Решение № 18166 от 09.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18166 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110145072 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТЕСДО“ ООД, ЕИК 206629393, срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, с която се иска от съда ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 650 лв., представляваща платени без основание суми в периода от 23.12.2021 г. до 27.05.2022 г. във връзка с Договор за потребителски договор № *** от 23.12.2021 г., сключен между А.И.И. и „Фератум България“ ЕООД, които вземания са били прехвърлени от А.И.И. на „ТЕСДО“ ООД с Договор за цесия от 27.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2024 г., до окончателното й плащане.

Ищецът „ТЕСДО“ ООД, ЕИК 206629393, твърди, че на 23.12.2021 г. между ответника и А.И.И. /кредитополучател/ бил сключен Договор за кредит № ***, съгласно който „Фератум България“ ЕООД /кредитор/ следвало да отпусне в заем сумата от 3000 лв., срещу заплащане от страна на кредитополучателя на възнаградителна лихва в размер от 1050 лв. По договора била начислена и такса за допълнителна услуга за осигуряване на гарант в размер на 2970 лв. Твърди също, че и двата договора /ДПК и Договора за гаранция/ били недействителни, респ. – клаузите, въз основа на които били платени процесните суми, били нищожни. Твърди, че задължително условие за отпускане на сумата по кредита било предоставяне на обезпечение, като потребителят нямал реална възможност за избор на поръчител, при сключване на договора. Поддържа, че включването на клауза за обезпечение, чрез предоставена гаранция от „Фератум Банк“ Лимитид, има за цел единствено получаване на допълнителни приходи от ответника, доколкото дружествата били свързани лица. По този начин се получавали приходи от потребителя, без да има реално предоставена насрещна услуга. Бил неправилно изчислен, респ. – посочен ГПР по процесния ДПК, доколкото в определения по договора такъв, следвало да бъде взета предвид и таксата за допълнителна услуга/гаранция /по чл. 5 от договора, което не било отчетено от кредитора в предоставения 1 на кредитополучателя ДПК. При включването на такса гаранция към разходите по кредита, то неминуемо стойността на ГПР щяла да надхвърли максимално допустимия по закон размер. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради липса на съгласие, а и защото не били предоставени на потребителя Общите условия. Сочи се, че не всички елементи от договора са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Към договора не са представени погасителни планове и СЕФ, в два екземпляра. Излага, че договорите са бланкови и при сключването им потребителят не е могълд да влияе на тяхното съдържание.

Поддържа нищожност и на клаузата по чл. 5 от договора. Липсвало изрична клауза, уреждаща задължение за потребителя за плащане на такса гаранция. Твърди, че по силата на Договор за цесия от 27.05.2022 г. А.И.И. прехвърлил вземанията си спрямо „Фератум България“ ЕООД в полза на ищеца по настоящото дело – „ТЕСДО“ ООД, в това число и вземанията по процесния договор, платени при начална липса на основание. Моли за уважаване на исковата си претенция. Претендира присъждане на разноски. За доказване на претенцията си, ищеца е представил писмени доказателства, като е заявил и допълнителни доказателствени искания, в т.ч. изслушване на ССчЕ, които са били допуснати от съда, а в проведените открити заседания, съответно и приети с участието на страните.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, подава отговор на исковата молба, чрез адв. П. Ц. и адв. В. Т., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е уведомен за твърдяната от ищеца цесия, поради което оспорва да е налице правен интерес за ищеца от предявяване на исковите претенции. Поддържа, че липсва индивидуализация на исковата претенция, като неясен бил начинът, по който е била формирана исковата сума. Сочи, че претендираната такса за гаранция е предмет на отделен договор за гаранция, сключен с лице, различно от ответника, а именно – с „Фератум Банк“ ЕАД. Поддържа, че ищецът следва да уточни на какво основание твърди, че цедентът е предал процесните суми на ответника. Липсвало конкретизация на кои разпоредби от ЗПК, ЗЗП и ЗЗД процесните договори противоречат.

Оспорва иска като недопустим, като предявен срещу лице, което не притежава пасивна процесуална легитимация. Твърди се, че всички суми, във връзка с обезпечаване на процесните кредити, са били превеждани директно по сметка на дружеството – гарант. По същество оспорва иска и като неоснователен. Оспорва да е налице неоснователно обогатяване. Поддържа, че след като ищецът няма качеството на потребител по процесния договор за кредит, то същият не може да се позовава на нищожност на договорните клаузи, поради противоречието им със ЗЗП. Твърди се, че процесният договор за цесия е нищожен поради липса на съгласие, доколкото вземанията по договора не били индивидуализирани.

Сочи, че няма как вземанията за недължимо платена „такса за гарант“ да са били цедирани, при положение, че са били предмет на друг договор, сключен от кредитополучателя И. и „Фератум Банк“ ЕАД, а не с ответника. Евентуално твърди, че договорът за цесия е нищожен и поради липса на предмет. Поддържа, че договорът за цесия е нищожен и поради противоречието му със ЗЗП. Оспорва процесният договор за кредит, респ. негови клаузи да са нищожни на твърдените в исковата молба основания. Моли за отхвърляне на исковата претенция с присъждане на сторените по делото разноски. Заявил е доказателствено искане за задължаване на трето неучастващо по делото лице, а именно „Фератум Банк“ ЕАД, да представи на основание чл. 192 ГПК намиращия се в него договор за гаранция, сключен с А.И.И., във връзка с процесния договор за кредит. Заявява и други доказателствени искания.

Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, п о вътрешно убеждение и съобразно чл. 12 и чл.235 от ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По редовността на исковата молба и допустимостта на исковете:

Исковата молба е редовна, а предявения с нея иск за връщане на даденото без 2 основание, е процесуално допустим.

По иска с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съдът с доклада по делото е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал че за основатеността на иска ищеца следва да докаже извършено плащане на процесната сума /минимум 650 лв./ от цедента му /праводател/ А. И. в полза на ответника, в посочения период, при липса на основание за това, поради което ответникът се е обогатил с процесната сума; валидно прехвърляне на вземанията, произтичащи от неоснователно обогатяване по договор за паричен заем, от кредитополучателя на ищеца, и редовното уведомяване на ответника за извършената цесия. В тежест на ответника съдът е възложил да докаже погасяване на паричните задължения, респ. че е налице валидно правно основание, на което е получил сумата от 650 лв. от цедента на ищеца, А. И., което не е отпаднало към момента на приключване на устните състезания. В случай, че ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, в тежест на ищеца е да докаже възражението си, че това основание е нищожно.

По въпроса за възникване на вземанията:

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия текст в него са уредени три различни специални фактически състава на неоснователно обогатяване, което е един от източниците на облигационни отношения. При първия фактически състав се касае за получаване на имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано като валидно правно задължение. Вторият фактически състав визира получаване на престация, с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено, а третият се отнася до отпаднало с обратна сила основание - в този смисъл и ППВС № 1/1979 г. На връщане в хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото, а не по-малката стойност между обогатяването и обедняването, което важи само при общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД.

Процесната искова претенция се основава на първия фактически състав по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.

По делото са приети като писмени доказателства, представени от ищеца: Договор за цесия № 1179/27.05.2022 г., сключен между А.И.И. в качеството му на цедент и „Тесдо“ ЕООД като цесионер, Пълномощно от А. И. от 27.05.2022 г., с което последния е упълномощил цесионера да го представлява пред длъжниците, изброени изрично в документа, сред които по т .1 „Фератум България“ ЕООД и по т.2 „Фератум Банк“ ЕАД, като ги уведоми за цесията и потвърди прехвърлянето на вземанията си срещу същите, произтичащи от изброения в пълномощното и договора за цесия, договор за паричен заем в общ размер на 2 970,00лв., както и уведомление за цесия от 12.07.2022 г., с което ответника е уведомен, че считано от получаването му „ТЕСДО“ ЕООД заменя напълно цедента, в случая А.И.И., като кредитор на „Фератум България“ ЕООД, по отношение на прехвърлените вземания, посочени в него, а ответника е бил поканен в 14 дневен срок доброволно да заплати посочените в уведомлението суми; обр. Разписка за връчването на уведомлението за цесия, считано от 13.07.2022 г.; Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от 23.12.2021 г., сключен меажду „Фератум България“ ЕООД и А.И.И. и Справка по движението на същия, от която е видно, че ДПК е „затворен“, т.е. предсрочно погасен.

По делото е приета справка за извършени преводи от името на цедента А. И. към ответното дружество, през системата на „ИзиПей“, от която е видно, че в периода от 23.12.2021 г. до 27.05.2022 г. , са постъпили общо 3933,21 лв., с основание за превода „ЕГН на платеца **********“, като отделните плащания са осъществени на 22.01.2022 г., на 21.02.2022 г. и на 10.03.2022 г., когато е пресрочно погасен отпуснатия заем по ДПК № ***/23.12.2021 г.

Приет по делото е аналитичен регистър от счетоводството на ищцовото дружество, от 3 който се установява счетоводното отчитане на прехвърленото от цедента в полза на цесионера /настоящ ищец/ вземане.

По делото не е представен Погасителен план към ДПК, въпреки, че същия е неразделна част от него, както и Договор за гаранция с трето за спора лице, а имено „Фератум Банк“ ЕАД, независимо, че се твърди такъв да е сключен между цедента и „Фератум Банк“ ЕАД, респ. одобрен от дружеството-ответник.

При липса на посочения Договор за гаранция, съдът е в невъзможност да прецени при какви условия е бил сключен същия, какви са насрещните права и задъжения на страните по договора за гаранция, какво е уговореното по него възнаграждение, което се дължи от кредитополучателя И. и при какви условия се дължи то.

По делото е приета обаче „извадка от електрония профил на А.И.И. в сайта на „Фератум България“ ЕООД, от която се установява, статуса на ДПК като „затворен заем“ и следните параметри: дата на сключване на ДПК – 23.12.2021 г.; сума на заема – 3000 лв.; срок на заема – 18 месеца; падежна дата за връщане на заема – 16.06.2023 г.; предсрочно погасяване – 10.03.2022 г.; 08:19:52 ч.; договорна лихва – 1050,00 лв. и такса за банкова гаранция към фирма-партньор - 2970,00 лв.

Независимо от възраженията на ответника, че цесията не му е надлежно съобщена и не го обвързва, по делото не се твърди, и няма събрани доказателства, по време на действието на Договора за цесия, сключен между А. И. и „Тесдо“ ЕООД, ответника да е извършил плащания към цедента, в качеството му на кредитор по процесния договор за потребителски кредит. Следователно, за ответника липсва правен интерес от предприетото оспорване на договора за цесия, респ. позоваването на нейната нищожност.