Определение № 246 от 04.07.2022, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Частно наказателно дело 233/2022
- Вид
- Определение № 246
- Подписан
- 04.07.2022
- В сила
- 16.09.2022
- Състав
- Галина Христова Нейчева
Цитирани разпоредби
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал.1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл.111, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 153 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 4 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.5 и 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.5 и 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.6, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 246 гр. Сливен, 04.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Частно наказателно дело № 20222200200233 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.5 и 6 от НПК.
Образувано е по жалба от адв. Щ. Щ. от АК - Хасково, като пълномощник на М. Т. Д. срещу постановление от 21.04.2022г. на ОП – Сливен за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1749/2014г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.№ 3006/2014г., пор.№ 261/2014г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен. С посоченото постановление Окръжна прокуратура – Сливен е прекратила наказателното производство, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ от НК - за това, че на 18.12.2014 г. в гр. Сливен – шосе ІІ-6, с. Крушаре, общ. Сливен, при управление на МПС, са нарушени правилата за движение и по непредпазливост е причинена смъртта на В.Л.М. от с. Крушаре, общ. Сливен.
Постановено е след изтичане срока за обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъдат унищожени като вещи без стойност веществените доказателства по делото: парче дамаска, изрязано от шофьорска седалка на лек автомобил „Мерцедес“, иззето на местопроизшествието на 18.12.2014г., запечатано в хартиен плик с лепенка № Б0957; парче от стъкло, взето от средната част на предно стъкло на л.а.
„Мерцедес“, изрязано на ниво 0,9 м. от лява колона, нагоре на 0,6 м. от лява колона, иззето на местопроизшествието на 18.12.2014г., запечатано в хартиен плик с № Б0958; парче от стъкло с полепнала по него плът и мазна течност наподобяваща кръв, изрязано от предно стъкло на л.а. „Мерцедес“ на ниво 0,5 м. от основата и на 0,15 м. от лявата колона, иззето на местопроизшествието на 18.12.2014г., запечатано в хартиен плик с № Б0959; тампон със слюнка, взета от Т.И.С. на 26.04.2017 г. и косми и марля с кръв, взети при аутопсия от 19.12.2014г. от главата на В.Л.М., запечатани с медицинско тиксо в кутия с надпис „Arixtra“ 2,5 мг. със стикер № Б2392.
В жалбата се твърди, че с обжалваното постановление на Окръжна прокуратура гр. Сливен за пореден път било прекратено наказателното производство по ДП 1749/2014г. по описа на РУ на МВР Сливен въпреки че, 1 разследването отново не било проведено при пълно, всестранно и обективно изследване на обстоятелствата по делото, както повелявала разпоредба на чл.
14 от НПК. Не били събрани достатъчно доказателства по делото; допуснато било повратно тълкуване на доказателствата; липсвала обективност на разследването и на тълкуването на събраните доказателства, като изобщо не били положени усилия за разкриване на обективната истина. За пореден път, напълно се неглижирала изготвената по делото ДНК - експертиза. С резултатите от последната било установено, че кръвта по парчето стъкло, иззето от най - лявата част на предното стъкло, съвсем близо до лявата колона на автомобила, била на Т.С. Установено било също, че кръвта по парчето стъкло, иззето от средната част на предното стъкло (0,9 м. от лявата колона на автомобила) била на В.М. Само от тези резултати възниквали сериозни съмнения в тезата, че В.М. управлявал въпросния автомобил – как тогава била попаднала кръвта на Т.С.в най - лявата част на автомобила, където очевидно предното стъкло на колата е било разбито от главата на водача и как била попаднала кръв от В.Л. по средата на предното стъкло, което на това място очевидно било строшено от глава на пасажер в автомобила. Ако се приемело, че В.М.управлявал автомобила, то при удара тялото на Т.С.трябвало да е преминало през тялото на В.М. , за да се стигнело до положение Т.С.да си удари главата в най - лявата част на колата. За изясняването на тези въпроси била назначена нова комплексна петорна СМАТЕ, която направила изводите, че било невъзможно Т.С.да удари главата си в лявата част на предното стъкло, ако е пътувал на предна дясна седалка и че било невъзможно телата на В.М.и Т.С.да полетят в коренно противоположни посоки в момента на удара между двата автомобила. Само тези изводи на експертизата били достатъчни, за да се определи кой бил водач на автомобила и безспорно това бил Т.С. За това говорели недвусмислено събраните веществени доказателства със следи от ДНК материал и изготвената впоследствие ДНК експертиза. Тези доказателства били и единствените, напълно обективни, доколкото стояли вън от човешката преценка и не можело да бъдат манипулирани, поради което прокуратурата следвало да ги кредитира с най - голямо доверие и те да послужели като основа за разкриване на обективната истина, но напълно нелогично, прокуратурата давала вяра на свидетелските показания, и то на свидетеля Т.С. който най – вероятно бил отговорен за настъпилата катастрофа и за смъртта на В.М. Кредитирани били и изводи на вещите лица, въпреки очевидното им противоречие с веществените доказателства и с ДНК експертизата.
Повереникът посочва извод на експертите, цитиран и възприет от прокуратурата на страница 13, абзац 2, изречение - последно от обжалваното постановление, където се обосновавало противоречието на КСМАТЕ със събраните веществени доказателства и изготвената ДНК експертиза с допусната техническа грешка от страна на разследващите органи. Счита това за несериозно и представляващо грубо погазване на правилата на формалната логика, които стояли в основата на разкриването на обективната истина.
2
Счита, че експертите нямали право да преценят по какъв начин били събрани и изготвени веществените доказателства по едно досъдебно производство и да кредитират или изключват доказателства от наказателното производство, които противоречат на изводите им, а следвало да се съобразяват и да базират изводите си на събраните доказателства. Преценя за невероятно това, че прокуратурата се съгласявала с този извод на експертите за вмененото й нарушение на процесуалните правила - че не били събрани правилно веществените доказателства, въпреки съществуващите протоколи, подписани от разследващи органи и вещи лица. Това изглеждало напълно нелогично и създавало неравнопоставеност в наказателния процес, доколкото се възприемали тезите, които били в интерес на Т.С.- другият заподозрян в извършването на деянието. Изводите си, че В.М.пътувал на предната дясна седалка, вещите лица правели на база получените от него телесни увреждания, но и в тази част на заключението съществували сериозни противоречия и неясноти. Вещите лица сочели, че В.М.получил така наречената „воланна травма“, изразяваща се в кръвонасядания по кожата на лявата странична повърхност на гръдния кош, но не давали обяснение защо след като В.М.полетял напред и наляво, как лявата част на гръдния му кош достигнала волана - уврежданията на водача следвало да са в предната дясна част на гръдния кош. Изобщо не било обърнато внимание на получените от Т.С.телесни увреждания и най – вече на увреждането на главата му, от което били останали следи и взет ДНК материал за проба. Повереникът счита за безспорно, че Т.С.управлявал автомобила, тъй като след настъпване на удара между двете МПС, той полетял напред и наляво, като е ударил главата си в лявата част на предното стъкло непосредствено до лявата колона на автомобила. В резултат на този удар по стъклото останали кръв и парчета кожа и косми, които послужили за обект на ДНК изследването. От снимките ясно се виждало, че ударът на Т.С.в предното стъкло не бил кос, а фронтален, което говорело, че именно той управлявал автомобила. Наличието на кръв от В.М.по предната дясна седалка можело да бъде обяснено с течното състояние на кръвта и възможността да има пръски от нея или да е попаднала там поради триенето с части от тялото на В.М.при изваждането му, но нямало как да се обясни наличието на плът, косми и кръв от Т.С.в най - лявата част на предното стъкло на автомобила, които очевидно попаднали там при първоначалния удар.
За пореден път не било изяснено обстоятелството какво наложило явяването на Т.С.на първоначален разпит с адвокат, каквито указания имало и в постановлението на ВКП. Повереникът счита, че прекратяването на наказателното производство, отказът да бъдат продължени следствените действия и да бъде допуснато събирането на още доказателства от страна на прокуратурата представлявало отказ от правосъдие от страна на разследващите органи и прокуратурата.
3
Искането е окръжният съд да отмени Постановление от 24.06.2019г. за прекратяване на наказателното производство по ДП 1749/2014г. по описа на РУ на МВР Сливен, като необосновано и незаконосъобразно.
Моли да бъдат дадени задължителни указания на ОП – Сливен по досъдебно производство № 1749 / 2014г. да бъде допусната повторна КСМАТЕ с вещи лица от друг съдебен район, различни от участвалите в производството до момента. Моли да бъдат дадени указания да бъде изяснено обстоятелството какво е наложило явяването на Т.С.на първоначален разпит с адвокат, каквито указания имало и в постановлението на ВКП. Във връзка с противоречиви показания на свидетелите по делото, моли да бъде проведен повторен разпит на Т.С. Б.Д., И.И. и Г.Г., като при разпитите бъде използван полиграф.
Тъй като наследниците на загиналия В.М.завели граждански дела срещу застрахователя на виновния водач Т.С.за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди и веществените доказателства от настоящото наказателно производство били необходими за изготвянето на експертизи по образуваните граждански дела, а в обжалваното постановление ОП - гр.
Сливен разпоредила веществените доказателства да бъдат унищожени след приключване на разследването, моли съда да разпореди веществените доказателства да бъдат пазени и след евентуалното прекратяване на наказателното производство, а при поискване да бъдат предоставени по вече образуваните граждански дела. Унищожаването на тези доказателства според повереника щяло да осуети напълно възможността на пострадалите да защитят правата си и да установят вината на Т.С.за настъпване на ПТП.
По подадената жалба е образувано ЧНД № 210 / 2022г. по описа на СлОС. След запознаване с материалите по досъдебното производство, СлОС е констатирал, че постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1749/2014г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.№ 3006/2014г., пор.№ 261/2014г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, е връчено само на П.М.П., на Б.Е.П. и на адв. Щ. (за което има приложени обратни разписки), но не и на останалите лица, на които прокурорът е разпоредил да бъде изпратено, а именно: на М. Т. Д. – лично и като законен представител на Л.В.М. и Д.В.М., на А.П.И. и на Т.И.С.. Съдът е констатирал е още, че за внесената и подписана от адв. Щ. жалба по делото няма 4 представено изрично пълномощно, с което М. Т. Д. го упълномощава за подаване на жалба против постановлението за прекратяване на наказателното производство от ОП – Сливен и дали тя го упълномощава лично за себе си или и в качеството й на законен представител на Л.В.М. и Д.В.М. (съобразено с възрастта на двете деца към момента на подаване на жалбата), тъй като повереникът няма самостоятелно право на жалба в производството по чл. 243 от НПК и той трябва да е упълномощен изрично от пострадалата, респ. пострадалите за подаването й. Констатирал е и че в петитума на подадената от адв. Щ. жалба е направено искане за отмяна на Постановление от 24.06.2019г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1749/2014г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.№ 3006/2014г., пор.№ 261/2014г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, което отдавна е отменено с влязло в сила на 31.07.2019г. определение № 343 / 15.07.2019г. па ЧНД № 392 / 2019г. на СлОС.
С оглед на тези констатации, с определение № 156 / 17.05.2022г. СлОС е прекратил съдебното производство по ЧНД № 210 / 2022г. на СлОС и е върнал делото на ОП – Сливен за администриране.
С писмо от 18.05.2022г., изпратено от ОП – Сливен с посочено основание чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е върната в съда жалбата на адв. Щ. срещу постановлението, ведно с досъдебното производство и 3 бр. обратни разписки за връчване на постановлението от 21.04.2022г. и на останалите пострадали лица. В писмото е посочено още, че прокуратурата не разполага с правомощия или задължения, произтичащи от закона за администриране на жалби, поради което не са изпълнени дадените от съда указания в тази насока. Към писмото е приложено копие от адвокатско пълномощно на адв.