Решение № 10817 от 06.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10817 гр. София, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110101888 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на В. Д. И. и Л. И. И. срещу Н. С.

Т.. Ищците твърдят, че на 30.10.2019г., около 16ч., се движили с л. а. „***“, управляван от ищеца Л. И., в гр. С****“, като преди кръстовището с ул. „Иск***“ спрели на червен светофар с отворен прозорец на предната лява врата. Отляво на автомобила спрял л. а.

„М.“, управляван от ответника, който свалил десния преден прозорец и започнал да крещи на Л. И., след което се пресегнал с дясната си ръка през отворения прозорец и напръскал ищците със спрей, след което потеглил. Около 5-10 минути след като били напръскани, ищците усетили остра болка и парене в областта на очите и лицето, парене по кожата и задушаване. За инцидента било образувано досъдебно производство № 1348/2019г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 41598/2019г. по описа на СРП, като с Решение от 09.02.2021г. по НАХД № 12215/2021г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав, ответникът бил признат за виновен това, че с описаното деяние причинил на ищците лека телесна повреда, изразяваща се в химическо изгаряне на роговицата на очите с единични точковидни епителни дефекти, зачервяване на конюнктивата на очните ябълки и сълзотечение, оток и зачервяване на клепачите на двете очи, реализирали медико-биологичните признаци на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като телесната повреда била причинена по хулигански подбуди /на публично място и при явно незачитане на обществения ред и неприкосновеността на личността/ - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл.

130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК бил освободен от наказателна отговорност и му била наложена глоба.

Ищците поддържат, че от причинените телесни повреди са претърпели множество вреди, изразяващи се в болки и страдания в продължение на повече от месец, страх и притеснение, промяна на обичайния начин на живот.

Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата В. И. сумата от 13 000лв., а на ищеца Л. И. сумата 1 о т 7000лв., представляващи обезщетение за претърпените в резултат от деянието неимуществени вреди.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове, като счита, че ответниците не са претърпели сочените болки и страдания, страх и дискомфорт в резултат от деянието. Оспорва исковете и по размер.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане обективно и субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД.

Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на непозволеното увреждане /деликта/ включва деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина, като обективните елементи подлежат на пълно и главно доказване от ищеца, а по отношение на субективния елемент – вината, е налице законова оборима презумпция и в тежест на ответниците е оборването й.

С Решение № 20038970 от 09.02.2021г. на СРС, НО, 129 състав, влязло в сила на 25.06.2021г., ответникът Н. С. Т. е признат за виновен за това, че на 30.10.2019г., около 16:00 часа, в гр. С****“, преди кръстовището с ул. „Иск.“ чрез напръскване със спрей, причинил лека телесна повреда на повече от едно лице, както следва:

- на ищеца Л. И. И. причинил лека телесна повреда, изразяваща се в химическо изгаряне на роговицата на очите с единични точковидни епителни дефекти, зачервяване на конюнктивата на очните ябълки и сълзотечение, оток и зачервяване на клепачите на двете очи, реализирали медико-биологичните признаци на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК;

- на ищеца В. Д. И. причинил лека телесна повреда, изразяваща се в химическо изгаряне на роговицата на очите с единични точковидни епителни дефекти зачервяване на конюнктивата на очните ябълки и сълзотечение, оток и зачервяване на клепачите на двете очи, реализирали медико-биологичните признаци на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди /на публично място и при явно незачитане на обществения ред и неприкосновеността на личността/-престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл. 130, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал.1 НК, вр. чл. 378, ал. 4, т.1 от НПК e освобождава от наказателна отговорност, като му e наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

В съдебната практика се приема, че решението по чл. 78а НК се приравнява на влязла в сила присъда за целите на гражданския процес. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва, че настоящият съд е длъжен да зачете влязлата в сила присъда и да приеме за доказано в производството, че описаното в нея деяние е извършено, че негов автор е ответникът, че същото е противоправно и изпълва елементите на престъпния състав, посочен в присъдата, и че ответникът го е извършил виновно. Предвид това, единствените останали елементи от състава на чл. 45 ЗЗД, които следва да бъдат установени, са 2 вредите и причинно-следствената връзка между тях и деянието.

В случая ищците претендират заплащането на неимуществени вреди за претърпените от тях болки и страдания, страх, дискомфорт и промяна в начина на живот в резултат от деянието.

За изясняване на релевантните за спора обстоятелства, свързани с настъпилите увреждания и тяхната причинно-следствена връзка с деянието, по делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, която съдът възприема за обективно и компетентно дадена. От заключението се установява, че травматичните увреждания, настъпили вследствие на напръскването с лютив спрей, са зачервяване, оток на кожата, където е попаднала химическата субстанция на спрея, подуване на лицето, клепачите и конюнктивите, ерозии по роговицата, съпроводени с обилно сълзотечение и силна болка до невъзможност да се отворят очите. Травмата е химическо изгаряне с неизвестна субстанция или комбинация от химични агенти, като възстановяването е строго индивидуално -зависи както от химичния състав, така и от количеството, което е попаднало върху откритите части на тялото, а също и дали потърпевшият няма някакви здравословни проблеми, като заболявания на горни дихателни пътища, бронхиална астма, алергии и т.н., като вдишването в такива случаи може да бъде фатално. Вещото лице сочи, че при химичните изгаряния първата помощ е много важна-обилна промивка с течаща вода, като се прави неутрализация, изписват се антибиотични и епитолотонични капки и унгвенти, а при алергична реакция-кортизонов медикаменти.

Отбелязано е, че постепенно от няколко дни до няколко седмици, както е при ищцата, анамнестично съобщила за алергия към домашен прах, отокът и зачервяването изчезват, епителизират роговичните ерозии, с което и болката намалява и настъпва оздравяване.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че към момента при ищците няма следи от травмата и изгарянията, няма следи от трайни увреждания, както и че лицата с алергия са по-чувствителни към различни субстанции и по-дълго се възстановяват, като организмът при алергия реагира по-тежко и би могло да има задушаване. Сочи, че ерозията, която се причинява по роговицата, води до много силна болка и невъзможност на човек да си отвори очите, като до 7-10 дни, при липса на алергии, настъпва възстановяване. При хора с алергии този период може да е 3-4 седмици. В конкретния случай причиненото изгаряне е от първа степен, най-леката форма. Вещото лице посочва, че на ищците е оказана медицинска помощ, като са им изписани капки и мехлеми, които са употребявали няколко седмици след инцидента. При напръскване със спрей, при нормално протичане, болката отшумява до няколко дни, а дразненето може да продължи до няколко седмици.

За устаноявяване претърпените от ищците болки и страдания е проведен разпит и на свидетелите Ив. Л.ов И.-син на ищците и на Н. Г. П..

От показанията на Ив. Л.ов И. се установява, че на 30.10.2019г. получил от майка си обаждане, като му съобщила, че са напръскани с лютив спрей. Свидетелства, че били в тежко състояние, зачервени, с подуто лице, не виждали и имали проблеми със зрението, след което ги откарал в болница, където не били хоспитализирани, но не си спомня какви манипулации им били правени. Сочи, че живеят в едно домакинство и ищците са имали нужда от възстановяване. На ищцата е било нужно повече времеоколо месец, без да е сигурен, за да спаднат отоците и да започне да вижда, като имала проблеми с гледането на телевизия и в монитор, очите й сълзяли. Свидетелства, че имала проблеми с пътуване в автомобил и изпитвала паника при спиране на светофар.

При ищеца също имало период на възстановяване, но не е сигурен колко време е продължило. Сочи, че не си спомня да са имали проблеми в това да се обслужват сами и да гледат телевизия, както и че инцидентът ги е променил, но не може да каже как 3 точно. Уточнява, че не си спомня дали са ползвали болнични, зачервяването е било около 2-3 дни, като ищцата от дясната страна била много подута и зачервена, но не знае дали това се дължи на алергична реакция и не си спомня дали са приемали медикаменти.

Съдът цени показанията на свидетеля на основание чл. 172 ГПК, имайки предвид неговата заинтересованост. Показанията на същия следва да се кредитират изцяло в частта, касаеща настъпилите увреждания - зачервяване, оток, проблеми със зрението, причинения от това дискомфорт, тъй като същите почиват на непосредствени възприятия и кореспондират с останалите доказателствени източници относно релевантните обстоятелства.

Проведен е разпит и на свидетеля Н. Г. П.. От неговите показания се установява, че е съсед на страните и техен приятел. Свидетелства, че през м. октомври 2019г. видял сина на ищците да помага на майка си да слезе от колата, което не било характерно, тъй като били активни хора и забелязал, че лицата на ищците били зачервени, очите присвити и сълзящи, като му казали, че били напръскани със спрей и се връщат от болница. Сочи, че зачервяването продължило около седмица, като при ищеца било повидимо, имал и подуване, а при ищцата-в областта на очите имало доста ярки червени черти. Сочи, че ходели, но не много сигурно, мажели се с мехлеми, а присвиването на очи продължило около месец, като и самите ищци му споделили, че около месец след инцидента имали проблеми със зрението, а ищцата споделила и за проблем с пътуването в автомобил.

Съдът кредитира показанията на свидетеля относно настъпилите увреждания – зачервяване, подуване, сълзене на очите, като обективни, логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

При горните обстоятелства, които са установени по делото както от постановената присъда, в която подробно са описани получените от ищците травматични увреждания, така и от свидетелските показания и изслушаното и прието в настоящото производство експертно заключение, се налага извода, че ищците действително са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се във болки и страдания, както и дискомфорт, които подлежат на обезщетяване съгласно чл. 52 ЗЗД, независимо че нямат паричен еквивалент.