Решение № 498 от 06.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Перник, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Гражданско дело № 20251720100896 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, чрез пълномощника адв. Н. К. – АК Стара Загора, срещу Р. К. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.П., ж.к. “Т.”, №**, ет.*, ап. *, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2556,38 лева, с равностойност от 1307,06 евро - главница за вноски с настъпил падеж за периода 21.11.2023г.

– 21.12.2024 г. по Договор за потребителски кредит № 2570*** от 30.12.2016 г., сключен между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Р. К. В., вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.06.2024 г., сумата 603,72 лева, с равностойност от 308,68 евро договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 21.11.2023 г. – 21.12.2024 г., и сумата 305,48 лева, с равностойност от 156,19 евро - лихва за забава за периода от 21.11.2023 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 02.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.01.2025 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 10/03.01.2025 г. по ч.гр.д. № 11 по описа за 2025 г. на Районен съд - Перник.

В исковата молба се твърди, че на 30.12.2016 г. между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството на кредитор и Р. К. В., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 2570***, по силата на който ответникът е получил в заем сумата от 18540,00 лева, които се е задължил да върне на 120 месечни вноски в срок до 21.12.2026 г. Сочи се, че кредитополучателят погасил част от вноските, след което преустановил плащанията, поради което останала непогасена главница в размер на 2556,38 лева за вноски с настъпил падеж за периода 21.11.2023г. – 21.12.2024 г. съгласно погасителния план. Твърди се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.06.2024 г. “Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД прехвърлил на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД вземанията към ответника по процесния договор. Поддържа се, че на посочените в договора адреси на ответника били изпратени уведомления по чл. 99 ЗЗД от пълномощник на цедента, с писмо с обратна разписка за извършената цесия, които се върнали в цялост с 1 отбелязване, че са непотърсени. Счита, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия с връчването му на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, сред които е и уводомление за цесията, изходящо от цедента. По изложените съображения ищецът моли исковете да бъдат изцяло уважени. Претендира и разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор от ответника.

С протоколно определение по протокол № 917/05.06.2026г. съдът е констатирал, че считано от 02.12.2025 г. ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, е заличен търговец, като считано от същата дата негов правоприемник е дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, поради което и на основание чл.227 ГПК е конституирал в качеството на ищец по делото “ЕОС Матрикс” ЕАД, ЕИК 208597211, на мястото на първоначалния ищец “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375.

В съдебно заседание новоконституираният ищец, не е изпратил представител. С писмена молба е заявил, че поддържа исковата молба и претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

По заявление с вх.рег. № 43/02.01.2025г. на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, е издадена Заповед за изпълнение № 10/03.01.2025г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 11/2025г. по описа на РС-Перник срещу Р. К. В., ЕГН **********, за сумата 2556,38 лева - главница за вноски с настъпил падеж за периода 21.11.2023г. – 21.12.2024 г. по Договор за потребителски кредит № 2570*** от 30.12.2016 г., сумата 603,72 лева - договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 21.11.2023 г. – 21.12.2024 г., и сумата 305,48 лева - лихва за забава за периода от 21.11.2023 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 02.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и разноските за производството. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 09.01.2025 г., който е депозирал възражение по чл. 414 ГПК на 09.01.2025г., обосновано с твърдение, че сумите са погасени по давност. С разпореждане №606/10.01.2025г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, връчено му на 06.02.2025г. На 04.03.2025 г. е депозирана исковата молба за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и е с предмет установяване вземанията на ищеца към ответника по заповедта за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявявания установителен иск. По тези съображения съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим.

Разгледан по същество, съдът намира иска за основателен по следните съображения:

По делото е представен Договор № 2570*** от 30.12.2016 г. за потребителски кредит, погасителен план към него и Общи условия на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД за отпускане на потребителски кредити, подписани от Р. К. В., като кредитополучател (което обстоятелство не се оспорва), и от “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД – като кредитор. По силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен заем в размер на 18540 лева, която сума следвало да бъде върната на 120 анюитетни месечни вноски, с краен падеж 21.12.2026 г. Задължението за връщане на кредита включвало и уговорка за плаваща годишна лихва в размер на 7,99 %, формираща се от пазарен лихвен процент 0,14% / тримесечен SOFIBOR/, увеличен с фиксирана надбавка от 7,85%. В чл. 6, ал.

1 от Общите условия е посочено, че методиката на банката за определяне на посочения референтен лихвен процент, е неразделна част от общите условия – приложение от договора. Уговорен е ГПР в размер на 10,51%, като по този начин, съгласно договора и погасителния план към него, общата дължима за връщане сума към банката възлиза на 28691,40 лева.

По делото не се спори (предвид липсата на депозиран отговор с релевирано възражение в тази насока), че заемната сума е усвоена от длъжника, както и че последният е заплащал погасителните вноски съгласно погасителния план до 21.10.2023г. (което неизгодно обстоятелство се признава от ищеца с депозираната по делото молба вх. № 7046/25.03.2025г.), след което длъжникът преустановил плащанията по договора.

2

Процесният договор за заем е сключен при спазване специалните изисквания на ЗПК, подписан е от двете страни, носи подписа на кредитополучателя на всяка страница, посочени са индивидуализиращите данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, лихвеният процент, годишният процент на разходите по кредита, размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Ето защо процесният договор за кредит съставлява валиден източник на права и задължения и обвързва страните.

При тези предпоставки се установи, че кредиторът е изпълнил основното си задължение да предостави в заем парична сума, поради което за ответника се е породило задължение да върне получената в заем парична сума, заедно с възнаграждение за предоставянето й.

От представените като доказателства по делото договор за цесия от 11.06.2024г. между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД и приложение № 1 към същия, Потвърждение за цесия и уведомления, се установяват твърденията на ищеца, въз основа на които същият извежда процесуалната и материалната си легитимация си, а именно – сключен договор за цесия с кредитора на ответника „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, по силата на който вземането по процесния кредит му е прехвърлено, като ответникът е надлежно уведомен за цесията от ищеца-цесионер като пълномощник на цедента, с получаване на преписа от исковата молба, ведно с приложенията ( в този смисъл решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о.).

По тези съoбражения съдът приема, че на основание представения с исковата молба договор за потребителски кредит е възникнало валидно облигационно отношение между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в качеството на кредитор, и Р. К. В., в качеството на кредитополучател, по договор за кредит за сумата 18540,00 лева, подлежащ на връщане заедно с уговорената договорна възнаградителна лихва, вземанията по който договор са валидно прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.06.2024 г. и за което длъжникът е уведомен надлежно.

По делото е представен погасителен план, неразделна част от процесния договор за потребителски кредит. Предмет на предявения иск са вземанията на кредитора за главница и договорна лихва по 14 погасителни вноски с настъпил падеж за периода 21.11.2023г. – 21.12.2024 г., вкл. На основание чл. 162, предл.първо от ГПК съдът намира, че размерът на претенциите на ищеца за главница и за договорна лихва съответстват на сбора от вземанията за главница и договорна лихва по погасителните вноски за процесния период 21.11.2023г. – 21.12.2024 г., вкл., съобразно погасителния план. Наред с това и доколкото длъжникът не е депозирал отговор на исковата молба, в който да оспори предявените искове по размер, респ.такова възнарежие не е направено и по реда на чл. 414 ГПК, то съдът намира, че по делото не е налице спор и относно размера на предявените искове.

Ответникът не е представил доказателства за плащане на вземанията за главница и договорна лихва на уговорените падежи, поради което съдът прави извод, че в полза на кредитора е възникнало вземане за главница и договорна лихва в претендираните размери.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, което /предвид липсата на възражение относно претендирания му размер/ съдът приема, че възлиза в размер на 305,48 лева, с равностойност от 156,19 евро, за периода 21.11.2023 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 02.01.2025 г.

Длъжникът своевременно /още в депозираното възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение/ е релевирал единствено възражение за погасяване на претендираното вземане по давност, което съдът следва да съобрази и обсъди /съгласно постановките в т. 11а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК/.

Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. На основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД с предявяване на иск за вземането давността се смята прекъсната.