Решение № 74 от 22.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Велико Търново, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д. при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264000600136 по описа за 2026 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

С присъда № 8/19.02.2026г., постановена по НОХД № 485/2025г., Ловешки окръжен съд, по реда на съкратеното съдебно следствие, е признал за виновен подсъдимия Е. Ю. Ю. да е извършил деяние по чл. 343 ал. 4 вр. ал.

3 б. „Б“ пр.1 вр. чл. 342 ал.1 от НК от НК и му е наложил наказание пет години лишаване от свобода, което е редуцирал с 1/3 на основание чл. 58а ал.1 от НК и е определил окончателно наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода. Определил е първоначален общ режим за изтърпяването му.

На основание чл. 343г от НК е лишил Ю. от право да управлява МПС за срок от три години и шест месеца, считано от датата на фактическото отнемане на свидетелството му за правоуправление.

Присъдил е разноски.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от адв. М., в качеството й на защитник на подсъдимия Ю.. В жалбата единственото основание, което се сочи е явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че съдът не 1 е обсъдил и оценил правилно всички относими обстоятелства и по- конкретно смекчаващите такива. Намира, че следва да се наложи по- нисък размер наказание, който след редукцията по чл. 58а ал.1 от НК да позволява да бъде приложен и института на условното осъждане.

Жалба срещу присъдата е подадена и от частните обвинители К. К., Ц. К. и В. К. чрез техния повереник – адв. К.. Навеждат се също доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, но в смисъл на неговата заниженост. Наложеното наказание не кореспондирало със събраните доказателства относно причиненият тежък резултат, както и относно обществената опасност на деянието и дееца. В този смисъл то нямало да изиграе своята възпираща и превъзпитателна роля.

В съдебно заседание частните обвинители и техният повереник заемат становище, че постановената присъда е явно несправедлива. Неправилно съдът е определил наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Налице било подценяване на обществената опасност на дееца, предвид установеното по делото за наличието на множество извършени от подсъдимия нарушения по ЗДвП, за които е наказван по административен ред.

Поведението му е израз на закономерност, а не инцидентен случай. Освен това резултата от деянието е много тежък и това предпоставя определяне на наказание в по- висок размер, тъй като и степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца са завишени.

Представителят на апелативна прокуратура намира постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Материалният закон е приложен правилно, а посоченото наказание съобразено със събраните в хода на делото доказателства относно обстоятелствата, които имат значение за отговорността, която следва да понесе подсъдимият. Не следва като допълнително смекчаващо вината обстоятелство да се отчита искането за преминаване на производството по реда на съкратеното съдебно следствие, тъй като законодателят го е отчел с предвидената редукцията на наказанието. В така определения размер, според обвинението, наказанието ще постигне целите, предвидени в закона. В заключение се предлага присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена, а жалбите и на частното обвинение и на подсъдимия да бъдат оставени без уважение.

Подсъдимият Е. Ю. и неговият защитник – адв. М. поддържат 2 собствената си жалба и оспорват подадената жалба от частните обвинители.

Намират, че съдът е подценил смекчаващите вината обстоятелства. Молят жалбата на частните обвинители да бъде оставена без уважение. Претендира се приложението на чл. 55 от НК при определяне на наказанието, като се определи такова в размер на 4г. и 6м, след което то да се редуцира 1/3 по реда на чл. 58а ал.1 от НК и да се определи наказание от три години лишаване от свобода. При това положение се претендира и приложението на института на условното осъждане.

Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбите оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на присъдата в наказателната й част, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за установено от следното:

По фактическата обстановка

Въззивният съд приема за установена фактическата обстановка, така както е описана в обвинителния акт и възприета от първостепенния съд, предвид обстоятелството, че производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие и спор по нея не съществува. В най- общи линии тя се изразява в следното:

Подсъдимият Ю. живеел в с. Правенци, община Нови Пазар, област Шумен, заедно със семейството си. Управлявал лек автомобил марка „Сеат“ с ДК № Н 36****, собственост на съпругата му С. Ю. И..

На 26.04.2024г. свидетелят К. К. с лек автомобил марка „Тойота Корола“ с рег. № ЕН 75****, потеглил около 14ч. от гр. Плевен за гр. Априлци, за да закара майка си М. К. и свидетелката С. П., нейна приятелка на почивка. На предната седалка до К. била седнала М. К., а отзад по средата седяла свидетелката П., която била без предпазен колан. Свидетелят К. пътувал по пътя водещ към с. Дебнево - с. Стефаново – гр. Априлци, тъй като пътя му бил познат и бил по-кратък. Около 14.00 часа се движел по републикански път 3505, в района на разклон „Копитото“, където същия се пресичал с общински пътища, включително и общински път ГАБ 1164. Участъкът бил прав, изграден от едно платно, с две ленти за движение по една във всяка посока.

Движел се със скорост от 83,15 км /ч. В същия момент подсъдимия Ю. с 3 управлявани от него автомобил се движил по общинския път ГАБ 1164 в посока с. Врабево – с. Дамяново със скорост 52,32 км/ч. Преди кръстовището между двата пътя, в посоката на движение на подсъдимия Ю. имало поставен знак Б2 „Спри. Пропусни, движещите се по пътя с предимство“. Въпреки наличието на същия, Ю. продължил движението си без да спира, навлизайки по главния път, в лентата за движение на лекия автомобил „Тойота“, управляван от свидетеля К. К.. В резултат на това настъпил удар между предна дясна част на лекия автомобил „Тойота“ и лявата централна част на лекия автомобил „Сеат“. Ударът се реализирал изцяло в лентата за движение на л.а. „Тойота“. След установяване на двата автомобила, свидетелят К. чул майка си да вика „умирам…умирам“, слязъл от автомобила и се обадил на телефон 112. Минал пред лекия автомобил и установил, че пред предната дясна врата имало дърво, което му пречело да я отвори, за да извади майка си.

При К. дошли спрелите на местопроизшествието свидетели А., С. и П., които дръпнали леко катастрофиралия автомобил и помогнали да бъдат извадени двете жени от него. Впоследствие на място дошли линейки и откарали пострадалите, първоначално в ЦСМП в гр. Ловеч, а в последствие в УМБАЛ – гр. Плевен. Въпреки оказаната медицинска помощ, на 02.07.2024г. М. К. починала.

Така изложената фактология се подкрепя изцяло от събраните в хода на ДП гласни доказателства.

Основният свидетел – очевидец на реализиралото се ПТП е св. К. К..

Той е и участник в него, тъй като е шофирал единият от автомобилите - л.а.

„Тойота“ участник в ПТП. Основно от неговите показания се изяснява механизма на пътнотранспортното произшествие, който се състои в навлизане на подсъдимият с управляваният от него автомобил по път с предимство, перпендикулярно в лента за движение на св. К., без да спре на знак „Стоп“ и да осигури предимство. Свидетелят е пояснил, че навлизането в неговата пътна лента било рязко, на около 5 метра и въпреки, че направил опит да избегне сблъсък като завил волана наляво, удара бил неизбежен. Според св. К. от удара автомобилът му се насочил наляво и излязъл извън платно за движение. Той е посочил, че след като възприел майка си от предната дясна седалка за вика „умирам…умирам“, първото нещо, което направил било да излезе и да подаде сигнал на тел. 112. След това направил опит да стигне до 4 майка си, но от дясната страна имало дърво, което възпрепятствало отварянето на вратата. Друг важен момент, който се установява от показанията на този свидетел касае обстоятелството, че автомобилът бил леко издърпан от свидетели, които спели на място и майка му била извадена.

Според св. К. подсъдимият не предприел никакви действия, за да окаже помощ. Показанията му имат значение и относно местоположението на другия автомобил след реализираното ПТП - обърнат в посока на движението гр.

Ловеч, на пътното платно. Значими са показанията и в частта, с която се установява, че видимостта е била ясна и с широк диапазон.

Свидетел –очевидец на пътнотранспортното произшествие е и св. С. П., която се е возила на задната седалка в управлявания от св. К. автомобил.

Показанията на свидетелката са изцяло в подкрепа на тези на св. К., относно начина и посоката на пътуване. Те съдържат конкретика – за движението – по главен път, при липса на интензивно движение; за начина на управление на МПС от св. К. – внимателно и не с висока скорост/бавно/; за употребата на обезопасителни колани – шофьорът и седящата на предна седалка пътничка – били с колан, а тя – тъй като седяла отзад се возела без колан. Св. П. не си спомня самото произшествие и реализиралия се удар между двете ППС, помни единствено, че й е оказана помощ да слезе от автомобила от момчета, които спрели на пътя.

И от показанията на св. К. и в тези на св. П. се установява състоянието на пострадалата К. след реализиране на пътнотранспортното произшествие – оплакване от болки в гърдите, затруднено дишане и болки в ръката.

Изложеното от свидетелят К., относимо към механизма на реализиралото се транспортно произшествие изцяло се подкрепя от показанията на св. З. А., Х. С., И. С.а, П. П., Й. Ц., К. К..

Те са преминавали от там и са спрели на местопроизшествието веднага след реализирането му, а св. Ц. и К. са служители на РУ Троян посетили след сигнал местопроизшествието. Техните показанията имат значение относно положението на двете МПС, непосредствено след ПТП и местено ли е някое от тях. Няма противоречие в установеното, че л.а. „Тойота“, освен че бил много деформиран и изцяло извън платното е леко изместен – около метър в посока с. Дебнево, за да може да бъдат извадени пострадалите от този автомобил. Автомобила „Сеат“, според свидетелите бил на пътното платно, в 5 лявата лента за движение, погледнато от посока с. Дебнево насочен по посока с. Стефаново/гр. Ловеч/ и той не бил местен.

В допълнение св. Ц. и К. – служители на РУ Троян, които са пристигнали незабавно по подадения сигнал установяват организацията на движение на това кръстовище и според тях републиканският път с. Стефаново – с. Дебово е с предимство, а на кръстовището, идващите от с. Вребево и с.

Дамяново имат поставен знак „Стоп“ и са длъжни да осигурят предимство.

Установяват също, че на място и св. К. и подсъдимия Ю. били изпробвани за наличието на алкохол и наркотици в кръвта с апарат Алкотест дрегер 7510 и Дрегер дръг 500, като и двете извършени проверки и за двамата водачи били отрицателни.

Другите разпитани по ДП свидетели не са нито очевидци, нито са били на местопроизшествието. Св. Д. И., Н. К., Д. К., М. К., В. К., Ц. К. са близки на пострадалата М. К. и показанията им не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, освен на онези от тях, които пресъздават разказаното им от св. К. К. и могат бъдат обсъдени като контролни по отношение заявеното от св. К. относно механизма на реализиралото се пътнотранспортно произшествие.

Не се открива противоречие в показанията на разпитаните по ДП свидетели - те са напълно еднопосочни и в своята цялост изясняват цялостната фактическа обстановка. В тях не може да се коментира заинтересованост и освен помежду си са в пълно съответствие и с инкорпорираните по делото писмени доказателства и с изготвените съдебномедицински експертизи и автотехническа експертиза.