите уредби и съоръжения.

Съгласно чл. 275, ал. 1 КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

Съгласно чл. 431, ал.3 от Правилника за безопасността и здравето при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 волта се забранява полагането на захранващи кабели върху или под строителни материали, по проходи, пътеки и други места, където е възможна повредата им. При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин.

Именно жалбоподателят като юридическо лице, осигуряващо наемането и организацията на трудовия процес е субект на задължение за спазване както на разпоредбите на КТ, така и на нормите на НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при извършване на товаро-разтоварни работи, и по конкретно чл. 2 0 0 от цитираната Наредба и чл.431, ал.3 от Правилника забраняваща полагането на захранващи кабели върху или под строителни материали, по проходи, пътеки и други места, където е възможна повредата им.

В този смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на Закона за здравословните и безопасни условия на труд, която сочи, че: „Работодател“ е понятието, определено в § 1, т. 1 на ДР от КТ , както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията, независимо че обекта, в който е осъществявана дейността може и да не е собственост на работодателя и да не се обслужван от него.

Именно като е допуснал полагането на захранващи кабели върху или под строителни материали, по проходи, пътеки и други места, където е възможна повредата им жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 200 5 от посочената Наредба и чл.431 от Правилника.

На процесната дата дружеството-жалбоподател като работодател не е осигурило ефективен контрол за извършване на работата в процесния обект.

След откриване на нарушението то е отстранено.

Именно поради този занижен контрол не са били осигурени здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работниците да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

Изпълнителното деяние в настоящия случай е вменено на дружествотожалбоподател, и се състои в това, че не е осигурило здравословни и безопасни условия за труд на работниците и служителите, така че опасностите за живота и здравето да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като е допуснало полагането на захранващи кабели върху или под строителни материали, по проходи, пътеки и други места, където е възможна повредата им.

По делото безспорно е установено извършването на административното нарушение, което е от вида на формалните и се осъществява чрез бездействие - т. е. безспорно е установено административното нарушение от обективна страна, като субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждана, тъй като се касае за ангажиране отговорността на юридическо лице, която отговорност е обективна и безвиновна.

В случая не е налице „маловажен случай“ на адм. нарушение по чл.

28 от ЗАНН, защото в КТ има предвиден изричен законов текст – чл.415в, който гласи – „За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв“ Наказващият орган е наложил санкция от 300 лв., тъй като в случая са налице основанията за приложението на визираната разпоредба – нарушението е своевременно отстранено и липса на вредни последици за работниците.