Определение № 25894 от 16.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25894 гр. София, 16.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110143081 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от подадена от М. А. М. срещу „Х“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 17.04.2024 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит от разстояние № **********, по силата на който му била предоставена в заем сума в размер на 800 лв., при уговорен едномесечен срок за погасяване на заема. Твърди, че съгласно условията на договора следвало да заплати в полза на Хдателя такса за бързо разглеждане и да предостави на Хра едно от следните обезпечения - безусловна банкова гаранция или гаранция издадена от небанкова финансова институция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от Хра условия. При неизпълнение на горното задължение се сочи, че на Хполучателя се начислява неустойка, която твърде да му е била начислена още със сключване на договора. Излага подробни съображения за недействителност на договора за кредит, тъй като не бил сключен в предписаната от закона форма, че е нарушено изискването да е написана на ясен и разбираем език с шрифт не по-малък от 12. Наред с това се поддържа, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Сочи, че като разход по кредита в ГПР следва да бъде включена предвидената неустойка/такса за поръчителство, като с оглед невключването на този разход приложимият ГПР надхвърля посочения в договора, а и така се заобикаля забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В този смисъл поддържа, че в процесния договор е посочен грешен ГПР. С оглед на горните съображения отправя искане за прогласяване недействителността на процесния договор за кредит. При условията на евентуалност отправя искане за прогласяване на отделни клаузи от договора, а именно клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение и клаузата, с която се предвижда заплащане на такса за експресно разглеждане за нищожни, като заобикалящи закона, като противоречащи на добрите нрави, респективно са неравноправни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който излага съображения за недопустимост на производството на основание чл. 126 ГПК с оглед образуваното по-рано по реда на чл. 422 ГПК гр.д. № 22780/2025 г. по писа на СРС за установяване вземания по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6161/2024 г. по описа на СРС. По същество оспорва предявения иск като неоснователен като излага 1 подробни съображения за валидността на процесния договор и оспорените клаузи.

Твърди се договорът за потребителски кредит да е сключен в съответствие с разпоредбите ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, а на ищеца да е била предоставена пълна преддоговорна информация, а договорът да е ли изготвен на траен носител, съобразно изискванията на закона. Поддържа, че таксата за експресно разглеждане е незадължителна, допълнителна услуга, която не била условие за отпускане на кредита и поради това не влияе върху ГПР. Сочи кредитът да е усвоен изцяло. Не се оспорва сключването на заемното правоотношение, наличието на клаузата за експресно разглеждане. Поддържа се потребителят да не е възстановил на ответника сумата от 800 лв. При условията на евентуалност отправя искане съдът да приеме, че ищецът дължи чистата стойност на кредита в размер на предоставената главница - 800 лева на основание чл. 23 ЗПК. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба или друг начин за доброволно уреждане на спора.

По допустимостта на предявения иск:

В отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за недопустимост на настоящото производство на основание чл. 126 ГПК, излагайки съображения за образувано по-рано по реда на чл. 422 ГПК гр.д. № 22780/2025 г. по описа на СРС за установяване вземания по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 6161/2024 г. по описа на СРС.

Съдът намира възражението за неоснователно по следните съображения:

С постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 1922 от 26.06.2026 г. по ч.т.д. № 1200/2026 г. на ВКС, II т.о. е прието по идентична фактическа обстановка като в настоящото производство, че искът за обявяване на нищожност на договор, въз основа на който се претендират в друго производство породени от него притезателни права, е преюдициален по отношение на иска за присъждане на вземания, основани на договора, чиято действителност се оспорва. Страната, срещу която е предявен иск за изпълнение на договорно задължение, притежава правен интерес да предяви в същото исково производство или в отделен процес отрицателен установителен иск за нищожност на правопораждащия юридически факт. Горното становище е застъпено и в определение № 772/10.09.2012 г. по ч. т. д. № 304/2012 г. на ВКС, II т. о.; Определение № 575/10.10.2017 г. по ч. т. д. № 1788/2017 г. на ВКС, II т. о.;

Определение № 31/13.01.2015 г. по ч. гр. д. № 7392/2014 г. на ВКС, III г. о. Настоящият съдебен състав споделя изцяло така формираната практика, като счита, че за ищеца е налице правен спор да установи със сила на пресъдено нещо, че процесният договор е недействителен на сочените от него основания. Обстоятелството, че по гр.д. № 22780/2025 г. по описа на СРС ответникът (сега ищец) М. е релевирал възражение за нищожност на договора, по същество не отрича правото му в отделен процес за предявяване на отрицателен установителен иск (като инцидентен по смисъла на чл. 212 ГПК) или в друго съдебно производство – за отричане на действителността на правопораждащия юридически факт (договора), на който Хрът основава предявените в първото исково производство субективни материални права. Това е така, защото в производството по чл. 422 ГПК, по което е образувано гр.д. № 22780/2025 г. по описа на СРС, този въпрос не би бил решен със сила на пресъдено нещо, поради което това обстоятелство обуславя правния му интерес. В конкретния случай прогласяването на нищожността на релевантния договор за потребителски кредит или на отделни клаузи от него ще има пряко значение за правилното разрешаване на исковото производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК – за установяване със сила на пресъдено нещо на съществуването на предявените от Хра в заповедното производство парични вземания, основани на оспорения с исковете по настоящото исково производство договор за потребителски кредит.

В допълнение следва да се посочи, че противно на изложеното от ответника не е налице и тъждество между предмета на двете производства.

Предвид изложеното, предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан от съда.

2

Съдът намира, че така депозиранията отговор на исковата молба е неясен с оглед изявлението при условията на евентуалност съдът да приеме, че ищецът дължи чистата стойност на кредита в размер на предоставената главница - 800 лева на основание чл. 23 ЗПК, поради което на ответника следва да бъдат дадени указания дали поддържа това искане, предвид обстоятелството, че между страните е висящо производство за установяване дължимостта на сумите по договора, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същото се явява недопустимо. Независимо от горното за процесуална икономия указанията следва ад бъдат дадени с настоящото определение, с което съдът насрочва делото за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 и ал. 3 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

УКАЗВА на ищеца, че следва да установи сключен между страните договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, включително и уговорката такса за бързо разглеждане и неустойка за непредоставяне на обезпечение, че същият e нищожен, респективно оспорените клаузи са нищожни на сочените основания.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът, респективно оспорените клаузи са действителни, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител, поради което предоставя на страните възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

Обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване: Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: 1/ наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит от разстояние № **********; 2/ уговорена клауза, предвиждаща задължение за Хполучателя да заплати на дружеството такса за експресно разглеждане; 3/ че таксата за експресно разглеждане не се включва в ГПР.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Искането на ищеца за изискване на цялото досие по кредита следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо с оглед представените по делото доказателства.

Искането на ищеца за издаване на удостоверение, което да му послужи пред БНБ за снабдяване с посочената информация, като неотносимо към предмета на делото съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отвода на ответника за недопустимост на производството.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, с препис за насрещната страна да заяви изрично дали поддържа искането си при условията на евентуалност съдът да приеме, че ищецът дължи чистата стойност на кредита в размер на предоставената главница - 800 лв. на основание чл. 23 ЗПК, предвид обстоятелството, че между страните е висящо производство за установяване дължимостта на сумите по договора, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същото се явява и недопустимо.

При неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че не е сезиран с това искане.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2026 г. от 09:50 часа, за която дата да се призоват страните.

П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като писмени доказателства по делото, документите, представените ведно с исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи в цялост кредитното му досие.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на удостоверение, което да му послужи пред БНБ за снабдяване с посочената информация.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.