Решение № 236 от 26.11.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. ****, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **** в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Г. при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Г. Гражданско дело № 20243430100280 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

Постъпила е искова молба, отговаряща на изискванията за редовност по чл. 127 – 128 от ГПК, като предявените с нея искове се явяват допустими и подлежат на разглеждане в открито съдебно заседание.

Проект за доклад

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът изготвя проект за доклад по делото, както следва:

1. Предявени са обективно евентуално съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК от ищеца Н. Р. Е. (уточнени допълнително с Молба вх. № 3957/16.08.2024 г. – л.

41), упълномощил адв. Н. М. М. от Адвокатска колегия – гр. Ямбол (л. 12), за установяването на

1 . 1 . недействителността по смисъла на чл. 22 от ЗПК на Договор за потребителски кредит № ***********/19.10.2023 г., сключен между ищеца и ответното дружество, поради нарушаване на:

1.1.1. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - тъй като в договора неточно е посочен ГПР;

1.1.2. (в условията на евентуалност) чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - тъй като в договора не са посочени условията за прилагане на лихвения процент;

1

1.1.3. (в условията на евентуалност) чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК - тъй като в условията за издължаване на кредита от потребителя са неясни;

1.1.4. (в условията на евентуалност) чл. 10, ал. 1 от ЗПК - тъй като в договора не е бил формулиран по ясен и разбираем начин - не били посочена методика за формирането на ГПР;

1.2. (в условията на евентуалност) нищожността на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на престациите.

1.3. Ищецът твърди, че на 19.10.2023 г. между него и ответното дружество бил сключен Договор за потребителски кредит № ***********, по силата признава, че получил сумата от 1 300,00 лв. при фиксиран ГЛП от 47 % и ГПР в размер на 57,56 %.

Било уговорено, че заемателят ще погаси кредита на 3 месечни вноски в размер на по 467,71 лв. и крайна падежна дата 19.01.2024 г.

1 . 4 . В чл. 6, ал. 1 от ДПК било уговорено, че кредитът следвало да бъде обезпечен с поръчителство от едно или две ФЛ, отговарящи на определени изисквания, или с безусловна банкова гаранция. При неизпълнение на поетото задължение, на основание чл. 18, ал. 1 от ДПК заемателят следвало да заплати неустойка в размер на 508,22 лв. (различаваща се от тази, посочена в погасителния план – 519,87 лв.), която следвало също да се изплаща разсрочено, кумулирайки се към падежните вземания по погасителния план.

1.5. Твърди, с че договорената лихва пораждала значителна нееквивалентност на престациите.

1.6. Не бил посочен точно ГПР, тъй като в договора била включена неустойка, която изпълнявала функциите на възнаградителна лихва.

2. Ответникът „К.“ ЕООД, представлявано от Адвокатско дружество „Н. У., М.“ чрез адв. Х. Г. от САК (л. 26), е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който счита исковата молба за неоснователна.

2.1. Ответникът признава, че между страните е сключен процесният ДПК.

2.2. Твърди, че клаузите на договора са уговорени индивидуално.

2.3. Твърди се, че ищецът не бил спазил чл. 6 от същия, поради което се активирала неустоечната клауза по чл. 18. Твърди се, че ищецът не е направил нито едно плащане по договора.

3. Предявени са насрещни кумулативно обективно съединени искове по чл. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД страна от ответника за осъждането на ищеца, да заплати:

4. равностойността на заета сума (главница), дължима на осн. чл. 430, ал. 1 2 от ТЗ по същия договор в размер на 1 300 лв.;

4 . 1 . законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от депозирането на насрещната искова молба (21.06.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

5. На 19.10.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ***********, между ищеца в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател (л. 5).

6 . По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 71). която е установила размера на вземанията.

От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I. По допустимостта

7. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

8. Съдът е отчел, че ищецът няма правен интерес от кумулативното предявяване на установителните искове, тъй като не претендира различни правни последици от недействителността, породена от различните основания. В тази връзка исковете следва да бъдат разгледани в условията на евентуалност в поредност, съответна на естеството на правоотношението (Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).

9 . Първо са разгледани исковете за установяване на недействителността на правоотношението съгласно специалната норма на чл. 22 от ЗПК (при различните визирани от ищеца нарушения), която е специална хипотеза на противоречие на закона (чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД), изключваща противоречието на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД). При противоречието на добрите нрави сделката сама по себе си 3 не противоречи на закона, но нарушава определени норми на поведение, приети от значителна част от *****ството, които обаче нямат задължителен характер (Герджиков, О. Въпроси на противоречието със закона като основание за нищожност.).

10. По отношение на отделните основания, водещи до недействителност по чл.

22 от ЗПК, съдът е определил следната последователност на разглеждането им:

10.1. Чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – тъй като в договора неточно е посочен ГПР – това основание е най – конкретно, поради което наличието му изключва нуждата от обсъждането на последващите основания.

10.2. Чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК – тъй като в договора не са посочени условията за прилагане на лихвения процент – това нарушение е формулирано от законодателя абстрактно. То предпоставя ГПР да е правилно посочен, както и самия лихвен процент, но да не е ясна формулата на прилагането му (върху какво се начислява, за какви периоди и т. н.).

10.3. Чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК – тъй като в условията за издължаване на кредита от потребителя са неясни – това нарушение също е формулирано от законодателя абстрактно. То предпоставя ГПР да е правилно посочен, както и самия лихвен процент, и начинът на прилагането му (т. е. размера на погасителните плащания да е ясен), но да не е ясно как точно ще бъде извършвани погасителните плащания от страна на потребителя.

10.4. Чл. 10, ал. 1 от ЗПК – тъй като в договора не е бил формулиран по ясен и разбираем начин – това нарушение е формулирано от законодателя абстрактно, като обхватът на възможните хипотези е най - голям. Поради тази причина съдът намира, че този порок следва да бъде обсъждан, ако не са налице хипотезите с по - тесен обхват формулирани по - горе (доколкото в широк смисъл всяко изключване на реквизитите по чл. 11, водещо до нищожност по чл. 22 от ЗПК, само по себе си води до неясно съдържание на договора). Т. е. хипотезата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК предвижда да са налице реквизитите по чл. 11 от ЗПК, но самата структура и формулировка на договора да водят до объркване на потребителя и липса на възможност за разбиране на финансовите му последици.

II. ***** положения

11 . По делото не се спори сключването на процесният договор за кредит и предоставянето на сумата по кредита на ответника.

12. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП 4 са:

12.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;

12.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;

12.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;

12.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.

13. Позоваващото лице да има качеството на потребител.

13.1. Ответникът и наследодателят му (кредитополучател) са физически лица, които ползват услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).

13.2. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗППТ (отм.).

14. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.).

Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.

1 5 . Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата, определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144 от ЗЗП.

16. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал.