Решение № 164 от 30.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Пловдив, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000905 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260302/27.08.2021г., постановено по търг. д. №79/2020г. по описа на Окръжен съд С.З., Г.ф. е осъден да заплати на СН. Й. П., с ЕГН ********** сумата 20 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 22.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 02.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдения размер от 20 000лв. до претендирания от 30 000лв. Г.ф., с ЕИК ********* е осъден да заплати на СН.

Й. П. сумата 2 366,67лв., представляваща разноски по делото, съобразно уважената част на иска. СН. Й. П. е осъдена да заплати на Г.ф. сумата 152.46лв., представляваща разноски за производството, съобразно отхвърлената част на иска.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – Г.ф. в частта, с която е осъден да заплати на С.П. обезщетение 1 за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000лв. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл.557 ал.1, т.1 от КЗ. Възразява се и срещу изводите на съда относно механизма на ПТП, като са наведени доводи и относно доказателствената сила на констативния протокол за ПТП и анализ на изводите на съда относно материалите от досъдебното производство. Въведено е оплакване, че в нарушение на чл.235 и чл.172 от ГПК съдът не е извършил обективна и цялостна преценка на гласните доказателства и конкретно – показанията на свидетелката А.А.. Твърди се, че в нарушение на чл.202 от ГПК съдът е кредитирал изцяло като обективно и компетентно изготвеното заключение от комплексната съдебномедицинска експертиза, като не е отчел необосноваността и противоречието на заключението. В тази връзка се позовава на допуснато процесуално нарушение – неуважаване на доказателственото искане на страната за допускане на повторна комплексна съдебномедицинска експертиза. Позовава се и на нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, с доводи за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Наведено е оплакване, че в обжалваното решение липсва анализ на събраните по делото доказателства и формиране на изводи относно релевантните за спора факти, което е довело до несъответствие на фактическите изводи на съда с установеното от събрания по делото доказателствен материал. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск за неимуществени вреди да бъде отхвърлен. Предявено е доказателствено искане – на основание чл.266 ал.3 от ГПК да бъде допусната повторна комплексна съдебномедицинска експертиза, което доказателствено искане е оставено без уважение от въззивната инстанция.

Ответник – жалбата СН. Й. П., в представения отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата. С отговора на въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а 2 служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.557 ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.558 ал.5 от КЗ.

Ищцата в първоинстанционното производство – СН. Й. П., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по 557 ал.1, т.1 от КЗ, а именно: На 22.09.2019г., в 16:35ч., по път ПП *-***** + 200, претърпяла ПТП, като пътник на предната дясна седалка с поставен от нея обезопасителен колан при управляваното от нейната снаха А.Д.А. на МПС марка „С.“, модел „К.”, с рег. № *********. Същото е ударено в предната лява част от лек автомобил марка „S.Y.“, управлявано от неизвестен извършител. За описаното обстоятелство е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 284р-20719/25.09.2019г., в който надлежно са посочени всички обстоятелства, касаещи горепосоченото ПТП, в това число и механизма на неговото настъпване. Твърди, че причината за настъпилото ПТП е виновното поведение от страна на неизвестния водач на МПС марка „S.Y.“, което се изразява в отнемане на предимството, навлизане в тяхната лента за движение, вследствие на което последвал сблъсък в предната лява част на МПС „С.“ с рег. № *********, от което са настъпили редица имуществени и неимуществени вреди. От удара автомобилът, в който е пътувала ищцата, отхвръква в дясно по посоката им на движение, встрани от пътното платно и се спира в акациева горичка, като непосредствено след ПТП-то виновният водач напуска местопроизшествието, а от другите участници в движението, които им се притекли на помощ, се установило, че въпросното МПС е марка „S.Y.“, сиво на цвят, със старозагорска регистрация.

След ПТП-то от 22.09.2019г. ищцата е откарана с линейка за преглед във Филиал за спешна медицинска помощ - гр. К., където е установено, че е получила травма на гръбначния стълб и е издаден фиш за спешна медицинска 3 помощ №0289100/22.09.2019г. Вследствие получената травма и поради непрестанните болки, е откарана с линейка и до МЦ „Т.п.“ ЕООД, където й е направена рентгенография на гръбначните прешлени и е установено, че е получила Компресионна фрактура на L2. От въпросното лечебно заведение е издаден и амбулаторен лист №*****/25.09.2019г. и фиш за спешна медицинска помощ №0269931383/25.09.2019г., с който е потвърдена първоначално дадената й диагноза.

За настъпилото ПТП на 22.09.2019 г. е образувано досъдебно производство с №*******/2019г. по описа на РУ МВР - гр. К., пр. пр. № 3440/2019г. по описа на Районна прокуратура К.. Въпреки извършените действия по разследването, същите не са довели до разкриване извършителя на престъплението, при което на 27.01.2020г. горепосоченото досъдебно производство е спряно, чрез постановление за спиране на наказателно производство №****/2019 от 27.01.2020г. на Районна прокуратура - гр. К..

Ищцата твърди, че вследствие на претърпените от нея телесни увреждания е изживяла изключително тежки неимуществени вреди, изразяващи се в причинените болки и страдания, като получените негативни последици от травмите търпи и сега и ще продължава да търпи и за в бъдеще.

Същите променили в негативен аспект нейния живот, защото й е обективно невъзможно да упражнява своята трудова дейност. Налага й се да пие непрестанно обезболяващи медикаменти, тъй като усещала постоянна физическа болка и се налага постоянно да се пристяга с колан по предписание на лекарите, който ограничава значително нейните движения в областта на снагата. Освен получените силни физически болки, претърпяла и продължава да търпи и тежки психически травми, които й причиняват нежелание за контакти с хора, тъй като постоянно се завръща към ужаса от инцидента. Това състояние на психическо разстройство й причинява проблеми със съня, каквито преди това нямала. Вследствие процесното ПТП, често изпада в стрес и получава пристъпи на паника, които особено много се засилват при поява на автомобили и по-силен звук от двигател. Винаги щом се налага да пътува в лек автомобил или когато преминава покрай спрели автомобили, изпитва чувства на безпокойство, тревога и уплаха. Вследствие на инцидента загубила и възможността да се грижа за домакинството в къщата й в село Зимница, спряла да помага за земята, която със съпруга й обработвали и за нея е обективно невъзможно да се грижи за отглеждането и възпитанието на 4 единствения си внук.

На 19.02.2020г. ищцата подала молба до ответника Г.ф., за изплащане на дължимото й обезщетение в размер на 30 000лв., представляващи причинените й неимуществени вреди от настъпилото на 22.09.2019г. ПТП. С писмо изх. № 24-01-105/12.03.2020г. е уведомена, че е определено обезщетение в размер на 13 000лв., което, според ищцата, не съответства на претърпените от нея неимуществени вреди. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което Г.ф. да бъде осъден да й заплати сумата 30 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът Г.ф. е оспорил така предявения иск. Възраженията по основателността на иска се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение, като е изразено становище, че предложеното на ищцата обезщетение от 13 000лв. съответства на претърпените от нея неимуществени вреди.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Възраженията на жалбоподателя относно наличие на предпоставките по чл.557 ал.1, т.1 от КЗ, относно механизма на процесното ПТП и относно доказателствената сила на констативния протокол за ПТП са възражения по основателността на иска. Същите са за пръв път въведени с въззивната жалба и като нововъведени такива не следва да се обсъждат с оглед ранната преклузия на чл.367, във вр. с чл.370 от ГПК. С отговора на исковата молба ответникът, настоящ жалбоподател, е възразил единствено относно размера на претендираното обезщетение. Доколкото това възражение се поддържа и във въззивната жалба, то основният спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция, се свежда до еквивалентния размер на дължимото се от ГФ обезщетение за репариране на претърпените от ищцата неимуществени вреди.

По смисъла на гл.51-ва от КЗ Г.ф. е фонд за незастраховани МПС. При правилна преценка на данните по делото първоинстанционният съд е установил, че основанието за ангажиране отговорността на ответника се изважда от нормата на чл.577 ал.1, т.1 от КЗ. При цитираната хипотеза отговорността на Г.ф. се ангажира за изплащане на увредените лица обезщетения вследствие ПТП, настъпило на територията на Р.Б. от моторно 5 превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/. ПТП-то е настъпило на територията на Р.Б. , на 22.09.2019г., по път ПП *-***** + 200.

Вследствие на ПТП-то ищцата е претърпяла телесни увреждания, като пътник на предната дясна седалка с поставен от нея обезопасителен колан в управляваното от нейната снаха А.Д.А. МПС марка „С.“, модел „К.”, с рег. № *********. Същото е ударено в предната лява част от лек автомобил марка „S.Y.“, управлявано от неизвестен извършител при управление на моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено. Съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза претърпените увреждания се изразяват в счупване на втори лумбален прешлен, навяхване и разтягане на ставния апарат в лумбалната област на гръбначния стълб.

Относно интензитета и степента на претърпените от ищцата болки и страдания вследствие така посочените увреждания като критерий при определяне на техния паричен еквивалент, относими са депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства, както и заключението от допуснатата комплексна съдебномедицинска експертиза.

Съгласно показанията на свидетелката А.А. , снаха на ищцата, вследствие на ПТП-то на последната са причинени значително физически и психически болки и страдания. Свидетелката, управлявала лекия автомобил, в който на предна седалка е пътувала ищцата, описва и механизма на ПТП-то: на почти прав участък от пътя срещу колата излязла друга неправилно изпреварваща кола, блъснала автомобила на свидетелката, изхвърлила ги от пътя и избягала. Свидетелката притежава лични впечатления от тежкия възстановителен период при ищцата, тъй като е полагала грижи за нея, поради пълната невъзможност на С.П. да се обслужва сама. Възстановяването на ищцата продължило три, четири месеца, през който период имала нужда от грижи от първа необходимост. Към момента се движила по 10, 15 минути и не можела да стои права. Преди инцидента ищцата била изключително жизнена, обичала да ходи по магазини, често посещавала гр. К., грижела се за своя внук – детето на свидетелката. След инцидента ищцата изпитвала страх да мине по същия път, станала затворена, променил се начинът й на живот.