Решение № 721 от 26.03.2019, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№

721 гр.Пловдив,

26.март.

2019 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,

І отделение, XХV състав в публично заседание на 26.02.2019г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело

№ 3038 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на

Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на „МУРАНУ“ ЕООД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление гр.Смолян, ул.*****с адрес по ДОПК с.Рогош, ул*****, представлявано от управителя *****, съдебен адрес ***,чрез адвокат П., против ревизионен акт № Р-16002117007949-091-001/02.07.2018 г. и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-16002118124942-003-001/12.07.2018 г., издадени от органи по приходите и потвърдени с Решение № 543/17.09.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП Пловдив, в частта,в която по отношение на „МУРАНУ“ ЕООД допълнително е начислен ДДС за м.02.2018 г. в размер на 41 911,28 лв., с прилежаща лихва 1 215,32 лв.

Жалбоподателят оспорва констатациите на приходната администрация. Твърди, че по отношение стоките,за които е прието,че липсват, констатациите са неправилни, тъй като същите са били налични, а впоследствие са били и реализирани,като за продажбите е начислен своевременно ДДС. Възразява,че при евентуално плащане на определения с ревизионния акт ДДС ще се стигне до двойно плащане на данъка. на всеки един от доставчиците са налице предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит. Моли да се отмени оспорвания ревизионен акт в обжалваната част.

Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Ответникът Д. Д. “ ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта :

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Жалбата пред настоящата инстанция е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес. Това налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

По същество :

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед № Р-16002117007949-020-001/16.11.2017г., изменена със ЗВР № Р-16002117007949-020-002/01.02.2018г., изменена със ЗВР № Р-16002117007949-020-003/20.02.2018г., изменена със ЗВР № Р-16002117007949-020-004/22.03.2018г., изменена със ЗВР № Р-16002117007949-020-005/13.04.2018г. и с предмет прилагане на ЗДДС за данъчни периоди – 01.11.2017г. – 28.02.2018г.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112 ал.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК орган по приходите, видно от приложена по делото Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

Съставен е Ревизионен доклад № Р-16002117007949-092-001/08.05.2018 г., в срока по чл.117 от ДОПК.

В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК въз основа на съставения РД е издаден и процесния Ревизионен акт, редовно връчен по електронен път на 03.07.2018г., по-късно поправен с ревизионен акт за поправка,редовно връчен по електроен път на 12.07.2018г.

С оглед на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това, материално компетентен административен орган.

Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл.109 от ДОПК.

Не се констатират процесуални нарушения в хода на административното производство, представляващи основания за незаконосъобразност на оспорвания акт.

По същество, предмет на спорното съдебно производство са установените допълнително задължения за ДДС за м.02.2018г.

В хода на ревизията, на 02.02.2018 г. от служители на отдел „Оперативни проверки“ при ТД на НАП Пловдив, в присъствието на служители от сектор ИП при ОД на МВР Пловдив и на управителя *****, е извършена проверка - фактическо преброяване и установяване на наличните стоки в обект - склад, находящ се в гр. Пловдив, местност Скобелица, стопанисван от „МУРАНУ“ ЕООД.

Проверката е обективирана с протоколи за извършена проверка № 0301628/02.02.2018 г. и № 1353538/02.02.2018 г.

Установено е, че на 02.02.2018 г. в обекта има налични мобилни телефони /САМСУНГ 1205, САМСУНГ В350, САМСУНГ J3, САМСУНГ J7pr, САМСУНГ J106 и LG К10/, обувки, часовници, очила и дрехи, описани в таблица на стр. 21 от РД - по вид, мярка, количество, единична средна цена, стойност на придобиване. Така фактически установената наличност на стоки на 02.02.2018 г. в обекта е в размер на 191 958,80 лв.

По данни на представените от „МУРАНУ“ ЕООД счетоводни документи и справки - оборотна ведомост за периода от 01.01.2018 г. до 02.02.2018 г. и аналитична ведомост на счетоводна сметка 304 Стоки към 02.02.2018 г., наличните стоки са в размер на 401 411,46 лв.

При извършена съпоставка на данните от фактическото преброяване на наличните стоки на стойност 191 958,80 лв. /без ДДС/ към 02.02.2018 г. и данните от представената оборотна ведомост към 02.02.2018 г. по сметка 304 „Стоки“ с крайно дебитно салдо в размер на 401 411,46 лв., органите по приходите установяват липса на стоки в размер на 209 556,40 лв., като същата се получава, като от наличните стоки по оборотна ведомост към 02.02.2018 г. е приспадната стойността на фактически установената стока на 02.02.2018 г. при проверката.

Ревизиращите органи са констатирали, че „МУРАНУ“ ЕООД е придобило всички стоки като облагаеми доставки, за които е упражнило право на приспадане на пълен данъчен кредит, както и че до датата на извършване на проверката /02.02.2018 г./ РЛ не е отразило и отчело липси и брак на стоки/материали. Последното не се и оспорва от жалбоподателя.

Въз основа на констатациите е прието, че към 02.02.2018 г. данъчната основа, върху която следва да се начисли ДДС за липсващите стоки, е в размер на 209 556,40 лв., а дължимият данък е в размер на 41 911,28 лв., начислен на основание чл.

79, ал. 1 от ЗДДС.

В хода на съдебното производство, за установяване на изложеното в жалбата относно наличието на въпросните стоки и факта на последващата им реализация, е допусната ССЕ, заключението на вещото лице по която съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Видно от същото е, че според счетоводните регистри на ревизираното дружество- счетоводна справка „Отчет по журнала на операциите за сметка 304 Стоки“ за периода 01.01.2017г.-31.12.2018г. за три модела телефони Samsung

1205, Samsung B 310, Samsung B 350, се установява,че са закупени от един доставчик ONPA

GMBH,като са придобити през данъчен период м.11.2017г. и м.01.2018г. За придобиването са налице първични счетоводни документи – фактури,описани в експертното заключение. Всъщност за факта на придобиване не се и спори от ревизиращия екип,а именно на него се основават и последващите изводи. Предмет на изследване са трите модела телефони, тъй като видно от таблицата на стр.21 от ревизионния доклад/лист 74 от делото/ именно въз основа на твърдяните разлики между счетоводни данни и установени наличности на тези три модела е формирана и данъчната основа,върху която са определени спорните задължения.

Видно е,че констатираното от вещото лице по счетоводни данни съвпада с данните при проверката на 02.02.2018г. Според вещото лице общо придобитите телефони Samsung 1205 са 30 515бр., Samsung B 310 са 12532бр. и Samsung B 350 са 2100бр.

Съответно, установява се, че до датата на проверката от така придобитите и заприходени телефони са реализирани само част от тях с последваща продажба по фактура № **********/28.12.2017г. с получател NURSALLAR GLOBAL AS. Реализирани от Samsung 1205 са 2558бр. или общо налични би трябвало да са 27957бр., от Samsung B 310 са 1000бр. или общо налични би трябвало при проверката да са 11532бр. и от Samsung B 350 са 60бр. или общо налични би трябвало даса 2040бр.,точно каквито са констатациите в посочената по-горе таблица от РД.

Установява се обаче, че след датата на инвентаризацията са продадени всички останали бройки телефони, описано подробно на стр.4 от експертното заключение/лист 623/ с конкретно посочени фактури, получател, количество и продажна цена. Общата бройка съвпада изцяло с придобитите и заприходени стоки от същия вид. Вещото лице установява, че по всички фактури са съставени идентични счетоводни статии по дебит на сметка 411 Клиенти със съответни аналитични партиди на клиенти срещу кредита на сметка 702 Приходи от продажба на стоки, като фактурите са осчетоводени с верните суми по първичните счетоводни документи. Реализацията се е случила преди края на м.05.2018г. Съответно, продажната стойност на телефоните е включена в приходите на ревизираното дружество за 2017г., когато са реализирани част от телефоните и това е констатирано включително и от ревизиращите, и за 2018г.,когато е реализирана останалата част от стоката. По издадените фактури за реализация е отписана отчетна стойност на продадените стоки,описано подробно в таблиците на стр.5 от експертното заключение/лист 624 от делото/ Видно е, че изписаните количества изцяло съвпадат с придобитото, съответно и продажната стойност, а постъпленията от последващите продажби участват във финансовия резултат на дружеството. Реализацията е осчетоводена надлежно в регистрите на счетоводството.

За две от издадените фактури за последваща продажба дори е деклариран ВОД.

Дори,защото няма как да остане съмнение във факта на последваща реализация,когато освен издадена фактура е налице и VIES-декларация, интрастат –декларация, транспортни документи,описани подробно в ССЕ на лист 626.

Установен е и факта на подавани надлежно месечени справки декларации по ЗДДС и уведомления за подадени отчетни регистри,като съответствието между придобито и реализирано с последваща продажба е пълно и е надлежно начислен ДДС.

С експертното заключение е направен извод за документална обоснованост на сделките.

Представени по делото са и съответни писмени доказателства,на които се основава заключението по ССЕ – справки декларации, уведомления, дневници за продажби, отчети по журнал на операциите, преглед на декларации за изпращания, протоколи за приемане на интрастат декларации.

Съдът намира,че при така събраните доказателства се опровергава в пълна степен констатираното в протокола за инвентаризация, на който се основават изводите на приходната администрация за липси,а от тук и за приложение на чл.79,ал.1 от ЗДДС.

Доказани при условие на главно пълно доказване са последващи продажби на същите стоки,за които се твърди липса. Следователно, доколкото няма как да се продаде нещо,което липсва и да се внесе дължимия ДДС за него,то няма как да се приеме и установената липса.

Ето защо съдът намира,че прилагането на чл.79,ал.1 от ЗДДС е без основание при липса на съответните предпоставки за това,поради което и неправилно са установени допълнително задължения за внасяне на ДДС. Разпоредбата на чл. 79 от ЗДДС е аналогична на разпоредбата на чл. 185 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС Същата е предмет на тълкуване от СЕС с Решение от 18 октомври 2012 г. по дело С-234/11. В точка 28 от решението СЕС посочва, че от чл. 168 от Директивата следва, че доколкото данъчнозадълженото лице, което в това си качество придобива стока, използва тази стока за нуждите на своите облагаеми дейности, то има право да приспадне дължимия за тази стока или платен ДДС. Това право на приспадане възниква в момента, в който подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в момента на доставяне на стоките. Според точка 29 от същото решение, що се отнася до евентуалното въздействие върху посоченото приспадане на настъпили след него обстоятелства, то от съдебната практика следва, че използването или намерението за използване на стоките или услугите определя обхвата на първоначалното приспадане, на което има право данъчнозадълженото лице, както и обхвата на евентуалните корекции в последващите периоди, които следва да се извършат при условията на членове 185-187 от Директивата. В точка 30 е посочено, че предвиденият от тези разпоредби на Директивата механизъм за корекции е неразделна част от установения от нея режим на приспадане на ДДС .